euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Българският министър-председател Бойко Борисов, който обожава да жъне успехи и победи, би трябвало да се "респектира" от постиженията на американския президент Барак Обама, когото г-н Борисов много хареса в Прага. Причината за това е, че година и половина от началото на своя мандат като президент, Барак Обама вече има зад гърба си много сериозни законодателни реформи. Първо, независимо от тежкото наследство от двата мандата на Джордж Буш-младши, част от което е огромен бюджетен дефицит, г-н Обама запретна ръкави и прокара спасителен план за над 700 млрд. долара, с които да помогне на американската икономика да стъпи на краката си.

Тези пари бяха извадени от джобовете на американския данъкоплатец и допринесоха за още по-голямото увеличение на бюджетната дупка. Докато икономиката се опитваше да вдиша глътка въздух с тези пари, администрацията на президента-демократ не губи ценно време и след задълбочен анализ подготви най-сериозната здравна реформа в историята на САЩ. С всичките й недостатъци и критики все пак американският президент успя да убеди обществото, сенатори и конгресмени, че тя е необходима, за да може здравеопазването да е по-достъпно и по-качествено.

Още неизстинало мастилото върху закона за здравната реформа, Барак Обама, както обеща впрочем, се залови със затягането на финансовата регулация. След здравната реформа това, може би, е най-трудният законопроект, тъй като удря по един от символите на САЩ - Wall Street, а също и по американското виждане за свободен пазар. Основната причина за законопроекта обаче е, че свободният пазар не може да живее за сметка на данъкоплатците. А, най-показателното в оценката за същността на Wall Street е, че разделя американската икономика на две - Wall Street и Main Street, което може да се преведе по много начини, но смисълът е "всички останали".

Тази нощ (българско време) Сенатът прие своя законопроект, а преди няколко месеца това стори и Камарата на представителите. Сега остава двата законопроекта да се слеят и отново да бъдат одобрени от Конгреса преди Барак Обама да положи подписа си и реформата да започне.

Какво предвижда Законът за възстановяване на американската финансова стабилност?

Създава се нова Агенция за защита на потребителите, която ще може да ограничава злоупотребите на компаниите за кредитни карти и на ипотечните кредитори. Много важен елемент от законопроекта е, че тази агенция ще бъде част от Федералния резерв, който също получава засилени правомощия да прогнозира и предотвратява бъдещи финансови сътресения. Тази агенция ще следи не само ипотечните и потребителските кредити, но също и купуването на автомобили на изплащане, което фигурира в законопроекта на Конгреса, но беше премахнато от сенатския.

Банките ще бъдат лишени от възможността да търгуват с имоти, което досега им даваше възможност да спекулират на финансовите пазари, наливайки собствени пари, а не тези на клиентите им. Силно се затяга и контролът върху пазара на деривати. Така например хеджфондовете ще се регистрират в специална Комисия. Отделно от това, големите банки ще трябва да прехвърлят някои от най-доходоносните си дейности в отделни свои филиали. Целта е да се сведе до минимум риска от големи загуби. Освен това тази промяна ще намали риска "прекалено големите, за да фалират" банки да бъдат спасявани от данъкоплатците, каквото именно се случи миналата година.

По този въпрос е и голямата разлика в законопроектите на Сената и Камарата на представителите. Долната камара предвижда в своя проект създаването на фонд от 150 млрд. долара, който да се захранва от банките и да покрива стойността на ликвидациите. Според сенаторите обаче наличието на все пак някакъв спасителен пояс ще стимулира банките да продължат с рисковите операции. Проектът на Сената пък предоставя на новите регулаторни органи правомощията да завземат големи фирми от типа на Ситибанк и да проведат ликвидацията без да предизвикват сериозни трусове.

Белият дом приветства гласуването в Сената, но президентът Обама призна, че още от самото начало лобистите на Wall Street са впрегнали всички усилия и са се борили до последния момент, за да попречат на реформата. Опасенията на президента са, че докато се извършва "помирителната процедура" между двата законопроекта на Камарата и Сената, лобистите ще впрегнат още повече усилия. Затова Обама обясни: "Нашата цел не е да наказваме банките, а да защитим по-голямата част от икономиката и американския народ от катаклизмите от последните няколко години".

Президентът обясни още, че реформата ще принуди банките да обявяват ясно и точно всички лихви и такси, които налагат върху кредитите си, за да се сложи край на практиката досега банкерите да маскират такси в сложно написани текстове на договори. "Отсега нататък всеки потребител ще бъде овластен с ясна и разбираема информация, за да може да вземе най-доброто финансово решение. Този законопроект ще сложи край на хищническите практики и безскрупулните ипотечни кредитори".

Очакванията са помирителната процедура между двете камари на Конгреса да приключи до няколко седмици. Засега остава неясно доколко окончателният закон, който президентът ще подпише, ще бъде безкомпромисен към банките в защита на потребителя или ще бъде смекчен, за да се устои на лобисткия натиск.

Реформата се очаква да има силен отзвук и на глобално ниво, където пазарите страдат от остър недостиг на доверие, а един от големите играчи като еврозоната е на ръба на своето оцеляване. И, ако Европейският съюз беше започнал с много хъс да се опита да внесе някаква паневропейска финансова регулация преди година, сега се бори да оцелее при това без никаква помощ отвън. Още по-лошото за Съюза е, че той разчиташе на общи глобални усилия за финансова регулация, която да се прилага от всички. Сега, освен че трябва да решава собствените си проблеми, европейските страни ще трябва да се борят и с не особено приятелски настроена глобална среда.