Какво означава стандартът на живот в Източна Европа?
Аделина Марини, July 6, 2012
В Източна Европа сме видели много неща, предимно неприятни и затова днес няма да е рядкост да чуете източноевропейци да говорят със сарказъм за западноевропейците, че са лигльовци и какво толкова плачат, че са обеднели. Знаят ли те какво е бедност? Какво е мизерия? Ако западноевропейците са умни обаче, би трябвало да им кажат - а защо трябва да знаем? Само че, това е въпросът на Западна Европа, на който тя трябва да си отговори и няма по-подходящ момент да го направи сега. Източна Европа обаче трябва да отговори на друг въпрос - какво означава стандартът на живот? За повечето хора това означава пари. Крайно време е някой да припомни на Източна Европа, че не влезе в ЕС, за да си вдигне стандарта на живот, тоест заплатите, защото, ако европейските политици и лидери са пропуснали да забележат, угрижени в спасяването на еврозоната, в Източна Европа се появиха някои плашещи тенденции.
Има много сериозно разминаване във вижданията на източната и западната половина на Европа за това що е то стандарт на живот. За по-развитите европейци това не означава просто повече пари в портфейла, а е пакет, който включва и получаването на качествени публични услуги (здравеопазване, образование, правителство, чистота, ред, сигурност и др.). Означава също и добра инфраструктура и възможности за развитие - личностно, професионално и бизнес. За все още догонващата източна половина голяма част от съдържанието на този пакет е нещо далечно и трудно разбираемо, като във всяка държава нивото на разбиране или неразбиране е различно. Онези, които са по-близо до развитата част са прихванали от притегателната сила на публичните блага и се опитват къде с по-голям, къде с по-малък успех да ги приложат и у дома.
Колкото по на изток, толкова повече падат критериите и "стандартът на живот" и толкова повече други критерии имат значение. Само че всички са се съгласили държавниците им да сложат подпис под политически и икономически критерии за членство в ЕС, чиято цел е именно прословутото изравняване, известно още и като кохезия между неразвития изток и развития запад. И впрочем, кохезията не е термин само в преговорите по следващия многогодишен бюджет, но това е друга тема.
Какво става в Източна Европа?
Първата червена лампа за това, че нещо нередно става в Източна Европа светна миналата година по време на унгарското председателство на ЕС. И ако 
Унгария не беше поела председателството, проблемите в страната можеше и да не излязат наяве за по-широката европейска общественост. В Унгария на власт дойде дясно правителство, водено от Виктор Орбан за втори път в постсоциалистическата история на страната и разполагащо с пълно мнозинство в парламента. Г-н Орбан не хаби нито време, нито усилия, за да се възползва на максимално ранен етап от своето второ управление и да прокара законодателство, което да му служи впоследствие. Той направи конституционна реформа и прокара медиен закон, за които има сериозни съмнения дали целта им не е отнемане от независимостта на медиите, централната банка и съдебната система.
Благодарение на това, че управлението му съвпадна с дебюта на Будапеща като председател на Съвета на ЕС, на Виктор Орбан му се налагаше многократно да се явява пред евродепутатите в Страсбург, пред критичните медии в Брюксел и пред колегите си от ЕС и да обяснява какво прави и най-вече защо. За съжаление обаче, Унгария не е единственият случай, който показва симптомите на западаща демократичност в Източна Европа, навяваща спомени за не толкова далечното комунистическо минало на тоталитаризъм.
Друг пример, за който рядко се говори на европейско ниво е България, която се управлява вече от 3 години от премиер-популист, който е поредното творение на вкуса на българските избиратели към личностни политически партии. Бойко Борисов се появи на политическата сцена благодарение на бившия цар Симеон Сакскобургготски, който направи бившия телохранител на комунистическия диктатор на България Тодор Живков главен секретар на МВР, откъдето г-н Борисов започна и шеметната си политическа кариера. Беше избран за кмет на София със солидно мнозинство от софийските граждани.
Управлението му хареса и той се запъти към националната сцена. Създаде 
си по свой образ и подобие и партия, която заяви като дясна - ГЕРБ (Граждани за европейска България), която дори членува в Европейската народна партия. Уви, управлението му досега се отличава с изграждане буквално на култ към личността на вече премиера Бойко Борисов. Не минава събитие в страната, което да е без участието му - било то футболен мач, кръгла маса за усвояването на еврофондове или концерт. Нищо не става без одобрението на Борисов - дори и това дали един истински горски пожар да гори или не. Най-общо казано в България вече няма правителство, няма и парламент - има само личността на премиера.
Към групата на бившите комунистически държави, които демонстрират склонност към тоталитаризъм се присъедини отскоро с нови сили и Румъния, която от години е в охлювено състезание с България, бидейки в една и съща процедура по наблюдение на така и незавършените реформи в областта на съдебната система, с което двете страни бяха приети под условие в ЕС през 2007 г. В Букурещ се разиграва грозна драма, която изпълзя и под прожекторите в Брюксел. След иначе успешни две години на борба с икономическите проблеми, нервите на румънците от финансовите ограничения и постоянните обещания, че още само малко и ще стане по-добре, не издържаха и те си избраха социално-либералния 39-годишен Виктор Понта да ги управлява. Г-н Понта е премиер от май тази година и вече успя да влезе в дълбок конфликт с дългогодишния президент Траян Басеску.
Непоносимостта между двамата придоби такива размери, че се наложи конституционният съд да решава дали Басеску да представлява Румъния на срещата на върха на ЕС миналата седмица или премиерът. Съдът отсъди в полза на президента, което разгневи младия премиер, за когото пък се доказа, че е плагиатствал в доктурантурата си по право. Погазвайки решението на съда, Виктор Понта еднолично реши да замине за Брюксел, с което постави на изпитание останалите лидери на ЕС, които се чудеха с кого точно да разговарят - с Басеску или с Понта. След завръщането си премиерът реши да продължи битката и в момента тече процедура по отстраняване на Басеску от президентския пост, а конституционният съд е заплашен от подмяна на състава му.
Ситуацията в Румъния беше засегната и по време на официалното 
изслушване на кипърския президент Деметрис Христофиас в Европейския парламент в Страсбург. Лидерът на групата на десните (ЕНП) Жозеф Дол призова кипърския президент да обърне внимание на политическата криза в Румъния. "Нашата група споделя загрижеността на ЕК и аз убедително Ви моля да не отивате в почивка през идните месеци, а да наблюдавате този въпрос, както наблюдаваме и всички останали", каза г-н Дол. Загриженост от обстановката в Букурещ изрази и вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по правосъдието, гражданството и основните права Вивиан Рединг. В Twitter тя написа на английски и на румънски: "Сериозно съм загрижена от наскорошните нападки върху независимостта на румънския конституционен съд".
Европейската комисия предупреди Румъния, че в момента обобщава доклада за петгодишната работа на Механизма за сътрудничество и проверка и "последните развития могат да изложат на риск напредъка, постигнат през годините". Комисията припомня, че "върховенството на закона, демократичното разделение на властите и независимостта на съдебната система са крайъгълните камъни на европейската демокрация и са абсолютно необходими за взаимното доверие в Европейския съюз."
Процесите в тези три страни, а те са само най-тежко засегнатите от рецидивирането на недемократични практики, показват, че е наложително да се направи, при това спешно, анализ на причините защо демокрацията трудно хваща корени в тези страни вече повече от 20 години след падането на Берлинската стена? Една от причините, без да имам претенциите за изчерпателност, е именно кризата в еврозоната, която принуждава европейските лидери често да "се оправдават" с демократичните процеси, които изискват време, докато дадат резултат. Както написа преди време по повод срещата на върха на Г20 в Мексико анализаторът Сони Капур "да не би да не искаме демокрации", след като това се използва за извинение, че кризата в еврозоната се влошава.
Като част от тази причина е и недоволството на източноевропейците, че се присъединиха към ЕС с надеждата да им се увеличат доходите и да започнат да живеят като западноевропейци, но в техните очи моделът на благоденствие, постигнат от Западна Европа фалира. Ето, видяхте ли, казват си много източноевропейци, богати, богати, ама с планини от дългове. Разочарованието им се подсилва допълнително и от факта, че все още има (колкото и цинично да звучи) живи свидетели на социализма, които благодарение на човешката природа да забравя лошото и си спомнят с умиление как са ходили по няколко пъти на почивка през лятото, как токът, парното и хлябът са били евтини, а сега разточителните западноевропейци не само, че им отнеха това, ами искат от бедните източноевропейци пари, за да си опазят високия стандарт на живот.
Няма по-вредно нещо от такъв тип мислене, но той е основан на липсата на достатъчно адекватно говорене за това какво става, защо сме заедно и какво може всеки един от нас да направи. На унгарците, румънците и българите трябва спешно да им се каже, че голяма част от вината за техните злочестини не е в Лондон, Париж или Берлин, а в техните собствени столици. Ако някой не ни е направил богати, то това сме самите ние, които сме разчитали, че някой друг трябва да свърши това вместо нас. И сме си избирали управници, които ни го обещават. Трябва и да ни се припомни, че не се присъединихме към ЕС, само за да усвояваме "европейските" пари (като че ли те са някакви други пари). Присъединихме се още, защото уж споделяме европейските ценности на свобода, демокрация и човешки права.
Коментаторът на румънския всекидневник "Адевърул" Мирча Василеску много иска да вярва, че диктатурата няма да се върне. "Няли няма?", пита той и сам си отговаря: "Има парламент. Разбира се, парламентарната опозиция може да бъде сведена до 1 процент, както иска Крин Антонеску. Но ние ще продължим да провеждаме 'демократични' избори - вероятно по подобие на Беларус или Сърбия на Милошевич. Кой може да се противопостави? Във всички случаи пресата вече няма влиянието, което имаше през 1990-е години, а и честно казано, тя може да бъде овладяна с подходящ медиен закон. Когато се наложи да си купуваме храната с купони отново, тогава вече ще е твърде късно", пише Василеску.