euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Министрите на финансите от Г20 предупредиха за нуждата от спешни мерки за намаляване на големите бюджетни дефицити, което според тях в момента е първа точка от глобалния финансов дневен ред. За сметка на това, спорното решение за налагане на такси върху банките, ще бъде оставено на националните правителства.

В заключителното комюнике от срещата на министрите и гуверньорите на централните банки в Бусан, Южна Корея, акцентът решително е поставен върху големите бюджетни дефицити като една от сериозните заплахи пред икономическото възстановяване. „Файненшъл таймс” цитира френския финансов министър Кристин Лагард да казва, че „има голямо мнозинство, според което справянето с проблемите на публичните финанси е приоритет номер едно”.

„Последните събития откроиха важността на устойчивостта на публичните финанси и нуждата нашите страни да предприемат надеждни мерки в полза на растежа и да установят фискална стабилност според спецификите на националните обстоятелства. Страните които срещат сериозни финансови изпитания трябва да ускорят процеса на консолидация”, се казва в изявлението на министрите.

Опасенията на някои страни от Групата, изразени в прав текст от американския финансов секретар Тимъти Гайтнър са, че ограничителните мерки, налагани в Европа за справяне с големите бюджетни дефицити, могат да намалят темповете на икономическото възстановяване. Затова много министри са подчертали нуждата от структурни реформи, за да се насърчи растежа в частния сектор.

Промяната в тона е очевидна и по отношение на глобалните банкови такси. В официалното изявление се казва, че от финансовия сектор се очаква „справедлив и значителен принос” към финансовата стабилност, но това ще става според националните специфики:

„Финансовият сектор трябва да направи справедлив и значителен принос към изплащането на каквито и да е тежести, свързани с правителствени интервенции, където такива се предприемат, за възстановяване на банковата система или за финансиране на ликвидация. За тази цел, като отчитаме, че има различни политически подходи, се договорихме да развиваме принципи, отразяващи нуждата от защита на данъкоплатците, намаляване на рисковете от финансовата система и защита на кредитния поток, отчитайки националните специфики и стимулирайки равнопоставеността.”

Въпреки силния натиск на ЕС и САЩ за банковите такси, все повече страни минават в лагера на противниците на идеята. „Файненшъл таймс” цитира министъра на финансите на Индия Пранаб Мукхерджи, според когото „е по-добре да се наложат регулативни механизми, отколкото такси на баковата система”.

Страните от Г20 се ангажират да продължат опитите да се постигне съгласие за по-строги стандарти по отношение на капиталите и ликвидността на банките. И по този въпрос, обаче, има сериозни разминавания. Най-новата идея е налагането на критериите от „Базел ІІІ”, които трябваше да влязат в сила през 2012 година, да се отложи за след 2014 година, е споделил източник, близък до преговорите пред „Файненшъл таймс”.

Смяната на приоритетите в дневния ред на двайсетте най-развити държави в света показва, че голямата посткризисна заплаха е лошото състояние на публичните финанси в много държави. Опасността от прекомерниите бюджетни дефицити, обаче, не бива да отклонява вниманието от необходимостта за по-строга регулация и надзор на финансовия сектор и то на глобално ниво. Защото липсата на правила или неспазването им са еднакво опасни както за банките, така и за държавите.