euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Противно на очакванията, че емоциите от футболната среща между Англия и Германия може да раздвижат замръзналите в мъртва точка спорове в Г20, това не се случи. Лидерите на 20-те най-развити икономики приключиха срещата си в Торонто с компромисна декларация, която по-скоро затвърждава статуквото, отколкото взима решения за промени.

В декларацията е отделено доста място на проблема с ограничаването на бюджетните дефицити и на съчетаването му с мерки, които да не попречат на икономическото възстановяване и растежа (“growth friendly” fiscal consolidation plans). Финалният текст е компромис между европейското настояване за строга бюджетна дисциплина и американското опасение, че ограничителните мерки в някои от големите европейски икономики (специално Германия) може да се отразят неблагоприятно на растежа.

В същото време, обаче, „съществува и риск провалът в консолидацията там, където е необходима, да подкопае доверието и да възпрепятства растежа. В отражение на този баланс, развитите икономики се ангажират да приложат фискални планове, които ще доведат до намаляване наполовина на дефицитите до 2013 година и ще стабилизират или намалят публичните дългове като процент от БВП до 2016 година”.

Според декларацията, страните с големи дефицити трябва да насърчат националните спестявания, поддържайки отворени пазари и насърчавайки експортната конкурентоспособност. А тези с излишък - да предприемат реформи за намаляване на зависимостта им от външното търсене и да се фокусират върху вътрешни източници на растеж.

Всички тези ангажименти се поемат с изричното уточнение, че мерките трябва да се предприемат на национално ниво и според специфичните обстоятелства в различните страни.

Компромисният език достига истинско съвършенство по отношение на един от най-спорните въпроси - реформата във финансовия сектор. По отношение на налагането на глобална банкова такса, становището на лидерите повтаря позицията на финансовите министри отпреди месец - че решението за това трябва да бъде взето на национално ниво. Това беше едно от основните искания на Европейския съюз, който взе решение в този смисъл на последния Съвет на лидерите, а отделни страни-членки вече въведоха едностранно банкови такси на различни принципи. Съединените щати също работят по въпроса. Други страни, обаче, като Канада, Индия и Австралия, категорично отказаха да „наказват” своите банки, които според тях са се справили добре по време на кризата.

Отбой се чувства и по въпроса за затягането на капиталовите изисквания за банките. От една страна, лидерите се ангажират да постигнат окончателно споразумение на срещата си в Сеул през есента и новите изисквания да бъдат въведени до края на 2012 година. От друга, обаче, се казва, че те „ ще отразяват различните национални стартови позиции и обстоятелства, като първоначалните вариации в новите стандарти ще се сближават с времето като страните вървят към нов глобален стандарт”. Световните медии цитират експерти, които прогнозират отлагане на този нов стандарт за необозримото бъдеще.

Истината е, че кризата, която се отрази тежко на развитите страни, даде шанс на развиващите се да „дръпнат” силно напред. И сега те искат да се възползват от него в максимална степен. А първите признаци на растеж отслабиха напъните за по-строга регулация и нови финансови тежести за финансовия сектор. Истина е също така, обаче, че този баланс по ръба на растежа не може да продължава безкрайно и изборът трябва да бъде направен. И той може да бъде само в посока синхронизирани, общи, глобални действия. В противен случай някои винаги ще се възползват от слабостта на други.