euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Финансовата и икономическата криза подчерта взаимозависимостта на всички икономики в Европейския съюз, както и между ЕС и останалите световни икономики. Освен това тя разкри важни пропуски, недостатъци и дисбаланси в глобален, ЕС и национален мащаб". Това се казва в началото на съобщението на Еврокомисията до всички важни европейски институции със заглавие "Действие за стабилност, растеж и заетост", публикувано заедно с препоръките за страните-членки по Европейския семестър на 30 май. Документът е доста интересен, въпреки че на пръв поглед подвежда с баналността на вече обсъждани десетки пъти неща. Но само на пръв поглед.

Към банков съюз

Съобщението е разделено на две части: ролята на Европейския съюз в "една нова инициатива за растеж" и ролята на страните-членки. Отделно от изброяването на всичко, сторено дотук в опит да се задвижи тромавата и дисбалансирана машина, състояща се от 27 суверенни елемента, Комисията с изключително предпазлив подбор на думите препоръчва преминаване към още по-задълбочена интеграция на еврозоната. "Комисията ще се бори за амбициозен и структуриран отговор", пише в текста. На този етап не става дума за нищо по-конкретно от това да започне "политически процес за предоставяне на демократична легитимност и отчетност в бъдещите интеграционни ходове". Ключът в не особено прецизираните идеи на Комисията е в думата "процес". Предлага се преминаване към създаване на банков съюз, включително чрез интегриран финансов надзор и единна схема за гарантиране на депозитите.

Разбира се ЕК не пропуска любезно да отбележи "казахме ли ви" като посочва, че вече е направила публично достояние идеите си за това как еврозоната да се придвижи към еврооблигации в своята Зелена книга от ноември 2011 година. "Скоростта и последователността на всичко това трябва да бъде договорена, включително чрез начертаването на пътна карта и срокове, но за начало е нужно потвърждение на тези стъпки, тъй като това ще подчертае необратимостта и солидността на еврото". В това изречение са събрани всички политически и икономически събития от последния месец - от настояването на новия френски президент Франсоа Оланд веднага да започне разговор за въвеждането на еврооблигации (общо емитиране на дълг) още от първото му участие в среща на лидерите на ЕС на 23 май и се премине към германската позиция за това, че първо трябва да се задълбочи интеграцията, а след това да се мине към еврооблигации.

На неформалната си вечеря на 23 май в Брюксел лидерите обсъждаха подробно мерките за стимулиране на икономическия растеж в ЕС и натовариха Комисията да излезе с конкретни предложения до юнската им среща. Отдавна се знаеше, че Комисията готви политически предложения на 30 май, но според някои медии, позоваващи се на вътрешна информация, пренаписването на този документ е било до последния момент. Видно е от текста, че Комисията залага на предпазливост и същевременно напомня, че вече има подходящи идеи и не е нужно да се изобретява колелото. Всъщност в момента ЕК се намира в трудната позиция между чука и наковалнята в ЕС, където текат многослойни политически и икономически процеси, изискващи от изпълнителния орган на съюза да извади вълшебната пръчица.

Нова стратегия на ЕС? Вече си имаме

Вълшебна пръчица обаче няма и затова ЕС залага на сигурно - надграждане на стратегията "Европа 2020", която беше лансирана през март 2010 г. Под думите за "нова инициатива за растеж" ЕК се опитва да сведе говоренето за рестартиране на икономическия растеж и нарастващите нужди на националните политици от предоставяне на светло бъдеще на избирателите им до рамките на възможното като предлага практически upgrade на "Еврrопа 2020". Веднага след избирането му за президент, на първото му задгранично посещение в Германия френският президент Франсоа Оланд обяви, че продължава да държи на предизборното си обещание във фискалния пакт, договорен в началото на годината, по който тече ратификация в момента, да се обърне повече внимание на икономическия растеж. Същевременно обаче той посочи, че докато се търсят правните възможности затова, той би искал до юни да види всички опции сложени на масата. Дали тази "хитрина" на Комисията да "надгради" стратегията "Европа 2020" ще свърши работа, ще видим в края на юни.

В съобщението се припомня, че целта на стратегията е да осигури интелигентен, устойчив и включващ растеж в Европа. За да не се пише тепърва нова стратегия, която да откликне на паниката на европейските политици, заплашени от серия от падащи правителства, предсрочни избори, протести, стачки и програмна безпомощност, ЕК припомня, че при съставянето на стратегията са взети предвид следните анализи:

- ангажиментът към по-целенасочено инвестиране в изследователска и развойна дейност в размер на 3% от БВП ще създаде 3.7 милиона работни места и ще увеличи европейския брутен вътрешен продукт с 800 милиарда евро до 2020 г.

- изпълнението на заложените цели за промените в климата и за енергийна ефективност до 2020 г. ще генерират до пет милиона работни места и ще увеличат енергийната сигурност на Европа.

Освен, че напомня, че ЕС вече си има стратегия за растеж и заетост, ЕК обобщава всичко направено дотук - реформата на икономическото управление, засилването на банковия надзор чрез създаването на съответните нови европейски органи, затягане на фискалната дисциплина (чрез създаването на фискалния пакт). Това, което все още остава недовършено е работата по изграждането на вътрешния пазар - тема, на която беше отделено значително внимание на вечерята на лидерите на 23 май, тъй като през последното десетилетие не беше постигнат значителен напредък в интеграцията, особено след голямото разширяване от 2004 и 2007 година. Според ЕК като цяло вътрешният пазар на стоки функционира добре, но в сферата на услугите това не е така. През юни Комисията ще предложи мерки за подобряване изпълнението на Директивата за услугите.

Отново в стил "казахме ли ви" ЕК припомня, че много страни-членки са избрали да запазят бариерите и ограниченията. Според анализи на Комисията, ако всички ограничения бъдат премахнати това ще добави още около 1.8% към БВП. Частичното прилагане на директивата, която стана известна със заплахата от "полския водопроводчик" или иначе казано заплахата от по-евтините услуги, предоставяни от новите страни-членки, вече добави 0.8%.

След като припомня, че вече е изляла целия си интелектуален потенциал в идеи и предложения за по-светло бъдеще, Комисията прехвърля плавно топката в полето на страните-членки. "Именно сборът от националните ситуации задава общата посока на ЕС. Неизбежно ще има положително и отрицателно преливане от национални действия (или бездействия) върху останалите от ЕС, от което следва нуждата за общоевропейска широка система за икономическо управление, изпълнявано през Европейския семестър".

Това, към което страните-членки са призовани, е да спазват препоръките на Европейската комисия по Европейския семестър, както и насоките за развитие в Годишния обзор на растежа. Страните трябва да се фокусират върху фискална консолидация, която е "приятелски настроена" към икономическия растеж. Правителствата трябва да се придържат и към ангажиментите си за намаляване на правителствените дефицити и задлъжнялостта, като същевременно обаче запазят публичните инвестиции в изследователска дейност и иновации, образование, енергетика и реформират социалните си и пенсионни системи. Към някои страни са отправени и препоръки за реформа на данъчната политика с цел прехвърляне на бремето от труда върху околната среда и потреблението, премахване на многобройните изключения, както и за борба с неплащането на данъци и сенчестата икономика. Към определени страни са отправени и препоръки за бюджетна политика на поднационално ниво.

Основният извод, който се налага от прочита на всички документи на Комисията, публикувани на 30 май е, че ремонтираното икономическо управление вече дава резултат. И още един важен извод, който направи Жозе Мануел Барозу, шефът на Европейската комисия е, че страните-членки вече взимат насериозно препоръките. Тази оценка трябва да се възприема за много висока, тъй като миналата година той се оплака, че страните-членки изобщо не прилагат общоевропейските решения. Другото важно послание на Комисията е, че независимо от постигнатия напредък, връщане назад не бива да има. Правилният път е единствено напред към по-задълбочена интеграция. Колко смело ще тръгне тя предстои да видим още през юни, когато лидерите на съюза ще се съберат отново, за да обсъждат бъдещите си общи действия. Всичко ще зависи от това колко общи всъщност ще са те.