euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Само няколко месеца след Сеул състоянието на глобалната икономика показва, че фокусът се измества все повече върху проблема с дисбалансите. Това става ясно и от констатацията на министрите на финансите и гуверньорите на централните банки на страните от Г20. По време на срещата им в Париж на 19 февруари те са стигнали до извода, че глобалното възстановяване върви добре, но е неравномерно и все още съществуват много рискове. Именно дисбалансите са в основата на рисковете, за които лидерите на Групата на двайсетте най-развити и нововъзникващи икономики се разбраха в края на миналата година да намерят решение.

Тогава лидерите възложиха на министрите си и на МВФ да разработят насоки и индикатори, които ще позволят по-лесно да бъдат установявани значителните дисбаланси. В духа на възложената им задача, в Париж министрите и гуверньорите записаха в заключенията си следните основни насоки, за които предупреждават обаче, че са само насоки, а не цели: да се следят изкъсо публичният дълг и фискалните дефицити, както и нивото на частните спестявания и частния дълг; да се наблюдават и външните дисбаланси, съставени от търговския баланс и потоците от нетни инвестиции и трансфери, като се взимат предвид обменните курсове, фискалните, монетарните и други политики.

Тези основни насоки все още не са изцяло договорени. Предстои това да стане до следващата среща на финансовите министри на Г20 през април. Така записани обаче, тези насоки навеждат на мисълта, че основната цел ще бъде предпазването от балони и прегряване на икономиките, каквито признаци вече се наблюдават в някои части на планетата. Целта продължава да е постигането на устойчив растеж, създаването на работни места и, най-общо казано, вкарването на глобализацията в релси. Затова и министрите са записали в заключенията си от срещата, че договарянето на индикаторите по тези основни насоки ще бъде съобразено не само с националните и регионални обстоятелства, но ще се взимат предвид и големите производители на стоки.

Има ли нужда от промяна на международната валутна система?

В допълнение към комплекта от индикатори на растежа, финансовите министри на Г20 са обърнали специално внимание и върху една тема, която настоящият едногодишен председател на Групата (Франция) постави сред основните си приоритети - реформа на международната валутна система (МВС). В заключителното си комюнике министрите признават, че МВС се е оказала устойчива, но все още остава уязвима на много места, което налага нейното подобряване с цел да се гарантира системна стабилност. Необходимо е, според заключенията, бъдещите промени да гарантират избягване на прекомерни флуктуации на капиталовите потоци, както и нередни движения в обменните курсове, което включва и напредналите икономики с резервни валути да бъдат бдителни срещу прекомерни колебания.

Министрите са се договорили по работна програма, чиято цел е именно по-доброто функциониране на МВС чрез единни и цялостни подходи и мерки за справяне с потенциално дестабилизиращи капиталови потоци. Тепърва предстоят серия от разговори по отношение на валутните курсове, но под егидата на Международния валутен фонд.

Според анализ на мозъчния тръст Карнеги, обаче, идеята за реформа на МВС е ненужна. "Ако нещо не е счупено, защо да се ремонтира?", питат още в заглавието си авторите на анализа - Ури Дадуш и Вера Айделман. Според тях, международната валутна система, която е споразумение за сътрудничество между суверенни нации, се състои от пет основни елемента: комплект от правила за определяне на валутните курсове; кредитор или кредитори за закъсали; инструменти за предоставяне на ликвидност и резерви (като суапови възможности между централни банки и специалните права за теглене SDR); възможности за надзор; резервна валута или валути.

Според Карнеги, за разлика от предвоенните системи на златния стандарт и след това доларовия стандарт от Бретън Удс, днешната система се характеризира с явната тенденция някои страни да нагаждат режима на обменните си курсове според нуждите си. Най-важното, според анализаторите е, че страните могат да решават дали да бъдат с плаващи курсове или да обвържат валутата си (както България към еврото), или пък да използват някакъв микс от валути, към които да се завържат. И, тъй като централните банки искат да държат резерви от валути, които се използват масово в транзакции, пазарите до голяма степен определят кои валути да се използват за резерви.

Ури Дадуш и Вера Айделман, които изследват няколко кризи по време на различните валутни системи през миналия век, смятат, че настоящата се е оказала добре работеща. Доларът е запазил своя статут на убежище, а повечето валути са слудвали общ път спрямо него (обезценявайки се в пика на кризата и постепенно възвръщайки стойност след това). Като допълнение, пишат още авторите, колебанията на обменния курс са по-малко очебийни отколкото по време на периоди, предшестващи рухването на златния и доларовия стандарт.

Основното заключение на двамата обаче се крие не в историческите паралели, а в друго: "... кризата също така потвърди урок от минали валутни режими: гладкото функциониране на международната валутна система почива върху стабилността на икономиките в нейното ядро. В условията на ниско доверие в политиките и финансовите системи на Съединените щати и еврозоната, съпроводено с безпрецедентни експанзионистични монетарни политики от ядрото, всички страни станаха по-чувствителни към равнищата на обменните си курсове. Подцененият курс на китайската национална валута и увеличаващата се икономическа роля на Китай само подсилиха това напрежение", смятат Вера Айделман и Ури Дадуш в отговор на основните критики на американския финансов секретар Тим Гайтнър срещу Китай.

И все пак, от Карнеги признават, че МВС може да работи и по-добре като част от подобренията може да бъдат увеличаване на огневата мощ на МВФ като кредитор чрез периодичното издаване на нови специални права за теглене или други средства, както и чрез засилване на надзорната му роля. Точно това е, което Г20 се опитва да направи, казват още авторите. И вместо да фокусират критиките си върху Китай, чиято икономика в момента е на път да прегрее, Карнеги препоръчват Съединените щати и еврозоната да се върнат към устойчив и фискално стабилен път на растежа. С времето това ще позволи на международните лихвени равнища да се върнат към нормалните си стойности, ще се възстанови доверието в основните резервни валути, което е и целта на упражнението.

Засега, независимо от твърдостта на Франция, не е ясно дали и до каква степен реформата на международната валутна система ще се състои. Още повече, че независимо от добрия тон в заключенията от срещата на финансовите министри на Г20, акцентите, които много от министрите и гуверньорите поставиха след нея показват напълно различните приоритети на всяка страна от Групата. Така например, за френския министър на финансите Кристин Лагард водеща тема е именно реформата на МВС, въпреки че тя признава, че всички нейни колеги са били наясно, че това няма да стане за ден или два, или дори за година.

Според американския финансов министър, Тимъти Гайтнър, важните теми са дълговата криза на Европа и обменния курс на Китай. Той отново повтори призива си Китай да ускори оценяването на ренминби (китайския юан), тъй като сегашните темпове не са достатъчни, за да отговорят на икономическото развитие на страната. Шефът на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише, от своя страна се спря на цената на енергията и стоките като нещо, което трябва да се следи внимателно заради възможни вторични ефекти. Той също е на мнение, че намаляването на глобалните дисбаланси е от особена важност, независимо, че това е и една от темите, по които има трудности. "Индикаторите, споменати в комюникето, разбира се са много важни", каза още Трише.

Канадският министър на финансите е сред онези, които споделят мнението, че проблемът не се състои само в обменните курсове, а в по-широкия контекст на нарастващите дисбаланси. Управителят на Бундесбанк, Аксел Вебер, който беше избраникът на Ангела Меркел за наследник на Жан-Клод Трише, но се отказа от поста, избра съвсем друг акцент след срещата. За него банковата реформа (Базел ІІІ) е много по-важна, особено ако се прилага и от двете страни на Атлантическия океан, за което Вебер каза, че е получил необходимите уверения от страна на Тим Гайтнър.

Интересен беше коментарът на руския заместник министър на финансите, цитиран от Ройтерс. Според Дмитрий Панкин, постигнатото на 19 февруари споразумение е компромис, който отразява силната позиция на Китай. Той добави обаче, че когато дебатът достигне до етапа на конкретните числа и изпълнението, ще стане много по-труден.

Както можеше и да се очаква, за Италия водещата тема е цената на стоките и ситуацията в Северна Африка. Другата важна тема за италианския представител, министърът на икономиката Джулио Тремонти, е включването на частния дълг в комплекта от индикатори на Г20. Темата безспорно е болезнена за Италия, чието ниво на частен дълг е сред най-високите в еврозоната. "Ако частният дълг е важен индикатор за Г20, той е също така важен и за Пакта за стабилност на ЕС. След този компромис в Г20 по индикаторите, смятам, че ще бъде по-лесно да се постигне сделка в Европейския съюз по Пакта за стабилност и постоянния механизъм", каза още Тремонти, който е сред авторите на идеята (заедно с председателя на Еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер) за създаването на еврооблигации.

Изводът от всичко дотук е, че може би наистина реформа на международната валутна система не е необходима дотолкова, доколкото тя гарантира някакви общи правила, които обаче нямат задължителна сила. И именно в това е проблемът, както е особено очевидно в еврозоната. Да се разчита на съвестта и разума на правителствата по света, особено в контекста на различни национални конюнктури, е по-скоро нереалистично. Затова е необходимо каквито и нови правила да бъдат въведени, те да бъдат с правнообвързващ характер, тъй като вече никой не отрича взаимната свързаност в глобалната икономика.

И всички знаем какво би станало, когато Китай кихне. Вече видяхме какво стана, когато Гърция се разболя. Някои по-предвидливи правителства вече въведоха или обмислят налагането на фискална дисциплина (България е сред тях, макар и с половин уста). Това е решението. Останалото е формулировки, както казаха няколко финансови министри в Париж на 19 февруари.