euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„В следващите дни ще чуете повече от европейските лидери за конкретните предложения, които ще въведат. Те водят преговори за споразумение на срещата си на върха в края на другата седмица. [...] Това ще е наистина една критична среща на върха за тях.” Това изявление завиши сериозно очакванията към заседанието на Европейския съвет на 28 и 29 юни. При това е направено не от кого да е, а от американския финансов министър Тимъти Гайтнър след срещата на Г20 в Мексико.

Както се очакваше, кризата в еврозоната е била централна тема на разговорите и г-н Гайтнър беше изключително обстоятелествен в обяснението си какво точно се очаква от европейските лидери. Те се опитват да изградят по-силни институции за фискален съюз - или банков съюз, както европейците го описват, както и да приложат „в много кратки срокове” мерки в подкрепа на финансовите системи в Европа, които да гарантират, че страни като Испания и Италия „могат да заемат на съществуващите ниски лихвени нива”, обясни Гайтнер.

По време на срещата италианският премиер Марио Монти е предложил временния спасителен фонд за еврозоната да започне да изкупува държавни облигации, за да намали лихвите на Испания и Италия. „Идеята е да се стабилизират заемните цени, специално за страните, които изпълняват реформаторските си цели и това трябва ясно да бъде разграничено от идеята за спасителен заем”, е заявил Марио Монти на пресконференция, цитиран от EUobserver.

В декларацията на Г20, публикувана след срещата, е записано, че лидерите на еврозоната са се ангажирали да запазят целостта и стабилността на паричния съюз, да подобрят функционирането на финансовите пазари и да прекъснат обратната връзка между държавните дългове и банките. Макар и да не казва нищо конкретно, последното намеква именно за възможността спасителните фондове да бъдат използвани както за изкупуване на държавни облигации, така и за директна банкова рекапитализация, за което настояват лидерите на Италия, Испания и Франция.

Лидерите на еврозоната разрешиха на спасителния фонд да купува държавни облигации на вторичните пазари още миналото лято, но досега тази функция се изпълняваше от ЕЦБ, която по данни на The Financial Times миналата година е изкупила 210 милиарда евро дълг. Френският президент Франсоа Оланд е подкрепил италианския премиер: „Търсим начини да използваме Европейския механизъм за стабилност за целта. В момента това е само идея, не решение.” Според източници на The Financial Times германският канцлер Ангела Меркел е била против идеята, но би била склонна на отстъпки. Вероятно обсъждането ще продължи по време на срещата на лидерите на Италия, Германия, Франция и Испания, която ще се състои в Рим този петък.

Американският финансов министър Тимъти Гайтнър определи като ключов елемент в европейските усилия за справяне с кризата „фокуса върху банковия съюз или една по-широка финансова архитектура - финансов съюз”. Според него европейските лидери работят за създаването на „рамка от реформи, така че те да могат да подкрепят своите банки, да осигурят капитал на банките които имат нужда, да гарантират защита на спестяванията на вложителите.”

В декларацията си лидерите на Г20 подкрепят намерението на еврозоната да предприеме „конкретни стъпки към по-интегрирана финансова архитектура, обхващаща банковия надзор, преструктурирането и рекапитализацията, както и застраховането на депозитите.” Г20 приветства испанския план за банкова рекапитализация, както и готовността на еврозоната да го подкрепи финансово.

Друг ключов елемент, пак според Тимъти Гайтнър, е желанието на европейските лидери да работят в партньорство с Гърция „и да гарантират, че Гърция се реформира в европейската общност.” А третият елемент в справянето с кризата, е икономическият растеж, защото, за да дадат резултат реформите Европа трябва да расте по-бързо, каза американският финансов министър. Това е много важно и за САЩ, защото заради кризата в Европа и отслабения растеж извън Европа, САЩ също няма да растат толкова бързо, колкото е необходимо, подчерта Гайтнър.

Размяната на реплики между САЩ и ЕС по тази тема не е от вчера. Всеки път, когато американците кажат, че европейската криза вреди на глобалното икономическо възстановяване, европейците не пропускат да им напомнят, че кризата започна именно отвъд океана. Срещата в Мексико не направи изключение. На пресконференцията преди откриването й председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу беше ядосан от журналитически въпрос защо се налага Северна Америка да плаща за европейската криза (чрез МВФ), след като европейците са толкова богати. „Тази криза не възникна в Европа. Като споменахте Северна Америка, тази криза възникна в Северна Америка и голяма част от нашия финансов сектор беше заразен от, как да го кажа, неортодоксални практики, от някои сектори на финансовите пазари ...Откровено казано не сме тук, за да получаваме уроци по демокрация или как да управляваме икономиката,” отговори Барозу.

В съвместно изявление след срещата на върха в Мексико президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу подчертават подкрепата, изразена от лидерите на Г20 за намерението на ЕС „да се движи към по-дълбока икономическа и фискална интеграция”, защото „силен, дълбоко интегриран Европейски съюз е от решаващо значение за системната глобална стабилност”.

Лидерите на ЕС изразяват удовлетвореността си, че групата на 20-те е потвърдила ангажимента си „да проведе изцяло и бързо финансова реформа и да изгради по-отговорен и солиден международен финансов сектор”. Но макар още с пристигането си в Мексико Жозе Мануел Барозу да повдигна въпроса за данъка върху финансовите транзакции, за пореден път в комюникето на Г20 няма и дума по въпроса.

За сметка на това от съобщение на МВФ става ясно, че 37 страни са поели ангажименти да допринесат за увеличението на ресурсите на фонда на обща стойност 456 милиарда долара, което ще удвои заемния му капацитет. В декларацията на Г20 изрично се подчертава, че парите ще са на разположение на всички членове на фонда, а не са предназначени за определен регион. Тези средства ще бъдат използвани само в случай на нужда като втора защитна линия и ще бъдат изплатени с лихва, се казва в съобщението.

Страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) най-сетне излезнаха с конкретни суми за увеличаване на вноските си в МВФ. На предишната среща на Г20 тези страни поеха ангажимент да участват в увеличаването на ресурсите, но не посочиха конкретна сума. По данни на МВФ Китай ще участва с 43 милиарда долара, а Индия и Русия ще увеличат вноските си с по 10 милиарда долара. В замяна страните от БРИКС очакват цялостно прилагане на реформите на квотите и правото на глас във фонда. В заключителната си декларация лидерите на Г20 недвусмислено поемат ангажимент да приложат договорените реформи в определените срокове.