euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато чакаме лидерите на Европейския съюз да се появят за заключителната пресконференция на Съвета, досетлив човек от администрацията пуска на големите екрани в залата мача Гърция- Нигерия. Тъкмо навреме, за да видим как Гърция открива резултата. Прави впечатление, че няма особено бурна радост сред гилдията, дали заради тежкия работен ден, дали заради проблемите, които Гърция създаде на партньорите си. Доста по-въодушевено е посрещнат изравнителния гол на Нигерия. Журналистите, обаче, вече са изнервени, особено операторите, които при всяко по-енергично движение на охраната вдигат тежките камери и застават на позиция. И така няколко пъти. Някой дори се шегува, че лидерите също гледат и пресконференцията ще започне, когато мачът свърши.

И може би не е далеч от истината, защото световното със сигурност е било тема на кръглата маса. Още в откриващите си думи президентът на ЕС Херман ван Ромпой обеща да държи гостите си в течение за резултатите. А източник от Съвета разказа пред журналистите, че испанският премиер Хосе Луис Сапатеро е изказал съжалението си от загубата на Испания от Швейцария.

Когато най-после се появяват, тримата лидери на ЕС - президентът на Съвета Херман ван Ромпой, председателят на ротационното испанско председателство Сапатеро и председателят на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу- изглеждат точно като след изтощителен футболен мач. Оценките на всички са, че съветът е бил изключително плодотворен. А неофициално - че толкова тежък съвет отдавна не е имало.

От вътрешни източници по-рано през деня журналистите знаехме, че финансовата регулация и бюджетният преглед са били най-спорните теми. Ситуацията в Испания не е била обсъждана, нито са били коментирани проблеми на отделни страни. Въпреки това брифингът започва с новина, директен изстрел към пазарите: най-късно през втората половина на юли ще бъдат публикувани стрес-тестовете на всички банки в съюза. Стъпка, за която анализаторите отдавна призовават и която досега европейските политици нямаха волята да направят. Сега обаче, притиснати от гръцката криза и слуховете за испански „Епизод 2”, лидерите постигнаха консенсус.

Както и по другия спорен въпрос - да се въведе банкова такса на национално ниво като част от мрежата стабилизациони фондове, предложена от Европейската комисия. (Чехия е запазила правото си да не прилага тази мярка) Още повече, на предстоящата среща на Г20 в Торонто ЕС ще предложи да се проучи възможността за налагане и на такса върху финансовите транзакции. Съветът призовава бързо да бъдат одобрени вече съществуващите предложения по отношение на финансовата регулация и Комисията да представи такива за пазарите на деривати, късите продажби и търговията с дълг. Амбицията е работата в тази област да бъде завършена до края на следващата година.

По отношение на бюджетната дисциплина, обаче, въпреки постигнатото съгласие около общите принципи, тепърва предстои изясняване на ключови детайли. Например, за „европейския семестър” е записано, че всяка пролет от 2011 година страните ще представят програмите си за стабилност и конвергентност за следващите години, „като се вземат предвид националните бюджетни процедури”. От черновата на заключенията, разпространена по-рано в медиите, е отпаднала частта „включително бюджетните планове”. Обяснението е в съпротивата на някои страни, начело с Великобритания, да представят бюджетите си първо на Брюксел, а после на националните парламенти.

По отношение на санкциите, не се конкретизира точно какви ще бъдат, но се прави уточнението, че ще се има предвид „особената ситуация на страните, които членуват в еврозоната”. Това изречение също отговаря на призивите, най-вече на Великобритания, ако има санкции, те да се налагат само на страните от еврозоната. Въпросът е, дали този „облекчен режим” ще има механизми за въздействие във всички страни- членки и как точно ще бъдат формулирани санкциите и условията за налагането им. Особено внимание вече ще се обръща на дълговете на страните, а не както досега - само на дефицитите. При това не само на публичните, но и на частните, от гледна точка на „цялостната устойчивост”.

По отношение на конкурентоспособността, лидерите са подкрепили създаването на общи индикатори за оценка, с помощта на които да се откриват навреме нестабилност или опасни тенденции. Ще бъде разработена и мрежа за наблюдение, която отразява особената ситуация на еврозоната.

Прави впечатление липсата на отделни правила за еврозоната, за сметка на честото уточнение за „специалната ситуация” там. Това потвърждава позицията за общо управление и общи решения на 27-те страни членки, въпреки настояването на Франция за отделно „икономическо правителство” на еврозоната. Самият Херман ван Ромпой специално обърна внимание, че Съюзът няма нужда от нови институции и срещите на лидерите на еврозоната няма да се институционализират, а ще се провеждат само когато се налага.

Повече яснота по тези решения, както и окончателната рамка на финансовата регулация и на икономическото управление, се очакват на съвета през октомври. Тогава работната група, оглавена от президента Ван Ромпой, ще представи окончателния си доклад. Постигнатото на този съвет може и да не изглежда точно пробив, но очевидно компромисът е бил труден. Умората беше изписана по лицата на лидерите и дори председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу беше загубил обичайната си енергичност. Той дори не се похвали, както се очакваше, че лидерите са подкрепили първоначално заложените цели в любимото му отроче - стратегията Европа 2020.

По силата на футболната логика, можем да опишем Съвета като мач в стил катеначо, завършил с трудно равенство 1 на 1 между европейските цели и националните интереси. Мач, в който и двата отбора са предпочели да играят на сигурно и да хванат „питомното”, с мисълта, че всичко ще се реши в реванша - съветът през октомври. Не случайно той беше изместен по-рано (вместо декември), за да има достатъчно време взетите решения да могат да се приложат още от следващата година.

За разлика от футбола, обаче, Европейският съюз не може да си позволи да стигне до дузпи. Затова месеците до следващия съвет са решаващи, за да се намерят работещи общи решения и промяната да продължи.