euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В неделя гърците отново трябва да гласуват, след като първите избори на 6 май оставиха страната без ново правителство, а Европа - без яснота накъде отива. От 6-и май насам ЕС е замразил всички важни решения, докато не станат ясни резултатите от повторните гръцките избори, сподели пред euinside представител на Европейската комисия. Макар социологическите проучвания да дават преднина на консервативната Нова демокрация, никой в Брюксел не смее да прогнозира резултата от изборите.

Но има все повече индикации, че ЕС е готов да направи отстъпки по отношение на спасителната програма, при условие че десницата спечели изборите. Това потвърждава и европейски официален представител пред вестник The Financial Times. Според него подготвяният пакет стимули включва намаление на лихвите по заемите и удължаване на сроковете за изплащане. Франция и Германия пък обещаха европейска подкрепа за икономическия растеж в Гърция.

Тъй като проучванията дават на Нова демокрация съвсем малка преднина пред СИРИЗА, не е изключен и варианта отстъпки да бъдат направени и ако лявата коалиция спечели изборите. Последните проучвания от 31 май (социологическите проучвания са забранени две седмици преди датата на изборите) показват, че Нова демокрация няма да получи мнозинство, а ще събере около 120 места в парламента, включително 50-те места, които получава по закон партията, постигнала най-висок резултат. На второ място е СИРИЗА със 70 места, а на трето социалистите с 35.

При всички положения обаче Гърция трябва да продължи да изпълнява икономическата програма, макар и да получи известни "подсладители" от ЕС. Това е условието страната да остане в еврозоната, въпреки че лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас многократно заяви, че ако спечели изборите, ще поиска предоговаряне на условията по заема или ще го отхвърли едностранно. Европейските лидери обаче са категорични, че няма как Гърция да остане в еврозоната, ако отхвърли споразумението с ЕС и МВФ.

Европейската централна банка също се готви за кризисен сценарий, при който резултатът от гръцките избори може да провокира негативни пазарни реакции. Президентът на банката Марио Драги заяви, че ЕЦБ е готова да налее ликвидност в банковата система, ако изходът от гръцките избори предизвика пазарни сътресения. Централните банки на Великобритания, Канада, Япония, Китай и Индия също са в готовност да реагират.

Въпросът сега е на кого ще повярват гърците - на Ципрас, който заяви, че кредиторите няма да изоставят Гърция, защото в противен случай еврозоната ще рухне на следващия ден, или на Европейския съюз, който ясно показа, че може да бъде солидарен, но не и изнудван. Еврозоната ще понесе тежко последиците от евентуален гръцки изход, особено след като Испания вече обяви, че ще поиска спасителен заем за банките си, а италианската заемна цена застрашително расте. И ако Гърция е тежка, но прежалима загуба, отрязването на Испания и Италия от пазарите би означавало началото на края за еврозоната.

Гърците обаче, макар и изкушени от лозунгите на Ципрас твърдо искат да запазят еврото. Очевидно си дават сметка, че връщането към драхмата ще ги остави напълно сами на произвола на кризата. На този здрав разум трябва да разчитаме в неделя, за да имат шанс гръцките политически сили да сформират жизнеспособно правителство в следващите дни. Последната възможност е ново експертно правителство като това на Лукас Пападимос, което управляваше страната в последните месеци. То обаче едва ли би се ползвало с доверието на гражданите, за да извърши трудните реформи, заложени в спасителната програма. А това означава нови политически трусове в Гърция и засилващо се пазарно недоверие към еврозоната.