euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Десницата поема отговорността да извади Испания от кризата

Ралица Ковачева, November 21, 2011

Испанската десница постигна голяма победа на вчерашните избори като спечели 186 места в 350-членния парламент срещу 110 за социалистите. Това е най-тежкото поражение за левицата за последните трийсетина години, откакто в Испания има демократично управление. Резултатът беше очакван, след като социалистическото правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро беше принудено да извърши болезнени бюджетни и структурни реформи. През август Сапатеро обяви, че е решил да насрочи изборите с четири месеца по-рано, за да може новото правителство да започне работа от началото на 2012 година.

Народната партия поема управлението в много тежък момент за страната. Испания отново е подложена на атака от финансовите пазари като миналата седмица заемната й цена стигна близо 7% - при подобни нива Португалия и Гърция поискаха спасителна помощ от ЕС. Има сериозни опасения, че Мадрид няма да изпълни фискалните цели за годината: по данни на Европейската комисия прогнозният дефицит за 2011 г. е -6,6, при поставена цел -6%. Предвид големия дефицит и очаквания слаб растеж на икономиката (1,4% за 2012г.), задлъжнялостта ще продължи да расте като от сегашните 61% от БВП достигне 78% от БВП през 2013 г. И през следващите две години безработицата ще си остане най-високата в ЕС на нива от над 20 процента.

Банковият сектор продължава да поставя сериозен риск пред финансовата стабилност на страната. След решението на европейските лидери за рекапитализация на банките в ЕС, Европейският банков орган разпространи информация за нуждите от допълнителен капитал на банковите системи по страни - испанските банки трябва да набавят буфер в размер на над 26 милиарда евро. Според плана за рекапитализация, банките трябва да се опитат сами да наберат частно финансиране, а ако това е невъзможно могат да поискат държавна помощ. Това би поставило страната пред сериозно изпитание предвид тежкото й финансово положение и силния пазарен натиск. В изявлението на евролидерите от 27 октомври се подчертава, че стриктното прилагане на плановете за корекция на бюджета "е ключово, включително на регионално ниво", а Испания трябва да предприеме мерки за насърчаване на растежа и намаляване на "неприемливо високото ниво на безработицата".

„Няма да имам други врагове освен безработицата, дефицита, прекомерния дълг и икономическата стагнация”, заяви лидерът на Народната партия и бъдещ испански премиер Мариано Рахой пред симпатизантите си в изборната нощ. И същевременно подчерта, че „испанският глас трябва отново да бъде уважаван в Брюксел и Франкфурт [...] Ние ще спрем да сме част от проблема и ще бъдем част от решението”. Мариано Рахой е дългогодишен съратник на предишния премиер от десницата Хосе-Мария Аснар (1996- 2004) и е служил в двете му последователни правителства като министър на публичната администрация, на образованието и и на вътрешните работи. През 2004 г. Мариано Рахой наследи Аснар на лидерския пост в Народната партията, но загуби парламентарните избори същата година.

Правителството на Хосе Луис Родригес Сапатеро е петото в ЕС, което става жертва на кризата, след гръцкото, ирландското, португалското и италианското. В сметката можем да включим и словашкото правителство на Ивета Радичова, което падна, за да получи подкрепата на опозицията за промените в спасителния фонд за еврозоната. Социалистическото правителство на Сапатеро приложи поредица от тежки ограничителни мерки, за да намали бюджетния дефицит и започна сериозни структурни реформи. Новото дясно правителство няма друг избор, освен да продължи по същия път, при това в много тежка икономическа ситуация.

Макар и да протестираха срещу мерките на предишното правителство, испанците дадоха ясен мандат на новото да продължи с оздравяването на икономиката, като му осигуриха парламентарно мнозинство за прокарване на необходимите закони. Надеждите са новото управление да вдъхне доверие на финансовите пазари, което да даде глътка въздух на страната, докато бъдат проведени нужните реформи.