Мерките на Меркел
Ралица Ковачева, June 7, 2010
Дойде ред и на Германия да обяви рязане на бюджетните разходи и тя го направи по германски - с цели 80 милиарда евро. Целта е бюджетният дефицит, който тази година се очаква да стигне 5% от БВП, да бъде ограничен в границата от 3%, според изискванията на Пакта за стабилност.
Мерките включват орязване на помощите за родители, съкращаване на 10 хиляди работни места в държавната администрация и по-високи данъци за ядрената енергия.
"Германия има изключителния шанс да даде добър пример", каза Меркел, цитирана от ББС.
Мерките на Меркел се възприемат, обаче, изключително противоречиво. На срещата на финансовите министри от Г20 преди дни американският финансов секретар Тимъти Гайтнър изрази опасенията на редица страни от Групата, че ограничителните мерки, налагани в Европа за справяне с големите бюджетни дефицити, могат да намалят темповете на икономическото възстановяване. Според много икономисти, голямото предизвикателство пред Германия е да насърчи вътрешното потребление и ако това не стане, предприетите бюджетни мерки само ще стимулират и без това големия й търговски излишък.
В същото време, пише в редакционен коментар „Файненшъл таймс”, големият проблем на еврозоната са банките, които така и не бяха подложени на надеждни стрес-тестове като американските. Подобно мнение изрази преди дни и бившият белгийски премиер, сега лидер на либералите и демократите в ЕП Ги Верховстад. Финансирането в еврозоната се осъществява през несигурни банки, пише изданието. „Германия предпочете да спаси Гърция с цената на общественото недоволство, вместо да признае състоянието на банките си”, пише „Файненшъл таймс” и предрича, че колкото по дълго лидерите в Европа крият колко зле са нещата, толкова по-лош ще е изходът.
Непрозрачността е големият проблем в Европа, смята и колумнистът на изданието Волфганг Мюнхау. Според него именно неизвестността около спасителния механизъм, договорен между страните от еврозоната (т.нар. special purpose vehicle) е предизвикала недоверието на пазарите. Финансовите пазари нямаше да се паникьосат, ако знаеха повече за споразумението или за операцията по изкупуване на дълг, провеждана от ЕЦБ, смята Мюнхау и не пести сарказъм: прозрачността не е нещо, с което ЕС и особено ЕЦБ се отличават.
“Моето впечатление е, че в момента дискусиите в Брюксел и Франкфурт се водят предимно за Брюксел и Франкфурт, а не търсят устойчиви решения. За да има такива, имаме нужда - и вероятно ще получим - от много по-голяма криза.”
Днешният понеделник отбеляза ново пазарно дъно за общата европейска валута, а коментатори от лондонското Сити предвещаха крах на еврозоната до 5 години. Вече е очевидно, че за да не се случи това, европейските страни и институции, начело със своите лидери, трябва да платят висока цена - тази на истината.