euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-строгият бюджет от над 40 години насам - така испанското правителство определя бюджета за 2012 г. представен пред парламента на 3 април. Бюджетът има една голяма цел - намаляване на дефицита до 5.3% от сегашните 8.6%. Консолидационното усилие възлиза на общо 27.3 милиарда евро или 2.5% от БВП. 1.7% от общата сума ще дойде от съкращаване на разходите, а 0.8% от увеличение на приходите.

В резултат най-вече на финансовата подкрепа за регионалните власти публичният дълг е нараснал от 68.5% от БВП в края на 2011 г. до 79.8%. Макар увеличението да е над 10%, правителството изтъква, че дългът остава далеч под средното ниво за еврозоната от 90.4%, а нуждите на държавата от външно финансиране за 2012 г. са с 30% по-малко в сравнение с 2011 г. Новината, обаче, разтревожи инвеститорите и това ясно пролича на първия търг на държавни облигации след представянето на бюджета. Инвеститорският интерес беше явно занижен като продадените облигации за 2.6 милиарда евро са около минималната цел, поставена от правителството. Доходността по испанския дълг обаче рязко се увеличи- до 5.7% по 10-годишните облигации, която е най-високата от януари насам.

„Въпреки че усилието да се изпълни целта за дефицита ще бъде усилие за всеки, то няма да се отрази на тези в най-неравностойно положение. Приоритетните разходи не са пренебрегнати, покупателната стойност на пенсиите е коригирана, а рязането на публичните разходи не намалява социалните помощи.” И наистина за пенсии в бюджета са отделени близо 116 милиарда евро, което е с 3.2% повече от миналата година.

За сметка на това са орязани разходите на централната администрация с 65.8 милиарда евро. Най-големи съкращения има в бюджетите на Министерството на външните работи (54.4%, предимно заради намалението на средствата за Агенцията за международно сътрудничество и развитие, както и на водния фонд), Министерството на промишлеността, енергетиката и туризма (с 31.9%), на финансите и публичната администрация ( 22.9%), на образованието, културата и спорта (21.2%) и Министерството на развитието (34.6%).

Като цяло са намалени разходите за инвестиции в редица области - инфраструктура, транспорт, селското стопанство, изследователска и развойна дейност, насърчаване на заетостта, отбрана и вътрешни работи (най-вече е намален фондът за интеграция на имигрантите). С 20% са намалени директните трансфери за политическите партии, бизнес организациите и профсъюзите.

В приходната част на бюджета е заложено увеличение от 12.5% спрямо миналата година. Правителството отчита тежката икономическа ситуация, но залага на увеличения подоходен данък (в края на миналата година) и новите мерки по отношение на корпоративния данък (не се увеличават ставките, но се премахват редица облекчения и изключения). Успоредно с това, с цел да извади на светло скритите доходи правителството дава възможност на данъкоплатците да платят старите си задължения без да им бъде налагана глоба или лихва.

Очаква се тази седмица Европейската комисия да излезе с оценка на испанския бюджет. Брюксел беше обвинен в двойни стандарти, след като наказа Унгария заради прекомерния бюджетен дефицит, но прости на Испания едностранното намаление на целта за дефицита за 2012 г. от 4.4% на 5.8%. Впоследствие европейските финансови министри коригираха числото до 5.3%, което продължава да е значително усилие. Сега ЕК ще трябва да прецени дали заложените цели могат да бъдат постигнати с предложените мерки. Упрекнат от медиите в двойни стандарти, еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен вече заяви, че ако ЕК прецени, че Испания не се е съобразила с препоръките, Брюксел няма да се поколебае да предприеме мерки.

Интересно е също как Брюксел ще коментира намаляването на средствата за инвестиции, насърчаване на заетостта, образование и наука (топ приоритетите в европейския план за растеж) за сметка на запазване на социалните разходи. Още повече на фона на прогнозите за свиване на икономиката и рекордно високата безработица. Не е сигурно и дали регионалните власти този път ще се справят с намаляването на дефицитите си, защото досега изпълнението на целите се проваляше именно на регионално ниво. Потенциална опасност за бюджета представляват и банките, които трябва да се рекапитализират с 50 милиарда евро до края на годината, а ако не успеят, може да се наложи да бъдат подпомогнати от държавата. Вече се появиха и слухове, че именно банковата рекапитализация ще бъде повод Испания да поиска спасителен заем.

Ситуацията се усложнява допълнително и от нарасналото обществено напрежение - стачките в Испания стават по-продължителни и все по-масови. А както показа гръцкият пример, политическата воля и обществената подкрепа са от ключова важност за успеха на мерките срещу кризата. Ако испанците изгубят търпение, спасителният заем ще се окаже неизбежен, а след това ги чакат още по-тежки дни. Както и целия Европейски съюз.