Политиците държат ключа към решаването на кризата

Ралица Ковачева, August 29, 2011

Има път към възстановяването, но няма време - с този апел директорът на МВФ Кристин Лагард се обърна към световния политически и икономически елит по време на Годишната среща на централните банкери в Джаксън Хол, в американския щат Уайоминг. Кристин Лагард, която е бивш министър на финансите на Франция, открои ясно основните предизвикателства пред глобалната икономика като се спря подробно на кризите в Европа и САЩ. Акцентът в изказването на г-жа Лагард беше, че политиците са тези, които трябва да се справят с кризата като действат бързо, решително и смело.

Трите големи проблема на деня са свързани със суверенните дългове на напредналите икономики, банките в Европа и домакинствата в Америка. „Докато фискалната консолидация остава императив, макроикономическите политики трябва да подкрепят растежа”, не за първи път подчерта г-жа Лагард.

Трите стъпки на Европа

1. Устойчиви публични финанси. „Такава стратегия означава повече фискално действие и повече финансиране. Това не значи непременно драстично предварително „затягане на коланите” - ако страните адресират дългосрочни фискални рискове като нарастващите разходи за пенсии или здравеопазване, те ще имат повече пространство в краткосрочен план да подкрепят растежа и заетостта. Но без надежден начин за финансиране, фискалните корекции са обречени на провал. В крайна сметка, едно е да вземеш решение за посоката на дефицита, друго е да намериш пари, за да го финансираш. Достатъчно финансиране може да дойде от частния или държавния сектор, включително продължаващо подпомагане от ЕЦБ, с пълната подкрепа на страните от еврозоната.”

2. Спешна рекапитализация на банките. „Те трябва да са достатъчно силни, за да издържат на рисковете от суверенните дългове и слабия растеж. Това е ключът за прекъсване на веригите на разпространение [на кризата]. Ако не се изправим срещу това, може лесно да станем свидетели на по-нататъшно разпространение на икономическите слабости към страните от ядрото [на еврозоната] или дори изтощителна криза на ликвидността. Най-ефикасното решение би било задължителна значителна рекапитализация - най-напред чрез търсене на частни ресурси, но и чрез използването на публични средства, ако е необходимо. Една от възможностите е да се използва EFSF [спесителният фонд за еврозоната] или друго европейско финансиране за директно рекапитализиране на банките, което може да избегне натоварването на уязвимите икономики с още по-голямо бреме.”

3. Обща визия за бъдещето. В момент, когато е заплашена архитектурата на целия евро-проект „няма място за противоречиви чувства относно бъдещата посока. Едно неясно или объркано послание ще засили несигурността на пазарите и ще увеличи икономическото напрежение в еврозоната. Затова Европа трябва отново и убедително да се ангажира с обща визия, която да бъде изградена на солидни основи, включително, например, фискални правила, които наистина работят”.

Съединените щати, обърна внимание г-жа Лагард, трябва да се фокусират върху връзката между фискалната консолидация и растежа. Макар на пръв поглед двете предизвикателства да изглеждат противоречиви, те са взаимно свързани, защото надеждните решения за бъдеща консолидация дават възможност да се прилагат политики за насърчаване на растежа и заетостта. А от друга страта „растежът е необходим за фискалната консолидация - в крайна сметка, кой ще повярва, че обещанията за намалявате на разходите могат да оцелеят при дълга стагнация с продължителна висока безработица и социално недоволство?” Второто голямо предизвикателство пред САЩ, посочи директорът на МВФ, е свързано с бюджета на домакинствата, притиснати от просрочените ипотеки и падащите цени на имотите.

Ребалансирането на глобалната икономика

„Преди две години стана ясно, че решаването на кризата изисква две ключови ребалансиращи действия - прехвърляне на вътрешното търсене от публичния към частния сектор и прехвърляне на глобалното търсене от страните с външен дефицит към страните с външен излишък.” Според г-жа Лагард обаче, напредъкът в ребалансирането е твърде плах, а предизвикателствата се увеличават.

Докато развитите икономики се борят с високата задлъжнялост и тежкото състояние на публичните си финанси, „в някои ключови развиващи се икономики продължават да се водят политики, които забавят прекалено вътрешното търсене и надценяването на валутите и дори направо ги блокират”. Други пък се борят със заплахи за икономическата и финансовата си стабилност, произлизащи от капиталовите потоци.

Директорът на МВФ подчерта, че светът вече се намира в опасна нова фаза, където крехкото икономическо възстановяване е изложено на риск. „Така че, трябва да действаме сега. Това е въпрос на визия, кураж и подбирането на точния момент. Решителните действия ще подкрепят доверието, необходимо за възстановяване и ребалансиране на глобалния растеж”. Според г-жа Лагард е необходим нов подход, основан на политическа смелост и глобална координация. Защото един от най-сериозните рискове пред глобалната икономика идва от несигурността и разрушаването на доверието, от „нарастващото чувство, че политиците не са убедени или просто не искат да вземат необходимите решения”.

Световните медии отбелязват, че посланията на г-жа Лагард са били напълно подкрепени и от председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке и председателя на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) Анхел Гуриа, както и от водещи централни банкери и икономисти. The Financial Times, обаче, цитира неназовани европейски официални лица, които остро критикуват г-жа Лагард за нейните „объркващи” и „погрешни” изказвания за европейските банки.

Призивът за ясни послания и решителни политически действия в Европа идва в момент, когато преговорите за втория спасителен заем за Гърция са блокирани заради опитите на някои страни от еврозоната да получат обезпечение на вноските си; процедурите за ратификация на решението на евролидерите за промяна в обхвата на действие на спасителния фонд за еврозоната са в застой, заради парламентарните ваканции или вътрешнополитически противоречия; а германските финансови институции се колебаят за участието си в сделката по преструктуриране на част от гръцкия дълг. Пазарите, напътствани от икономисти и анализатори, продължават да притискат затруднените европейски икономики, в очакване на решение за създаване на еврооблигации, докато съпротивата срещу идеята от страна на Германия и Франция остава силна.

С обсъждане на дълговата криза в еврозоната ще започне и новият парламентарен сезон в Европейския парламент. В понеделник вечерта депутатите от икономическата комисия в ЕП ще се срещнат с председатела на ЕЦБ Жан-Клод Трише, с президента на еврогрупата Жан-Клод Юнкер, полския министър на финансите и председател на съвета на финансовите министри Яцек Ростовски и еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. еuinside ще проследи дискусиите, за които ще ви информира в следващите дни.