euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За нова монетарна система, която да наследи второто споразумение от Бретън Удс от 1971-ва година призова президентът на Световната банка Робърт Зелик в обширна статия за вестник "Файненшъл таймс", публикувана в навечерието на срещата на върха на двайсетте водещи индудстриализирани държави и нововъзникващи пазари в Сеул. Основният проблем в съвременната глобална икономика е изострянето на търговските дисбаланси - страни, които взимат много заеми, защото имат големи бюджетни дефицити (тоест харчат повече, отколкото изкарват) имат сериозни проблеми, за които обвиняват страните, които имат излишъци и заливат пазарите с продукция.

Конфликтът, за който euinside вече писа, е толкова сериозен, че изглежда все по-трудно да се намери разумно решение, което, от една страна, да възстанови икономическия растеж в дефицитните страни и, от друга, да създаде предпоставки за устойчив икономически растеж на цялата глобална икономика. Проблемът е, че обикновено политиците в независимите държави предпочитат да предприемат мерки за първото, без особено много да мислят за второто.

Именно заради това, Робърт Зелик предлага пет мерки, с които се надява, че проблемът ще бъде решен в дългосрочен план.

Що е то Бретън Удс

Още във вихъра на Втората световна война, лидерите на 44-те съюзнически държави договарят споразумение за създаването на монетарна система, която да урежда търговските и финансовите отношения между водещите индустриализирани държави. В основата на споразумението е задължението на всяка страна, ратифицирала Бретън Удс, да възприеме такава монетарна политика, която да поддържа обменния курс на валутата й в рамките на фиксирана стойност - плюс или минус 1 процент. Стойността на валутата пък се подплатява със злато (така нареченият златен стандарт).

През 1971-ва година, Съединените щати едностранно премахват златния стандарт и налагат националната си валута (долара) като единствената резервна валута. С цел да запази доверието в долара, САЩ обвързват стойността му със златото при цена 35 долара за унция злато. На тази стойност чуждите правителства и централни банки могат да обменят долари за злато.

Г-н Зелик предлага връщането на златото като международна референтна точка за пазарните очаквания за инфлация, дефлация и бъдещи валутни стойности. Според него, разработването на нова монетарна система, която да измести Бретън Удс ІІ ще отнеме време, но е нужно работата по нея да започне сега. Идеята му е Г20 да излезе с план за изграждането на монетарна система, която да отразява новите икономически условия. Тази нова система вероятно ще се нуждае от участието на долара, еврото, йената, британския паунд и китайския юан.

Тази идея донякъде отговаря на наскорошните призиви на Русия и някои от другите БРИК-държави доларът да не бъде повече единствената резервна валута. Според Робърт Зелик, този ход ще доведе до интернационализация и ще отвори капиталовите потоци.

Какво още предлага президентът на Световната банка

Едно от основните неща, които страните от Г20 трябва да предприемат е да се договорят за паралелни програми за структурни реформи, които не просто да ребалансират търсенето, но да стимулират растежа. Важен елемент от тези програми за реформи трябва да бъде увеличаване на производителността и конкурентоспособността. Същевременно, отбелязва Робърт Зелик, Съединените щати трябва да възобновят споразуменията за свободна търговия и да избягват протекционизма, каквито признаци вече има.

Съединените щати и Китай трябва да се договорят за конкретни, взаимно-обвързани стъпки за стимулиране на растежа и след това да се договорят за оценяване на ренминби (китайския юан). В замяна САЩ може да се ангажират да се въздържат от ответни мерки, а още по-добре би било, ако започнат преговори по ново споразумение за отваряне на пазарите.

Големите икономики пък, препоръчва още президентът на Световната банка, като се започне от Г7, да се въздържат от валутни интервенции, освен в редки случаи като това се договори с останалите. Нововъзникващите пазари, от своя страна, трябва да започнат повече да разчитат на гъвкави обменни курсове и независима монетарна политика.

За да се смекчат икономическите дисбаланси, Робърт Зелик съветва Г20 да подкрепи икономическия растеж като се фокусира върху подпомагане на развиващите се държави. По-специално внимание трябва да се обърне на инфраструктурата, земеделието и развитието на здрава и квалифицирана работна ръка. Именно в тази част Световната банка би могла да предложи няколко инструмента, припомня г-н Зелик.

Всъщност, основният въпрос, който Зелик поставя е възможно ли е международното икономическо сътрудничество и ако да, до каква степен? В заключение той отново пита: "Ще караме или ще се носим?* От това какво ще реши Г20 ще зависи дали многостранното сътрудничество може да доведе до силно икономическо възстановяване". Последното съвсем спокойно можем да интерпретираме като деликатно признание, че ако не бъдат взети мерки, търговските войни са неизбежни.

Избухване на супер нова

Германия напоследък проявява сериозни признаци на засилване на влиянието си навън. След като на практика овладя Европейския съюз отвътре, сега най-голямата европейска икономика си търси изява и навън и, както става ясно от интервю на германския канцлер Ангела Меркел за "Файненшъл таймс", Берлин се подготвя много задълбочено.

Основният приоритет, който Ангела Меркел ще отстоява в Сеул е борбата срещу протекционизма и освобождаването на международната търговия. Що се отнася до глобалните дисбаланси и огромните търговски излишъци, които страната й и Китай имат срещу огромния дефицит на САЩ, г-жа Меркел открито се противопоставя на предложението на Вашингтон Г20 да определи количествени цели за възстановяване на баланса. "Обменните курсове трябва да отразяват реалната икономическа сила на страната", подчертава тя в интервюто си за вестника.

И още нещо много важно, което германският канцлер повтаря не от вчера: "Една от причините за кризата е, че ние нямахме устойчив растеж. В много държави растежът се градеше на дълг и спекулативни балони. В момента виждам, че някои райони по света се връщат към сериозен растеж. Най-голямата опасност е протекционизма и ние все още не правим достатъчно, за да гарантираме наистина свободна търговия".

Германският канцлер неведнъж е критикувала държавите, които вместо да засилят производителността и конкурентоспособността, разчитат на балони, за да стимулират икономиката си. Именно затова тя често е отхвърляла обвиненията, че Германия причинява щети на задлъжнелите държави със свръхизноса си. За да потуши тези обвинения, особено вътре в еврозоната, тя подчерта, че на Европейския съюз трябва да се гледа като на единен вътрешен пазар, а не на база отделни страни-членки.

Големият въпрос

По всичко личи, че тази среща на върха на Г20 ще бъде по-различна от всички останали досега. Причината е, че, ако в последните две години основният дневен ред на срещите на лидерите на двайсетте се въртеше около глобалното икономическо възстановяване и мерките срещу финансовата криза, сега вече ножът е опрял до глобалното влияние и икономическата тежест, която върви ръка за ръка с политическата. Именно заради това, изходът от Сеул ще бъде изключително показателен за това какъв ще бъде новият световен ред оттук нататък.

И, всъщност, първият ход беше направен със създаването на Г20 като глобален формат за решаване на глобални проблеми. Това даде възможност на нововъзникващите и бързоразвиващите се икономики да имат глас, равен на този на досега водилите глобалната политика държави от Г7. Сега топката е в ръцете на националните правителства. Онези, които имат добра вътрешна икономическа и фискална политика имат шансове за водещо място в света. Тези, които имат проблеми, ще се наложи да отстъпят мястото си.

*поради двусмислието, което се получава на български език или лошия ни превод, в оригинал Робърт Зелик пита: "Drive or drift?"