euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Може би ще прозвучи познато, но на Европейския съвет на 17 юни в Брюксел новината за започването на преговори за членство с Исландия се изгуби сред купищата други доста "по-важни" теми от дневния ред. Това се случваше често и на България, която очакваше подобни новини с нетърпение и с усещането, че всички живо се вълнуват от това. Новината дотолкова се изгуби сред останалите въпроси, че се наложи президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой в края на пресконференцията след края на Съвета изрично да поиска да даде възможност за 1 въпрос на исландските медии, за да може все пак тази новина да бъде отбелязана, ако не другаде, то поне в Исландия.

В заключенията от срещата на лидерите на ЕС се посочва, че Съветът приветства становището на Европейската комисия по молбата за членство на Исландия в ЕС и одобрява препоръката за започване на преговори. Това решение се основава на факта, че Исландия изпълнява политическите критерии (известни като критериите от Копенхаген) и затова дава зелена светлина за начало на преговорите.

Същевременно обаче се посочва, че предстоящите преговори целят Исландия да приеме достиженията на европейското право в тяхната цялост и да гарантира пълното им въвеждане и прилагане. А също и, че островната държава трябва да изчисти всички свои задължения и слабости, констатирани от ЕК, особено по отношение на финансовите услуги. Последното се отнася до причините, поради които Рейкявик изпадна в състояние на фалит заради банковата криза, разтърсила страната с пика на световната финансова криза.

Колкото и да звучи познато за българското общество, разликите са сериозни, особено по отношение на сроковете - Исландия подаде молба за членство през юли 2009 година и получава зелена светлина от Европейския съвет почти година по-късно. Сред исландските колеги и исландската делегация го нямаше онова напрежение, което се усещаше по време на дългия път на България към заветното членство.

Сега остава освен да доведе преговорите докрай, Исландия да успее да достигне и до вътрешен консенсус за това - в крайна сметка иска ли да бъде част от ЕС или не. И това, засега, се очертава по-трудната част. Още повече, че след края на преговорния процес, в страната трябва да се проведе референдум, тъй като евентуално членство в Съюза изисква промяна на конституцията, а затова е нужно одобрението на обществото.

Как изглежда Исландия през собствения си и европейския поглед?

Интересни наблюдения сподели в Рейкявик пред група европейски журналисти един добре познат на България човек - Тимо Сума, който в момента оглавява представителството на Европейската комисия в Исландия. Той е познат на страната ни, защото беше в екипа на Оли Рен, когато той беше еврокомисар на разширяването и е наясно с проблемите около присъединяването на България към ЕС.

Той изрази мнението си както в качеството си на европейски чиновник, така и от лични впечатления. За него Исландия е вече интегрирана държава. Най-образованата страна в света, сред най-работливите, което е видно и с просто око - една обиколка на острова и човек започва да недоумява как само 300,000 души са успели да постигнат това при толкова сурови климатични условия.

Финландецът Сума обаче е наясно, че преговорите с островната държава ще са трудни, защото: исландците са изключително независими и инатливи (типично островно поведение); не понасят някой да им казва какво да правят. "Това ще е предизвикателство за ЕС", казва Тимо Сума и добавя: "На изток хората сядат на масата за преговори, готови да подпишат всичко, защото искат парите на германските данъкоплатци. Исландците са коренно различни". И това се вижда още от подготовката им за подаването на молбата. Европейската комисия изпраща въпросник от 1,000 въпроса и е изненадана - отговорите пристигат предсрочно, изключително прецизно подготвени.

Друга голяма разлика, която очертава шефът на делегацията на ЕК в Рейкявик е, че макар Исландия да е част от политиката на разширяване на ЕС, за страната членството не стои на базата "или-или", както е в случая с Албания или както беше с България. С други думи, пред Исландия не се поставя въпросът, ако не направите еди-какво си - няма членство. Исландците са професионалисти. Точно това прави нещата още по-трудни. На въпрос на euinside дали може да се очакват искания от страна на исландските преговарящи за opt-outs (изключения по примера на Великобритания) по време на преговорите, Тимо Сума отговаря: "Още нямаме преговори, но всички знаят, че ние не приемаме добре opt-outs".

И още нещо много важно - Исландия е безпроблемна във всяко едно отношение. Друг е въпросът - може ли ЕС без Исландия? Да, може - е прекият отговор, но той е късоглед. Геостратегическото положение на страната, независимо колко малка и незначителна е тя, може да бъде не просто добавена стойност за ЕС, но наистина ценен актив. Въпросът тогава би трябвало да е - може ли Исландия без ЕС?

Това е въпрос, на който всички отговарят нееднозначно в Исландия. От Исландската конфедерация на труда са на мнение, че ЕС първо трябва да се погледне в огледалото и да реши проблемите си, особено в частта им за еврозоната. Това е важна гледна точка, тъй като основният мотив на Исландия да предприеме крачка напред към членство в ЕС е перспективата за приемане на единната европейска валута, което би предпазило страната от рисковете на слабата национална валута.

В този смисъл президентът на Конфедерацията Гулфи Арнбьорнсон е съгласен с обсъжданите в момента на общностно ниво мерки за бюджетен контрол, защото трябва да има външен натиск върху националното правителство. Неговата гледна точка за бъдещия референдум за членство в ЕС също е малко по-различна от тези, които чух в Исландия - трябва да има референдум, заради слабата политическа система. Впрочем, това е въпрос, който постави и Тимо Сума - изключително фрагментиран политически пейзаж. Същевременно обаче г-н Арнбьорнсон повдига въпроса, който неведнъж е поставян: "Как може ЕС да има централна банка, а да няма единна фискална политика?"

Много беше интересна срещата с представители на неправителствени организации про- и анти-ЕС. Пол Вилхямсон, от анти-ЕС движението Хеймсин, започна изложението на позицията на движението си с интересен исторически преход - какъв е произходът на исландците, тяхното особено място в света и уменията им да се справят сами. Според него, кризата идва дюшеш на онези, които искат членство в ЕС, но в този съюз няма перспектива, е заключението му. Попитах го, дали все пак не би се съгласил на варианта Исландия да стане член с opt-outs в определени, чувствителни области: "Не мисля, че бихме се съгласили на opt-outs в настоящата ситуация. Но, не е изключено, ако ЕС се промени".

Г-н Вилхямсон е от онези, които следят ставащото в ЕС покрай Гърция и останалите проблемни държави и това е основният им аргумент. На многобройните ни въпроси обаче, как си представят малка Исландия с малобройното си население да оцелее в свят, в който тенденциите на съюзяване набират все повече сила (специално му посочих организацията Шанхайско сътрудничество в Азия, Африканския съюз, новите идеи за създаване на Латински съюз в Южна Америка), Пол Вилхямсон започна да губи почва под краката си.

"Ако светът се трансформира в блокове, ще преценим", отговаря. "Ако Норвегия стане член, ние няма да имаме избор", е последващото уточнение, което навежда на много конкретни мисли. Исландците са наследници на норвежките викинги. Били са столетия под норвежко влияние и управление и са склонни да приемат норвежката близост (или дистанцираност) с ЕС.

Много му хареса думата, която датският ни колега в групата подаде за исландците - атлантици, тъй като исландците все още имат трудности със самоидентификацията - хем европейци, хем американци, а всъщност малък остров в средата на Атлантическия океан, лежащ върху разрива на Евразийската и Американската тектонична плоча.

Андрес Петурсон, президент на про-ЕС организацията Европусамтьокин и Гунар Арселсон от същата организация изглеждаха не толкова нахъсани, както предшественика им, с когото иначе имат добри професионални взаимоотношения на университетско ниво. Без да страдат от излишен апломб или самоувереност, те вярват, че до две години картината ще се промени и повече хора ще подкрепят членството. Те вярват още, че могат да променят общественото мнение. И двамата са наясно обаче, че да-то или не-то зависят от това как ще протекат преговорите с ЕС за рибарството (основният аргумент против членството в Исландия).

В Исландия липсва европейско усещане - такова, каквото имахме и още имаме в България. Съюзът се разглежда изцяло прагматично - да видим какво ще ни предложат и тогава ще преценим - виждане, с което се сблъскахме навсякъде в Исландия, по време на всичките ни срещи в продължение на 5 дни. Петурсон и Арселсон обясняват, че това усещане се изразява в говорене за права, равенство, демокрация. Про-ЕС организацията повдига и още един проблем, който ще се очертае като важен в преговорния процес - земеделието. Независимо, че то заема нищожна част от цялата икономика, селското стопанство е от жизненоважно значение за страната, която внася 60% от храната си отвън, като 70 на сто от този внос е от ЕС. "Не можем да се откажем от земеделието, защото никой няма да внася мляко само за 300,000 души", е аргументът.

В Акурейри (най-северният голям град в Исландия) се срещаме с професор Агуст Тор Арнасон. Той е проектен мениджър в университета в Акурейри и е специалист по конституционно право. Той също казва, че исландците са все още далеч от европейското мислене - разглеждат въпроса като търговия - какво ще получим. Затова и подаването на молбата е стъпване на криво, защото обществото още не е готово за това.

Голямо е разделението в най-голямата Конфедерация на работодателите. Срещата с нейния заместник управителен директор Ханес Сигурдсон беше еманация на това разделение. По думите му, 43% от членовете на Конфедерацията са за членство в ЕС, а 40 на сто са против. Цели 17 процента са без мнение. Именно това е и причината г-н Сигурдсон да се въздържа от изразяване дори на личното си мнение по въпроса.

Официалната позиция

Исландия не се възприема като новобранец в европейската интеграция, тъй като е активен и дългогодишен партньор. Тя е сред страните-основателки на НАТО (член от 1949 г.), членува в Съвета на Европа от 1950 г., в Шенген от 1996 г., в Европейското икономическо пространство (вътрешния пазар на ЕС) от 1994 г.

Молбата за членство е одобрена с парламентарна резолюция от 16 юли 2009 г., независимо, че, както ни съобщи Пол Вилхямсон, в началото на юни тази година е внесена резолюция с искане за оттегляне на молбата. Според Министерството на външните работи домът на Исландия е Европа - обща идентичност, споделени ценности, регионално сътрудничество и какво ли още не. В така описания по-горе прагматичен смисъл - Исландия има интерес от ЕС заради разширяването на сигурността, а също и от дългосрочна икономическа стабилност.

Интересен феномен са социологическите проучвания, които показват известно покачване на подкрепата за започване на преговори от февруари 2008 до февруари 2009 г. Същевременно се запазва нивото на противниците, докато спада броят на нерешилите. Не така стоят нещата с подкрепата за фактическо членство - от август 2008 г. до февруари 2010 г. има драстичен спад на процента желаещи присъединяване исландци. Това е съпроводено с драстично увеличение на съпротивата, докато колебаещите се запазват сравнително постоянен процент. Не по-малко показателно е и изследването на общественото мнение за приемането на единната европейска валута - подкрепата преобладава, като остава сравнително непроменена с леко покачване за сметка на противниците. Има увеличение и на хората, които нямат мнение.

Ето в тази среда Исландия ще започне преговорния процес вероятно догодина, тъй като през есента ще започне скрийнинга на Европейската комисия - необходима стъпка за започване на реалните преговори. Очакванията са цялата процедура да отнеме между 12 и 18 месеца, докато се стигне до съдбовното решение - да или не. И това ще бъде интересен процес както за ЕС, така и за Исландия, защото в най-близката история на съюза не сме били свидетели на присъединяването на страна, напълно готова за това.