"Ледена епоха" в европейската икономика през 2012 г.
Ралица Ковачева, February 24, 2012
През 2012 г. европейската икономика ще остане в точката на замръзване, макар през втората половина на годината да има изгледи за слаб растеж. В еврозоната обаче БВП ще се свие с 0,3%. Тези данни от междинната икономическа прогноза на Европейската комисия са по-песимистични от данните в есенната прогноза, а влошаването е още по-очевидно, когато се прегледат данните за отделните страни.
Докато есенната прогноза предвиждаше свиване на икономиките само в Гърция и Португалия, сега това се отнася и за Белгия, Испания, Италия, Кипър, Холандия, Словения и Унгария. Най-голяма ревизия в посока надолу (процент или повече), е направена за Естония, Испания, Гърция, Италия и Холандия. Общо девет страни ще отбележат отрицателен ръст на икономиката, за сметка на нулев в една и положителен в седемнайсет. Най-висок икономически растеж се очаква в Латвия - 2,1%, (5.3% през 2011), Литва - 2,5% (5.8% през 2011) и Полша - 2,5% (4.3% през 2011). Най-лоша е прогнозата за Гърция (-4,4%) и Португалия (-3,3%).
Още по-тежка година за „спасените” страни
Гърция току-що получи втори спасителен заем, но прогнозата на ЕК навява мисли за трети, защото изгледите пред гръцката икономика са лоши, а заемът е едва до 2014 година. През тази година БВП ще се свие с 4,4%, а безработицата ще продължи да расте. Очаква се решението на правителството да намали минималните заплати (с около 22%) да свали разходите за труд на единица продукция с около 15% и така да повиши конкурентоспособността на икономиката, както и да повиши заетостта сред младите и ниско квалифицираните. Но от друга страна, това ще удари и без това ниското вътрешно потребление, гласи прогнозата.
И докато за Гърция можем да кажем, че е двигателят на несигурността в еврозоната, тази несигурност е определящ фактор за лошите прогнози на останалите страни със спасителни програми. Португалската икономика ще се свие с 3,3% през 2012 г. след като вече намаля с 1,5% през миналата година. От една страна вътрешното потребление е свито заради тежките бюджетни ограничения, а от друга - износът страда от общото тежко положение в еврозоната.
През миналата година ирландската икономика е нараснала с 0,9% след свиване с 10% между 2008 и 2010 г., което може да се определи като подвиг. През 2012 г. обаче ръстът ще бъде само 0,5%. Основен проблем пред Ирландия е, че износът, на който икономиката изцяло разчита ще намалее заради общата лоша прогноза за еврозоната. Вътрешното потребление ще продължи да намалява заради бюджетните ограничения и растящата безработица.
Испания и Италия
са страните, от които могат да дойдат най-големите проблеми за еврозоната. Въпреки че и двете страни полагат огромни усилия да овладеят финансите си и да подкарат икономиките си, прогнозите не дават повод за оптимизъм. И двете страни са силно уязвими от общата лоша прогноза за еврозоната и несигурността, свързана с дълговата криза.
Положението в Испания се влошава, предвид очакванията през 2012 година икономиката да се свие с около -1%. Високата частна задлъжнялост, ограниченото кредитиране и рекордната безработица продължават да определят негативните тендеции в испанската икономика. В прогнозата на Комисията е отбелязано, че картината може да се промени, след като станат ясни допълнителните консолидационни мерки в бюджета за 2012 година. Приемането му беше отложено за края на март заради парламентарните избори през ноември 2011). The Financial Times обаче твърди, че заради влошената икономическа прогноза испанското правителство настоява ЕК да намали поставената цел за дефицита от 4,4% и смята, че постигането на бюджетен дефицит над 5% е по-реалистична цел. На този етап няма реакция от Европейската комисия.
Италианската икономика ще се свие с -1,3% през тази година (само Гърция с -4,4% и Португалия с -3,3 са с по-лоша прогноза). Според ЕК икономическата активност ще се стабилизира през втората половина на годината при условие, че няма влошаване на ситуацията на финансовите пазари, а спредът между италианските и германските десетгодишни облигации остане стабилен на около 370 базисни точки. С други думи, ако заемната цена на Италия не продължи да расте. Тепърва се очаква и резултатът от мерките, предприети от правителството на Марио Монти, които вече дадоха първия си резултат - доверието в страната отново е налице.
Извън еврозоната
има една единствена страна с отрицателен ръст - Унгария. Напоследък страната е във фокуса на вниманието само с лоши новини - ЕК започна три наказателни процедури срещу страната заради нарушаване на независимостта на централната банка и съдебната система, Европейският парламент се усъмни в зачитането на демократичните ценности в Унгария, а отгоре на всичко страната е заплашена от спиране на половин милиард евро от кохезионния фонд на ЕС заради прекомерния си бюджетен дефицит. Унгарската икономика ще отбележи символичен ръст от 0,1% през 2012 г. Тя е твърде зависима от износа, който генерира 87% от БВП, а перспективите пред него са мрачни заради общото тежко положение на еврозоната. Фалитът на националния авиопревозвач Malév допълнително ще затрудни износа на услуги и ще увеличи вноса, смята ЕК. Добрата новина е, че новият завод на Mercedes в Унгария е готов да започне производство още през първата половина на тази година.
Полша
е истинска бяла лястовица на фона на общата мрачна картина. Не само защото икономиката й ще продължи да расте, макар й по-бавно (с 4,3% през 2011 и с 2,5% през 2012 г.), а защото този ръст има широка основа и всички предпоставки да продължи: устойчиво потребление, увеличен достъп до кредитиране, увеличена рентабилност в корпоративния сектор и в резултат - увеличение на частните инвестиции. Принос за ръста на инвестициите имат и увеличените публични разходи за инфраструктура, съфинансирани от ЕС. Успешното усвояване на европейските средства определено може да се нарече полска запазена марка. Разбира се, страната е силно мотивирана от предстоящото европейското първенство по футбол през юни 2012г. - по този повод вече са завършени основните пътни артерии. Полша също разчита силно на износа, а предприята й могат да се възползват от обезценена валута и благоприятната секторна структура на износа.
Британската икономика
също ще се облагодетелства от голямо спортно събитие тази година - летните олимпийски игри през юли и август. Ръстът на икономиката ще е едва 0,6%, но това, че няма влошаване спрямо есенната прогноза на ЕК може да се приеме като добра новина. Въпреки че цифрата не изглежда фрапираща на фона на данните за други страни, безработицата от 8,4% е най-високата във Великобритания от 1995 г. Прогнозата предвижда през втората половина на 2012 година инвестициите да започнат да се увеличават, макар и от ниска база. Привличането на инвестиции и осигуряване на растеж и заетост е най-важният приоритет на британското правителство, наред с бюджетната консолидация и модернизацията на публичните услуги, а премиерът Дейвид Камерън пристига на всяка среща на европейските лидери с думите "растеж, заетост, инвестиции". Най големият риск за британската икономика идва от слабия растеж в основните й експортни пазари, особено в еврозоната, както и от потенциален негативен ефект на дълговата криза върху доверието.
Българската икономика ще нарасне с 1,4%, като вътрешното търсене се очаква да стане основен двигател на растежа, който в последните две години беше движен от износа. За инвестиции основно се разчита на публичния сектор, а частната инвестиционна активност е слаба, заради относително високата задлъжнялост на частния сектор. „След особено бавен старт в усвояването на средствата от европейските структурни фондове в предишните години, през 2012 г. е планирано значително увеличение в усвояването.” Европейската комисия деликатно препоръчва на българите да намалят големите си спестявания за сметка на увеличеното потребление, тъй като „несигурността по отношение на потребителското поведение на домакинствата остава един от основните рискове пред прогнозата”.