euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският съюз преживява тежки времена, които за пореден път поставят въпроса - ще устои ли този тип организация на глобалния натиск? Въпросът е изключително важен не само за самите страни-членки на съюза, но в не по-малка степен и за тези, които са някъде по пътя към присъединяването си към него. Отговорът на този въпрос е важен за тях, тъй като ЕС, ако не друго, е начин те да решат основните си проблеми. Ако за страните от югоизточна Европа съюзът е силен стимул за реформи и за достигане на устойчивост на държавността, то за утвърдени демокрации и икономики, като Исландия, съюзът е застраховка срещу бедствия. Именно за Исландия обаче, въпросът дали наистина ЕС и еврозоната, в частност, са застраховка срещу бедствия започва да се повдига все по-често.

Малката островна държава се реши, след дълги години опити да бъде независима, да пристъпи към ефективно членство в ЕС след краха на банковата й система съвсем в началото на глобалната финансова и икономическа криза. Тогава националната валута, кроната, се срина и повлече след себе си почти цялата икономика на страната. Две години по-късно обаче, исландският президент Олафур Рагнар Гримсон заяви, че ползите от еврото вече не са толкова ясни. Дали това е така, времето и развитието на ситуацията в еврозоната ще покажат. Това, което е ясно обаче е, че страната изпълнява по-голямата част от критериите за членство, а забележките са предимно в сферата на икономическите критерии.

Впрочем, именно еврозоната беше основната цел на Исландия, когато подаде молбата за кандидатстване в ЕС. На фона на Ирландия обаче, все по-настоятелен става въпросът - спасение ли е еврозоната? В този смисъл е и коментара на известния икономист и колумнист на "Ню Йорк Таймс" Пол Кругман, който припомня един виц, зародил се в началото на 2009-та година: "Каква е разликата между Исландия и Ирландия? Отговорът: една буква и около шест месеца".

По-нататък обаче, г-н Кругман обяснява, че Исландия се справя на този етап доста по-добре от Ирландия, което се дължи основно на това, че Исландия остави чуждестранните кредитори да платят цената за лошото управление на закъсалите банки, вместо да вкара в играта данъкоплатците. Той цитира и одобрението на Международния валутен фонд за тази политика: "фалитите в частния сектор доведоха до забележителен спад на външния дълг". Дали Исландия е успяла да се измъкне от кризата е все още рано да се каже, но е факт, че страната се справя успешно с изпълнението на критериите за присъединяване към ЕС.

Един приятен за четене доклад за напредъка на Европейската комисия

През юни Европейският съвет даде съгласието си Европейската комисия да започне скрийнинг процедурата, предшестваща началото на реалните преговори за присъединяването на Исландия към ЕС. Този процес официално започна на 15 ноември. Малко преди това обаче, Еврокомисията публикува годишните си доклади за напредъка на страните-кандидатки за членство, а също и на тези, които имат желание да получат такъв статут. euinside вече ви запозна с докладите за Турция и Хърватия. Какво пише в доклада за Исландия?

Безспорно не е новина, че Исландия изпълнява политическите критерии за членство, тъй като е функционираща демокрация със силни институции и дълбоко вкоренени традиции на представителна демокрация. Съдебната система в страната е добре изградена и работи по високи стандарти. Спазването на правата на човека и сътрудничеството с международните механизми за защита правата на човека, също са на високо ниво.

Предвид горното, логична е и следващата оценка в доклада, според която е постигнат напредък по идентифицирането на отговорните за рухването на исландската банкова система и в решаването на политическите и административните последствия от този крах. Както е записано в документа, "Това е забележителна черта на функционирането на исландските демократични институции". Похвалена е работата на независимата специална комисия, натоварена с разследването на финансовия колапс, завършила с доклад с препоръки за стабилизиране на финансовата система и за увеличаване на надзора върху нея. Паралелно с това, специалният прокурор продължи да провежда многобройни разследвания на последиците от финансовата криза, отчита докладът.

Добра оценка е дадена и за фискалната политика на правителството -фискалната консолидация продължи; дефицитите започнаха да намаляват, което доведе и до намаляване на риска за обменния курс на кроната; инфлацията спадна, а важни лихвени проценти постепенно намаляха. Високият търговски излишък подкрепи лекото оценяване на националната валута; увеличиха се чуждестранните валутни резерви, което обаче, се посочва в доклада, се дължи предимно на външното финансиране (МВФ). И още нещо много важно, записано в оценката на икономическото състояние на Исландия - "трудовият пазар остана гъвкав и участието в него е относително високо. Страната се радва на добра основна инфраструктура, на изобилие от природни ресурси и добре образовано население".

Забележките

В доклада се отбелязва, обаче, че все още не е решен спора за банката Icesave, която сериозно обтегна отношенията между Исландия и страни-членки на Европейския съюз. Посочва се, че законопроектът, който трябваше да разреши държавното гарантиране на заемите, гарантирани от правителствата на Великобритания и Холандия за компенсациите, които те са изплащали на своите граждани със спестявания в Icesave, беше отхвърлен на референдум през март 2010 г. Беше изпратено официално писмо до исландското правителство през май, с което страната е уведомена за предстоящи наказателни процедури за неспазване на правилата в европейското икономическо пространство, на което Исландия е член. Все още няма резултат от водените преговори, е оценката на Еврокомисията.

Друга забележка, е че все още са нужни значителни и постоянни усилия за премахване на съществуващите ограничения върху движението на капитали, включително на чуждестранни инвестиции в рибарския сектор - тема, изключително чувствителна за Исландия, за която рибарството е един от двигателите на икономиката на страната. Докладът отчита още, че няма никакво ново развитие по привеждането на исландското законодателство с общата европейска политика по рибарство. Особено внимание е необходимо да се обърне на законодателството на вътрешния пазар относно правото на установяване, свободата на предоставяне на услуги, както и свободно движение на капитали в рибното производство и преработвателната индустрия, където има строги ограничения в нарушение на европейското законодателство.

Исландия още не е започнала подготовката в сферата на земеделието и селското развитие. Необходимо е да се създадат структури, които да посрещнат промените в администрацията и по-специално да се създаде Разплащателна агенция и интегрирана административна и контролна система.

Един почти готов член на ЕС

Макар и да е очаквано за страна като Исландия, на фона на всички доклади за напредъка на страни-кандидатки, критиките в този са изключително малко и то още преди същинският преговорен процес да е започнал. Както вече euinside писа, обществото в страната е силно поляризирано по въпроса за или против членството, а конституцията предвижда провеждането на референдум по въпроса, който ще се проведе след като приключат преговорите по 33-те глави. Дали дотогава ще има достатъчно основания привържениците на евроинтеграцията да продължат да настояват, че Исландия ще има полза от включването си в ЕС, е все по-трудно да се каже. Още повече, че и сега Исландия е достатъчно интегрирана с ЕС като член на европейското икономическо пространство и на Шенген.