Фалитът на САЩ се отлага ... засега
Аделина Марини, August 3, 2011
След инфарктни преговори, продължили повече от месец, буквално в 12 без 5 президентът Барак Обама сложи подписа си върху законопроекта за увеличаване на дълговия таван на САЩ с 2,1 трлн. долара. Уви, компромисният вариант само отлага риска от изпадане в краткосрочен фалит с още няколко месеца. В замяна на увеличаването на дълговата спирачка Белият дом се ангажира да намали бюджетния дефицит с близо 1 трилион долара в следващите 10 години. Най-застрашени от голямата ножица са разходите за отбрана, които и нараснаха най-главоломно през последните 10 години заради двете войни, които САЩ започнаха през 2001 г. в Афганистан и през 2003 г. в Ирак.
Междувременно ще бъде създадена и временна комисия в Конгреса, която до ноември трябва да излезе с предложение за допълнително намаляване на бюджетния дефицит с още 1,5 трлн. долара. Ако комисията не успее да се договори как да се намали дефицита с 1,5 трлн. долара, споразумението ще активира автоматично намаление на разходите от 2013-та година. Основните социални програми като общественото осигуряване, здравеопазването и нискодоходните програми ще бъдат пощадени от съкращенията.
Както го определи лидерът на демократите в Сената Хари Рийд, това е типичното компромисно споразумение - никоя страна не получи това, което искаше.
Кой какво искаше?
Републиканците настояваха за по-смело рязане на разходите, като това 
включва и социалните програми. Демократите бяха категорично против да бъдат пипани социалните програми в момент, когато икономиката се възстановява с разочароващи темпове, а безработицата все още е висока - 9%. За да се запълни дупката в бюджета, демократите предлагаха увеличаване на приходите чрез премахване на облекченията за най-богатите американци, договорени по времето на двата мандата на президента Джордж Буш. Републиканците обаче са твърдо против увеличаване на данъчното бреме за богатите американци. А най-категоричните сред тях са представителите на Чаеното парти.
Белият дом пък искаше да не се правят резки движения в годината преди президентските избори, на които Барак Обама ще се яви с амбиция за втори мандат.
В изявление след гласуването в Сената (горната камара на американския парламент) републиканците посочват, че макар и да не е съвършен, законът е добър знак, че "Вашингтон започва да се движи в правилната посока да постави харченето под контрол и икономиката ни обратно в релси. Обама си влачеше краката и пищеше на масата на преговорите, докато републиканците за пореден път отклониха разговора от неговия дневен ред за по-високи данъци и повече разходи".
Минути след като подписа закона, президентът Барак Обама направи 8-минутно изявление, озаглавено "Да върнем американците на работа". В речта си звучеше надпартийно и игра ролята на обединителя. "През последните няколко месеца икономиката трябваше да преглътне и земетресението в Япония, икономическия насрещен вятър от Европа, Арабската пролет, цените на петрола, като всички тези неща бяха изключително предизвикателство за възстановяването. Но ние не можехме да контролираме тези неща. Нашата икономика нямаше нужда Вашингтон 
да се появи с производствена криза, за да влоши допълнително нещата. А това беше в нашите ръце", каза Обама.
Без да назовава никого конкретно, Барак Обама подчерта, че гласоподавателите може и да са си избрали разделено правителство, но със сигурност не са гласували за нефункциониращо правителство. Според него основната задача, с която Конгресът трябва да се захване след лятната ваканция ще бъде удължаване на данъчните облекчения за семействата от средната класа, подобряване на бизнес-средата, споделяне на данъчното бреме от петролните и газовите компании по един справедлив начин, както и премахване на субсидиите за богатите американци.
"И двете партии си поделят властта във Вашингтон и двете партии трябва да поемат отговорност за подобряване на икономиката. Това не е отговорност на републиканците, не е и на демократите, това е колективна отговорност като американци", заключи г-н Обама.
Гласът на избирателите
Докато Вашингтон беше стегнат в тежка междупартийна схватка, повечето американци демонстрираха отвращение от политиканстването по този толкова важен въпрос в многобройните социологически проучвания, които големите медии провеждаха постоянно в опит да вразумят политиците. Най-интересното в национално проучване от средата на юли е, че привържениците на Чаеното парти са били сред най-разочарованите от поведението на избраниците си. Според данните, цитирани от The New York Times, 66% от привържениците на тази група, която все още не е отделна партия, а фракция в рамките на Републиканската партия, са заявили, че трябва да бъде намерен компромис с демократите.
31 процента от анкетираните са настоявали републиканците да не отстъпват от позициите си дори и това да означава да няма споразумение, тоест фалит на държавата. И на ключовия въпрос дали в споразумението за дълговия таван трябва да има увеличение на данъците, само съкращения на разходите или комбинация от двете, мнозинството или 53 на сто са отговорили, че трябва да има комбинация от двете - увеличаване на данъците и намаляване на разходите.
Според някои от анкетираните, дългът трябва да бъде намален, но първо трябва да се гарантира, че икономиката ще се възстанови напълно и ще започне да генерира нови работни места.
Очевидно именно към тези избиратели беше насочена и речта на Барак 
Обама след гласуването. "Трябва да започнем с удължаване на данъчните облекчения за семействата от средната класа. Така че да имате повече пари в джоба догодина. Ако имате пари в джоба си, тогава най-вероятно ще ги харчите, а това означава малкият бизнес, средните предприятия и големите фирми да имат повече клиенти. А това означава те да са в по-добра позиция да наемат".
Според икономически анализатори, разочароващите данни за икономическата активност през първото и второто тримесечие на тази година се дължат предимно на ниското вътрешно потребление, което съставлява 70% от БВП.
За един никому ненужен рейтинг?
Едно от основните опасения по време на преговорите за сделката с дълговата спирачка на САЩ беше, че ако се стигне до фалит, това ще доведе до срив на кредитния рейтинг на страната, което от своя страна ще обрече на практическа смърт икономическото възстановяване. Според The New York Times, отличният кредитен рейтинг (тройно А) е рядкост в бизнеса вече. Нещо повече, той е анахронизъм. Десетки големи корпорации са изгубили ААА статута си през последните години като само четири нефинансови компании продължават да държат този висок рейтинг, защото както много потребители са разчитали на кредитните си карти, за да поддържат висок стандарт на живот, така и компаниите са поемали повече дълг, за да си гарантират по-голяма възвръщаемост.
Според вестника, инвеститорите не виждат голяма разлика между компаниите с рейтинг тройно А и тези едно ниво под тях. "Това е като да преминеш от Ролс-ройс на Мерцедес, а не от Ролс-ройс на Юго", казва Крис Орндорф, старши портфейлен мениджър в Western Asset Management. Въпросът с правителствата обаче стои по малко по-различен начин. Засега и трите големи фирми за кредитен рейтинг запазват отличния рейтинг на САЩ, но във вторник Moody's обяви, че перспективата й е отрицателна. Fitch пък съобщи, че планира да завърши своя преглед на правителствените финанси до края на този месец, а Standard & Poor's предупреди, че Съединените щати може и да изгубят рейтинга си, ако не свалят рязко дефицита.
И макар оценката на държавите да се основава на множество фактори, основният си остава доверието. Именно то беше сериозно разклатено по време на едномесечния театър до постигането на свръхкраткосрочното споразумение за отлагане на американския фалит.