euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Шведското председателство отново призова страните-членки на ЕС да предприемат всички необходими действия за постигане на споразумение по създаването на орган за микронадзор на финансовата система. След днешната среща на министрите на финансите на съюза (ЕКОФИН), шведският министър Андерс Борг разпалено предупреди, че до декемврийското заседание на Съвета трябва да има съгласие. "Ако не искаме да се натъкваме отново на пазарни балони и финансови дисбаланси, ние трябва на всяка цена да имаме нова финансова инфраструктура, базирана на доклада Ларозиер и на предложенията на ЕК", допълни г-н Борг.

Той припомни, че за доброто излизане от кризата е необходимо да има нова финансова инфраструктура и похвали постигнатия напредък на ЕКОФИН по създаването на макронадзор.

В резултат на финансовата криза, която очерта съществени слабости в системата за финансов надзор не само в Европа, но и в света, ЕС предприе няколко инициативи, прераснали в законодателен пакет през септември. Става дума за регламенти, които имат пряко действие и не налагат хармонизиране с националното законодателство. Пакетът предвижда създаването на 3 нови европейски надзорни органи, които да упражняват надзор вече не само върху банковата система, но и върху застраховането, пенсионното осигуряване и ценните книжа.

За макроикономическия надзор ще отговаря Европейският съвет за системен риск, който ще има чисто анализаторски функции и ще следи за образуването на балони и финансови дисбаланси. Неговите изводи обаче ще бъдат препоръчителни. По-големият проблем се оказва надзорът на микроравнище, срещу който се обявяват много страни-членки. Това са предимно държави с по-свободни финансови пазари като Великобритания и Люксембург. За този надзор е планирано да отговаря Европейската система на финансовите надзорници, чийто решения вече ще имат законово-обвързващ характер.

България по принцип подкрепя създаването на наднационалните надзорни органи, които ще работят в система с националните. Засега не се знае как точно ще се взимат решенията - дали с обикновено или квалифицирано мнозинство. Замисълът е тези надзорни органи да реагират при следния примерен случай: ако банката-майка започне да изтегля пари от, да речем, клоновете си в България, тогава въпросният орган ще може да отправи предупреждение към финансовата институция. Ако тя не се съобрази с това, България ще може да се обърне към Европейската комисия за съдействие.

Страните, които възразяват се оплакват, че това сериозно би вързало ръцете им за провеждане на гъвкава финансова политика в случай на нужда. От друга страна обаче, наличието на засилен контрол може да доведе до избягване на такива нужди, оспорват привържениците на затегнатия контрол.