euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Отвъд обещанията на Г20

Аделина Марини, November 12, 2010

Лидерите на страните от Г20 успяха да договорят компромис по време на срещата си в Сеул, който се опитва да задоволи интересите на всички. А дали ще успее, зависи от изпълнението на поетите ангажименти, записани в 18 страници. Известно успокоение, че обещанията ще бъдат изпълнени, дава точката, която предвижда контрол и наблюдение на поетите ангажименти. От тях не следват санкции, както сме свикнали да виждаме в Европейския съюз, но все пак са опит в правилната посока.

И, тъй като много се говореше преди, а и по време на срещата за предстоящи валутни войни, компромисът по отношение на обменните курсове звучи така: "Ние препотвърждаваме важността на ангажимента на централните банки към стабилността на цените, които така допринасят за възстановяването и устойчивия растеж. Ние ще преминем към по-пазарно определяни обменни курсове и ще засилим гъвкавостта на обменните курсове, така че да отразяват основните икономически фундаменти и ще се въздържаме от конкурентна обезценка на валутите си", пише в заключителното комюнике от срещата. Освен това, двайсетте се разбраха да възобновят усилията си за стабилна и добре функционираща международна монетарна система и призоваха Международния валутен фонд да задълбочи работата си в тази насока.

Съвсем естествено на второ място след компромиса за обменните курсове в комюникето са записани ангажиментите за търговията и политиката на развитие. В тази точка двайсетте обещават да се въздържат от протекционистични мерки във всички въможни форми, включително и във финансовия сектор. Предвид различната скорост на икономическо възстановяване, а също и страните с най-ниски доходи на глава от населението, лидерите на Г20 ще предприемат мерки за поощряване на растежа на развиващите се страни най-вече в сферата на инфраструктурата, човешките ресурси, търговията, частните инвестиции и заетостта, хранителната сигурност, включване във финансовата търговия.

В продължение на срещата от Торонто през лятото, напредналите икономики обещават да формулират и приложат ясни, амбициозни и непрепятстващи растежа средносрочни планове за фискална консолидация, съобразени, разбира се, с националните обстоятелства. Същевременно, на национално и международно ниво ще бъдат завишени стандартите за прилагане на глобалните стандарти за финансова реформа чрез избягване на фрагментацията на пазарите и протекционизма. Това, което в най-голяма степен би трябвало да удовлетворява Европейския съюз, е решението всички страни от Г20 да приложат изцяло новите стандарти за банков капитал и ликвидност (известни като Базел ІІІ), както и да предприемат мерки за решаване на проблемите с прекалено големите фирми, които не трябва да се допуска да фалират.

Освен още работа по реформата на финансовата регулация, страните от Г20 се ангажират и да предприемат широка гама от структурни реформи, насочени към поощряване и стабилизиране на глобалното търсене, създаване на работни места и ребалансиране. За целта страните се ангажират да опростят регулацията и регулаторните бариери, за да улеснят конкурентоспособността и да засилят производителността в стратегически сектори. Отделно от това, пазарите на труда и развитието на човешките ресурси също ще бъдат приоритет в структурните реформи като ще се наблегне на образованието и квалификацията.

По отношение на другата много обсъждана в Сеул тема - дисбалансите - в комюникето е записано, че ще се подсили многостранното сътрудничество за създаване на външна устойчивост и намаляване на прекомерните дисбаланси. За целта лидерите препоръчват финансовите министри и гуверньорите на централните банки на страните от Г20 да договорят индикативни насоки, които да вземат предвид националните или регионални обстоятелства, включително и големите производители на стоки. Идеята е тези индикативни насоки да могат да идентифицират големи дисбаланси, за да може да бъдат предприети превантивни и коригиращи мерки. Насоките ще бъдат разработени основно от Международния валутен фонд и работната група към Г20, след което ще бъдат обсъдени от министрите на финансите и гуверньорите на централните банки в първата половина на следващата година.

По-интересната част е и по-конкретната. Страните с устойчиви и значителни външни дефицити (като САЩ и Великобритания, например) поемат ангажимент да предприемат политики, които да подкрепят частните спестявания и където е необходимо да предприемат фискална консолидация, като същевременно запазят пазарите си отворени и подсилят експортния сектор. А страните с устойчиви и значителни излишъци (като Китай и Германия), обещават да засилят вътрешните източници на растеж.

Веднага след тези точки е поместен и кратък текст, който дава основания да се вярва, че поетите ангажименти може и да бъдат изпълнени. Ще бъде създаден многогодишен план за действие, в който ще бъде включен и механизъм за наблюдение по какъв начин се прилагат поетите ангажименти, както и за оценка на напредъка към договорените цели.

И още нещо, за което Европейският съюз може да се радва, Г20 потвърди отново ангажимента си да работи последователно и по недискриминиращ начин за засилване на регулацията и надзора над хедж фондовете, дериватите и рейтинговите агенции.

Петролът като част от икономическия растеж

В края на комюникето лидерите на Г20 са записали и още една точка, засягаща цените на петрола. Те възлагат на ОПЕК (Организацията на страните-износителки на петрол) и на Международната агенция за енергия да изготвят доклад, в който да предложат конкретни стъпки за подобряване на качеството, навременното и точно попълване на данните и прогнозните цени.

Отделно от това, тези организации трябва да разработят и стратегия, която да включва срокове и начини за подобряване на наличието на данни за производството на нефт, потреблението, нивата на рафиниране и наличности. Междинен доклад трябва да бъде представен до февруари, когато се събират министрите на финансите на Г20. До април пък, въпросните организации трябва да представят съвместен доклад за това как се определят пазарните цени на базата на предоставените данни и как това засяга прозрачността и функционирането на петролните пазари.

Корупцията пречи на икономическия растеж и развитието

Друга важна точка в комюникето от срещата на върха в Сеул е признанието, че корупцията е тежка спънка на икономическия растеж и развитието. Затова двайсетте приеха План за действие против корупцията. Ключов елемент в този план е обещанието да се приеме и въдвори в действие законодателство срещу подкупите на чуждестранни публични лица; предотвратяване на достъпа на корумпирани официални представители до глобалната финансова система; отказ от влизане в страните от Г20 на корумпирани представители, екстрадиране и възстановяване на взетото.

Независимо от очакванията срещата на върха в Сеул да даде началния изстрел във валутната и търговска война, явно разумът е надделял, предвид набелязаните мерки и ангажименти. Все още има дълъг път, докато тези мерки бъдат приложени от всички страни-членки, а още повече време ще е необходимо, докато се усети ефектът от тях върху глобалната икономика и, най-вече, върху глобалните дисбаланси.

Очаквайте на euinside и сравнителен анализ как водещите икономики са приложили поетите ангажименти до момента, без тези договорени в четвъртък и петък в Южна Корея.