euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Лидерите на ЕС са се договорили за общ план за банкова рекапитализация, който цели да осигури средносрочно финансиране на банките и да се засили "количеството и качеството на банковия капитал". За това съобщи на специален брифинг полското председателство на ЕС, в лицето на полския премиер Доналд Туск и финансовия министър Яцек Ростовски.

"Има широко съгласие като се изисква значително по-висока капиталова адекватност от 9% капитал, от най-високо качество и след отчитането на пазарната оценка на експозициите към суверенен дълг, към 30 сетпември 2011 година, да се създаде временен буфер, който е оправдан от изключителните обстоятелства", се казва в изявление на 27-те.

Полският финансов министър Яцек Ростовски обясни, че страните-членки изрично са настояли за формулировката 'временен буфер при изключителни обстоятелства', за да се даде увереност на финансовите пазари, че мярката е еднократна, временна и няма да се повтори в бъдеще. Изискването ще важи за всички банки от системно значение, които са участвали в европейските стрес тестове, обясни г-н Ростовки. Срокът за покриването на новото изискване е 30 юни догодина.

Най-напред банките трябва да наберат необходимото финансиране сами от частни източници. А докато покрият изискването за 9% капиталова адекватност, "банките трябва да са обект на ограничения по отношение на разпределението на дивиденти и изплащането на бонуси". Ако е необходимо, националните правителства ще окажат финансова подкрепа на банките. Когато това не е възможно, "рекапитализацията трябва да се финансира чрез заем от EFSF, когато става дума за страни от еврозоната".

Решението трябва да бъде одобрено и от лидерите на еврозоната и е част от по-широк пакет заедно с решенията за участието на частния сектор в сделката за намаляване на гръцкия дълг и увеличението на спасителния фонд EFSF. Яцек Ростовски каза, че общият размер на средствата, необходими за рекапитализацията на банките ще зависи от споразумението с частния сектор какви загуби ще поеме от отписването на гръцки дълг.

Решението за координиран европейски план за рекапитализация на банките дойде след два банкови стрес-теста (2010 и 2011) и многобройни критики, че рискът за банковата система, произтичащ от дълговата криза, е силно подценен. Стигна се дотам директорът на МВФ Кристин Лагард да призове в прав текст Европа спешно да рекапитализира банките си, предвид големите експозиции към суверенни дългове. Европа се съпротивляваше да признае тази необходимост, докато не стана ясно, че се налага масивно отписване на гръцки дълг и дамоклевият меч на пазарното недоверие не надвисна и над центъра на еврозоната, в лицето на Италия и Франция.

Наскоро френско-белгийската банка Dexia беше спасена за втори път в рамките на три години, което пазарите изтълкуваха като едва първата плочка от потенциално домино от банкови фалити. Затова се наложи спешна диагноза на нуждите на банковата система, извършена от Европейския банков орган и се стигна до днешното решение за обща и координирана рекапитализация на системно важните финансови институции.

Полският премиер Доналд Туск обясни, че споразумението за банковата рекапитализация е било предварително условие, за да се вземат по-лесно останалите решения. Той не се нае да прогнозира доколко окончателни и подробни ще са те, но каза, че лидерите са близо до политическо решение, макар че има важни детайли, които може да отнемат повече време.