Гръм и мълнии над еврозоната

Ралица Ковачева, May 16, 2012

На път за Берлин самолетът на френския президент Франсоа Оланд беше ударен от мълния и се наложи той да се върне в Париж, за да смени самолета. Все пак Оланд успя да се види с Ангела Меркел във вторник вечерта, само няколко часа след като официално встъпи в длъжност. Както обясни френският президент пред медиите, целта на срещата не е била да се решат всички проблеми, а двамата лидери да се опознаят по-добре, да поставят началото на отношенията си, за да работят заедно в търсене на решенията. И ако очакванията бяха, че на Оланд му предстои трудна среща с г-жа Меркел, двамата излязоха пред претъпканата с журналисти зала в канцлерството като взаимно се изучаваха един друг. След всяка реплика имаше поглед към другия в търсене на реакция, в опит да се предугади емоция.

И двамата заявиха, че различията им по основните въпроси, включително принадлежността към различни политически семейства няма да пречат на съвместната им работа, а Франсоа Оланд припомни, че не за първи път френско-германските отношения ще бъдат водени от лидери от различни политически партии - Хелмут Шмит и Валери Жискар д`Естен, Франсоа Митеран и Хелмут Кол, Жак Ширак и Герхард Шрьодер. Традицията Франция и Германия да излизат с общи предложения на Европейски съвети също няма да бъде нарушена и на срещата на върха в края на юни двете страни ще представят общи идеи за насърчаване на икономическия растеж.

Растеж беше в основата на изказванията на Оланд, който заради липсата на всякакъв висок политически опит все още звучеше като на предизборен митинг. С растеж той отговори и на директен въпрос на германски журналист дали ще ратифицира фискалния пакт във вида, в който е и по който вече тече процедура по ратификация или ще настоява за промени. Това е въпросът, който беше една от важните точки на предизборната кампания на социалиста Оланд, предизвикала напрежение в целия Европейски съюз, световните пазари и особено в Берлин. Новият френски президент отново припомни предизборното си обещание, че ще настоява за включването в договора на "измерение за икономически растеж". От думите му се разбира обаче, че ще се търси правна възможност как да стане това. "Методът, който договорихме е да събираме всякакви идеи, всякакви предложения и да видим как може това да се осъществи правно. В края на този процес ще мога да отговоря на въпроса Ви".

Начинът, по който френският лидер отговори на този въпрос е изключително важен в този момент и е в потвърждение на думите му, че Франция и Германия носят отговорност пред Европа. Новият френски президент подчерта, че е пристигнал в Берлин с желанието да покаже, че иска да работи заедно с германския канцлер в решаването на проблемите. Въпросът е наистина каква правна възможност може да бъде намерена, след като процедурата по ратификацията вече е започнала, а след броени дни в Ирландия предстои референдум по сегашния текст на договора като е трудно дори да се мисли за втори референдум върху ремонтиран текст. Най-вероятно ще се върви към малки промени, каквито бяха предприети в самото начало на реформата на икономическото управление на ЕС и които не изискват референдуми.

Бурята

Макар Ангела Меркел да видя в мълнията, ударила самолета на Оланд „добра поличба”, едва ли „мълниите”, които се сипят върху еврозоната вещаят нещо добро за валутния съюз. Епицентърът на бурята продължава да е Гърция, където перспективата за победа на радикалната левица на поредните избори на 17 юни повиши залозите за излизане на страната от еврозоната. Както знаете, партията е твърд противник на спасителната програма и иска предоговарянето й. Ангела Меркел обаче беше категорична, че „меморандумът трябва да се спазва”. Същото мнение изрази и Франсоа Оланд, който обаче обеща европейска подкрепа за икономически растеж в Гърция.

Но всичко е в ръцете на гръцките избиратели, които твърдят, че искат да останат в еврозоната, но същевременно са против спасителната програма. Това няма как да стане, обясни простичко германският финансов министър Волфганг Шойбле, цитиран от The Financial Times: „Това е форма на безотговорност. Не може да вземеш нечия торта и да я изядеш. Това е, което цялата международна общност и всички европейци казаха на гърците много ясно. Сега зависи от Гърция да вземе своето решение”. Спасителната програма не е нещо наложено на Гърция, заяви Шойбле и отхвърли възможността за предоговарянето й. Той обясни, че в спасяването на Гърция участват правителствата и парламентите на 16 страни, на които се налага да се водят много дебати, за да се обясни защо това е правилно и защо трябва да се направи. Никой не иска Гърция да излезе от еврозоната, заяви отново Шойбле.

Същото послание отправиха и финансовите министри от еврозоната след срещата си в понеделник (14 май) вечерта. Президентът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер нарече приказките за излизане на Гърция от еврозоната „безмислици” и „пропаганда”. Но според директора на МВФ Кристин Лагард този вариант трябва да се проучи „технически”, макар да е "нещо, което би струвало изключително скъпо и съдържа големи рискове". "Ако бюджетните ангажименти на страната не бъдат спазени, трябва да се направят съответните преразглеждания, което означава или допълнително финансиране и допълнително време, или механизми за излизане, което в случая трябва да е контролирано", смята г-жа Лагард.

Изданието съобщава за масиран отлив на средства от гръцките банки в резултат на опасенията за предстоящо връщане към драхмата. А тътенът от гръцката буря вече отеква доста силно на иберийския полуостров, където пазарите напрегнато следят ситуацията. Мадрид национализира третата по големина банка в страната Bankia и прие план за оздравяване на банковия сектор на стойност над 50 милиарда евро. Междувременно доходността по испанския дълг продължава да расте и достигна критичното ниво от 6.5%, при което страните със спасителни заеми Гърция, Ирландия и Португалия бяха принудени да поискат финансова помощ.

Премиерът Мариано Рахой предупреди, че страната може да загуби достъп до финансовите пазари или да бъде принудена да заема на астрономически цени, ако не продължи с рязането на разходите и намаляването на публичния дефицит. А ако това се случи, искането на спасителна помощ ще бъде неизбежно. Испания е петата европейска икономика, а делът й в БВП на еврозоната е 10% (Гърция, Ирландия и Португалия имат общо 6%). Преди година експертите оценяваха спасяването й на 700 милиарда евро - сума, под натиска на която т. нар. „защитна стена” на еврозоната (временният и постоянният спасителен фонд) в размер 800 милиарда евро просто ще рухне. Но последиците от подобен ход ще бъдат далеч по-тежки от чисто финансови, защото загубата на доверието в еврото ще бъде необратима.

И ако все още съществува надеждата, че испанското правителство ще успее да прокара бюджетните ограничения и да удържи пазарния натиск, почти никакви са шансовете гръцките избиратели да подкрепят проевропейски партии, които да продължат да спазват условията по спасителния заем. Все пак, от тях зависи да ме опровергаят.

Въпреки че бурята в еврозоната не пощади дори първия презграничен полет на новия френски президент, срещата му с Меркел, езикът на тялото им и плахите усмивки показаха, че поне по във френско-германския двигател на валутния съюз и целия ЕС засега няма повреди. Може да има забавяне, докато двамата лидери се напаснат, но по всичко личи, че и двамата са наясно какъв е залогът и са готови на отстъпки. Потвърждение на тези очаквания можем да видим на неформалната вечеря на европейските лидери на 23 май. С какво ще излязат тогава двамата заедно ще ни каже много повече за бъдещето на тандема "Мерколанд" и на Европа като цяло, отколкото първата им среща.

Дълговата криза в еврозоната