Кризата става от масата. Кой ще плати сметката?
Ралица Ковачева, March 7, 2010
Исландците отказаха да изплатят близо 4 милиарда евро на Великобритания и Холандия като компенсации на вложителите на фалиралата исландска банка “Icesave”. Повече от 90 процента от гласоподавателите, участвали в референдума на 6 март, са гласували „против” връщането на средствата, с които през 2008 година Лондон и Хага копенсират гражданите си, пострадали от фалита на банката и искат Рейкявик да им възстанови. Буквално в навечерието на допитването се провалиха поредните преговори между трите страни относно схемата за изплащането на парите.
Така исландското правителство не успя да избегне референдума, до който се стигна след като институциите в страната не се разбраха по въпроса за компенсациите. В края на миналата година парламентът прие закон за компенсирането на чужестранните вложители с 3.8 милиона евро. През януари тази година, обаче, президентът Олаф Рагнар Гримсон му наложи вето, в отговор на петиция, подписана от 60 хиляди души.
Исландците, чиято държава беше една от първите и най-тежко ударените от кризата, смятат, че не бива да бъдат наказвани за прегрешенията на банкерите. Според президента Гримсон, дори британците и холандците признават, че сделката е нечестна и това е голямо постижение на референдума.
Финансовият министър Щайнгримур Сигфусон предварително се опита да омаловажи резултата от референдума и увери, че какъвто и да е резултатът, страната ще изпълни задълженията си. Евентуален отказ на Рейкявик да изплати компенсациите, би застрашил милиардите долари заем от МВФ и други държави, които страната очаква, за да подпомогне икономиката си.
Освен това ще хвърли сянка върху молбата за членство в Европейския съюз, подадена от Исландия миналия юли. В началото на февруари премиерът Йохана Сигурдардотир призова лидерите на ЕС да не обвързват очакваната помощ от МВФ със спора за компенсациите на вложителите на “Icesave”. Междувременно, данните показват че през последното тримесечие на миналата година икономиката на страната е постигнала 3.3 процента ръст, на фона на общото свиване от 6.5 % за цялата минала година и 7.2 % спад за третото тримесечие.
Категоричният отказ на исландците да плащат „чужди” борчове напомня на реакцията на гърците спрямо мерките на правителството за спасяване на страната от фалит. А, за разлика то Исландия, Гърция не само че е член на ЕС, а и на еврозоната. Общото между двете страни е твърдият отказ на населението да плаща за грешките на „ виновните” за кризата, които и да са те - банкерите, правителството или международното положение.
Тези настроения, разбира се, са деликатно насочвани от някои политици, които въпреки големия риск за финансовото оцеляване на страната си, се възползваха от ситуацията, за да печелят симпатии. Като исландския президент, който спирайки закона за компенсациите, е отговорил на волята на 60 хиляди души (при население 300 хиляди). Или гръцкият вицепремиер Теодорос Пангалос, който обвини за кризата некадърното ръковоство на ЕС и размаха пръст на Германия, че още не е компенсирала Гърция за щетите от Втората световнна война.
Че световната финансова криза удари лошо много страни е факт, но защо изправи на ръба на банкрута именно тези две държави? Как стана така, че за последните години исландските банки са натрупали дългове, 12 пъти по-големи от размера на икономиката на страната? А Гърция от години е представяла фалшиви данни за финансовото си състояние, докато е правела сделки с дълга си, за да прикрие проблемите.
Истината е, че нито исландците, нито гърците, нито американците могат да се дистанцират от политиците и банкерите и да кажат „тая каша не е наша, оправяйте се”. Сега, когато дори и според най-скептичните анализатори краят на кризата вече се вижда, въпросът е как светът ще продължи напред. Консенсусът може и да е трудно постижим, но е единствената възможност. Защото когато кризата стане от масата, сметката ще плащаме всички.