euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Както euinside е разказвал няколко пъти досега, един от основните проблеми пред членството на Исландия в Европейския съюз ще бъде ловът на китове. Този проблем беше посочен и в резолюцията на Европейския парламент от миналата седмица, в която евродепутатите призоваха Исландия да преустанови лова на китове. Доколко обаче, това наистина е сериозен проблем, попитахме исландското Министерство на рибарството и земеделието.

Според отговора, исландската икономика е зависима почти изцяло от улова на живи морски ресурси и от рибарството. През последните десет години рибарството съставлява 56% от приходите на страната от износ на стоки и 37 на сто от износа на стоки и услуги.

Как стои въпросът с китовете?

Уловът на китове е традиционна част от исландската история. Китовото месо е важен продукт в исландската национална кухня, която поради липсата на разнообразни храни залага предимно на морските дарове и агнешкото и е доста изобретателна. Много преди всякакви международни споразумения по опазването на китовете исландският парламент (Алтинги) забранява през 1915 г. улова на всички видове, по-големи от китовете минки. Решението е следствие на прекомерна експлоатация от чужди уловни станции, базирани в Исландия през периода 1883-1915 г. Този мораториум е продължил, с малки изключения (1935-1939) до 1948 г., когато е бил предоставен лиценз на една-единствена наземна станция за улов.

Китоловът с търговски цели е прекратен през 1986 г., което е имало лоши икономически и социални последици върху общностите, зависими от него. В периода 1986-1989 Исландия провежда научно-изследователска програма, в която е включен и уловът на ограничен брой китове от вида финвал и сейвал. Между 1990-2002 г. не е имало улов, а през 2003-2007 г. Исландия провежда изследователска програма и за северния вид минки.

На базата на тези изследвания страната решава да продължи с устойчив улов на китове за период от пет години. В рамките на този период ежегодно ще бъдат предоставяни научни данни от Института за морски изследвания, за да се види как се отразява това върху популацията. От исландското Министерство на рибарството и земеделието уточняват, че тези данни се базират и на информацията, предоставена от Международната комисия по китолов и Северноатлантическата комисия за морски бозайници.

Според най-новите научни оценки, популацията на китовете фин и минки около Исландия са се доближили до предексплоатационните нива. В момента позволеното количество улов на фин-китовете е 150 животни годишно и до 200, ако броят им се увеличи.

В заключение, официалната позиция на министерството гласи, че политиката на Исландия по опазване на здравето, биоразнообразието и устойчивостта на океана около Исландия, ще продължи да се съобразява с благоденствието на страната. Това означава също опазване и управление на морските ресурси, на базата на научно знание и уважение към морската екосистема като цяло.

Предстои да видим, дали тази позиция ще бъде достатъчна за Европейския съюз в процеса на преговорите за присъединяване, които се очаква да започнат с Исландия догодина.