euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Изключително трудно е след 104 страници да се прецени дали докладът на Европейската комисия за напредъка на Турция към членство в Европейския съюз е добър за страната или лош. Причината е, че независимо от изводите в него, не следва нищо - нито отваряне на замразените 18 (от общо 33) глави, нито пък загатване на евентуална дата за присъединяване. Не че някой е очаквал от този доклад именно подобни изводи, но това е начинът, по който да се премери дали един доклад е добър или не.

Сложният казус Турция

Всъщност, ситуацията с Турция е много по-различна от всяка друга страна, тръгнала по дългия път на присъединяването към Европейския съюз, защото самият Съюз не е твърдо убеден в необходимостта голяма мюсюлманска държава да стане негов член. И въпросът не е само във факта, че страната е мюсюлманска, а че Турция е имала своя път на развитие, съвсем различен от този на повечето страни-членки. Оттам идва и разликата в ценностите и целите. Че Турция е дала заявка за приемане на европейските ценности, засега продължава да е вярно. Но работата, която страната все още има да свърши, за да ги достигне е огромна и ще отнеме време, което никой не се наема да прогнозира.

Същевременно обаче, глобалните процеси изискват решение, а вътрешните европейски - изискват търпение, особено след втората фаза на петото разширяване, когато ЕС прие България и Румъния за свои членове доста неподготвени в много от областите, обект на присъединителния процес.

В какво е напреднала Турция?

Като сериозен успех от Европейската комисия отчитат приетите по-рано тази година в Турция промени в конституцията, които на практика дават отражение в почти целия доклад, в частта му "политически критерии". Реформата на конституцията доведе до отваряне, особено по отношение на "кюрдския въпрос", създаването на гражданска отчетност за армията и разширяване на възможностите за разследване на опитите за преврат.

Отвъд тези промени обаче, Комисията отчита политически климат на сериозна конфронтация между основните политически партии и правителството, както и обтегнати отношения между ключови политически институции. Съдебната система отнася големи критики заради няколко знакови случая в Турция, основно свързани с твърденията за опити за военен преврат - като емблематичният случай "Ергенекон", при който група генерали бяха арестувани след мащабни и бързи операции и обвинени в опит за преврат срещу правителството.

Проблемът, който се отчита в доклада е голямата времева дупка между повдигането на обвиненията и разследването, предизвикващо притеснение доколко всички заподозрени имат ефективни съдебни гаранции. В контекста на този случай е и общото заключение, че в Турция сериозен проблем е твърде дългият досъдебен период. Доста място е отделено и на пренаселеността на затворите, предизвикана от многото хора, очакващи присъда или процес, както и лошите условия в затворите.

Пак като част от политическите критерии докладът отчита, че макар и конституционните промени да са крачка в правилната посока, те не са успели да стигнат достатъчно далече, че да затруднят закриването на политически партии - нещо, което е било предвидено в първоначалния вариант на конституционната реформа. И още нещо - реформата не е била обсъдена публично с участието на граждански организации и всички политически партии.

Като цяло се отчита напредък в намаляването на влиянието на военните в политическия живот на Турция. Според доклада, обаче, макар да са намалели случаите на политическа намеса, все още военните превишават правомощията си. Проблем има и с отчетността и прозрачността при формирането на бюджета за отбрана.

Вероятно ще прозвучи познато, но Анкара също изпитва проблеми с независимостта на съдебната си система. Както се отбелязва в доклада, постигнат е напредък по отношение независимостта на Висшия съвет и правото му да назначава и освобождава магистрати. Недостатък обаче е, че все още председател на Висшия съвет е министърът на правосъдието, който има и окончателната дума. Турция продължава да има проблеми и с корупцията, особено в провинцията.

Като положително се отчита приемането от правителството на антикорупционна стратегия за периода 2010-2014 година, съпроводена с план за действие с конкретни дати и отговорности. Все още обаче липсва напредък по органичаването на имунитета на депутатите при свързани с корупция престъпления. Необходимо е още да се работи и по увеличаването на прозрачността около финансирането на политическите партии и предизборните кампании, пише още в доклада.

Турция има червена точка в работата си по правата на човека, гражданските и политическите свободи. Независимо от свършеното до момента обаче, страната все още има върху какво да работи, като основен елемент е непропорционалната сила, която силите на реда прилагат. В частта права на човека, гражданските и политическите права е засегнат и проблема със свободата на словото и на журналистите. Там проблемът е доста сериозен и изисква много усилия.

Загриженост буди, се посочва в доклада, високият брой на делата срещу журналисти, особено срещу тези, отразявали случая "Ергенекон". Журналистите са обвинени в нарушаване на принципа на конфиденциалност по време на текущ съдебен процес, което обаче може да доведе до автоцензура. За този проблем пише и седмичника "Икономист" в броя си от 23-29 октомври, където ситуацията в Турция е тема на броя. Според изданието, много журналисти се оплакват, че политическата атмосфера прави неразумно критикуваното на управляващата партия по принцип и особено на премиера Реджеп Таийп Ердоган. Някои от тях вече се самоцензурират.

Водещ пример в тази насока, споменат и в доклада на Еврокомисията, а също и в "Икономист", е случаят с най-големия медиен конгломерат "Доган груп". До 2006 година Доган, който контролира двата най-големи вестника "Хюриет" и "Миллиет", както и няколко телевизии, е имал малко трудности с правителството на Партията на справедливостта и развитието. Но, през 2007 групата обвърза водещи дейци на партията с отклоняването на пари от базирана в Германия благотворителна организация. След появата на все повече и повече неудобни статии, групата изведнъж се превръща в обект на необичайно енергични данъчни проверки, като дори, според вътрешен източник на изданието, се е стигнало до 16-18 данъчни одита за една година.

"Икономист" сравнява развръзката по случая "Доган груп" с Юкос на Ходорковски в Русия с тази разлика, че Доган все пак не влиза в затвора, а успява да погаси постоянно увеличаваните от държавата данъчни глоби. Изданието припомня, че в доклада си от 2009 година Европейската комисия остро е критикувала правителството заради този случай. В тазгодишния си доклад Еврокомисията посочва, че "съдебният процес за данъчната глоба, наложена през 2009 на "Доган груп", критикуваща правителството, продължава. Пресата прибягва до самоограничение, когато отразява това дело".

В доклада се отбелязва още и забраната на много уебсайтове, като най-фрапантен е случаят със забраната на достъпа до сайта за видеообмен YouTube. Сайтът е бил официално недостъпен от май 2008 до ноември тази година заради публикуването на видеа, за които се твърди, че са нарушавали Закона за престъпления срещу Ататюрк.

Напредък, обаче, има по отношение на свободата за събиране и сдружаване. Същевременно гражданските организации все още са подлагани на непропорционални административни проверки и глоби. По отношение на свободата на вероизповеданията също има напредък, отбелязва докладът.

Що се отнася до правата на жените и децата, там все още има проблеми, които обаче не е ясно доколко са отговорност на правителството или са дълбоко вкоренени в турския манталитет. Така например в доклада се отбелязва, че учебниците все още съдържат стереотипи за ролята на жените и нейния статут. По принцип законовата рамка, гарантираща правата на жените и половото равенство, е широко застъпена, подсилена допълнително от конституционните поправки.

Въпреки това, обаче, гарантирането на правата на жените и половото равенство продължава да е едно от основните предизвикателства пред Турция. "Убийствата в името на честта, ранните и принудителните бракове, както и домашното насилие срещу жените си остават сериозни проблеми. Законодателството трябва да бъде прилагано постоянно из цялата страна. Необходимо е допълнително обучение и повишаване на познанието за правата на жените".

Кюрдите

Кюрдският въпрос присъства в доклада, макар и споменат накратко. Той е включен в частта за политическите критерии, в контекста на правата на малцинствата. И отново, отбелязани са усилията на правителството, което, пак според "Икономист", е първото, което прави толкова сериозна крачка към отварянето към кюрдите, но същевременно се посочва, че терористичните нападения са се увеличили. Докладът препоръчва да продължат усилията за решаване на кюрдския въпрос като се започне от поправка на антитерористичното законодателство с цел да се избегне широката интерпретация, да се подобри състоянието на правата на човека в региона и да се намали непропорционално високият брой задържани, свързани с твърдения за терористична дейност.

Макар да звучи сравнително лесно така, както е написано в доклада, всъщност подходът към кюрдския въпрос предизвиква сериозно вътрешно политическо напрежение. Въпреки че демонстрира силна ръка и дори на моменти автократизъм, премиерът Ердоган често е подлаган на критики заради омекването към кюрдите. Основните опоненти на политиката на Ердоган са армията и националистите. Друг сериозен проблем е силната централизираност на управлението. Кметовете се назначават от централната власт, а някои дори попадат в затвора заради твърдения за съпричастност към ПКК, обявена за терористична организация в САЩ и Европа, пише "Икономист".

И все пак, под натиска на ЕС, правителството в Анкара направи доста отстъпки на кюрдите като позволи дори излъчването на 24-часова програма на кюрдски език, както и провеждането на обучение за децата на родния им език.

Политиката на нулеви проблеми със съседите

Както подобава на всяка държава, достигнала сериозно икономическо развитие, Турция започна да се обръща по-сериозно навън. След като прекара десетилетия, заровена в отоманския си комплекс и в опит да изгради светска държава, ориентирана към западните ценности, през последните няколко години Турция изцяло смени външнополитическия си подход като въведе политиката на нулеви проблеми със съседите. Именно тази нова политика предизвиква все по-силни гласове на тревога и страх както в Европа, така и в Съединените щати, че Турция е поела по собствен път и че "ЕС ще изгуби Турция". Засега Турция отрича, но не са редки и изявленията, че самите турци започват да губят търпение от десетилетния присъединителен процес.

В доклада си от тази година Европейската комисия посочва, че придържането на Турция към общата външна политика на Европейския съюз и политиката на сигурност продължава. "Чрез своята "политика на нулеви проблеми със съседите" Турция положи усилия да нормализира отношенията си със съседните страни като Гърция и Армения, Ирак, включително и кюрдското регионално правителство, а също и Сирия. Отношенията с Израел значително се влошиха", пише още в доклада.

Основният препъникамък, обаче, си остава казусът с Кипър. Независимо, че се отчита, че Турция подкрепя преговорите за решаване на Кипърския проблем, в доклада се отбелязва, че страната продължава да не изпълнява поети ангажименти. "Страната не изпълнява задължението си за пълно, недискриминиращо изпълнение на допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране и не е премахнала всички препятствия пред свободното движение на стоки, включително и ограниченията за директни транспортни връзки с Кипър", пише в документа.

Освен това Турция продължава да спъва членството на Кипър в няколко международни организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Като положителни се отбелязват подобренията в отношенията между Турция и Гърция. Интересен момент е, че в едно изречение е посочено, че отношенията с България са останали положителни. Отбелязват се и усилията на Турция в Западните Балкани.

Икономическите критерии

Съвсем очаквано, икономическото представяне на Турция е с голяма червена точка. Единствените критики към страната са не особено добрата прозрачност при планирането на бюджета, както и сериозните външни дисбаланси. Турция има проблем с постоянно увеличаващ се дефицит по текущата сметка, но за сметка на това отбелязва забележителни успехи в намаляването на публичния дълг и бюджетния дефицит. Инфлацията, която преди години беше хиперинфлация, сега е овладяна до едноцифрени стойности. Друг проблем, отчетен в доклада, е високата безработица, както и демографските фактори, които се очаква да запазят нивото на безработицата високо. Турция може да се похвали с една от най-ниската средна възраст на населението (28 години).

Затова се препоръчва правителството да предприеме допълнителни реформи на пазара на труда и да приложи подходящи мерки за гъвкавост и сигурност на работещите. Друг важен извод от доклада е, че Турция е призната като пазарна икономика, с добре функциониращо законодателство, включително в сферата на правата на собственост. Предизвикателство представляват все още съдебните практики при регистрацията на фирми.

Реакции

Основните партии в Европейския парламент реагираха противоречиво на доклада на Европейската комисия и на напредъка, отбелязан от Турция. Според групата на социалистите и демократите, Турция е отбелязала значителен напредък в много сфери. Те обаче критикуват начина, по който конституционните промени са били приети. "Конституционните промени, приети наскоро, съдържат ограничаване на компетенциите на военния съд, както и гарантиране на защита на личните данни. Но нова конституция, изработена в резултат на широк консенсус в турското общество, е предусловие за съобразяване с европейските стандарти", се казва в изявление на групата. Нещо повече, в него се посочва, че Европейският съюз трябва да изпрати ясно послание на Турция чрез изоставяне на двумисления говор и подпомагане на страната към ефективна интеграция.

Зелените пък заявяват, че Европейският съюз трябва да демонстрира политическа воля и да предостави на Турция реална перспектива за членство. "Турция трябва да бъде похвалена основателно за това, че продължава по пътя на демократичната и конституционна реформа с оглед присъединяване към ЕС и да приветства истинския напредък, отбелязан в доклада". Зелените не са толкова притеснени от липсата на консултации преди промените в конституцията, но се тревожат от борбата срещу тероризма, водена без спазване на правата на човека и използване за криминализиране на всякакъв вид активност - социална, екологична, политическа или културна. Свободата на медиите и на словото също са критикувани от групата на зелените в Европейския парламент.

От Алианса на либералите и демократите бяха сдържани и по-скоро критични в реакцията си на доклада. Според либералите, усилията за реформи в Турция са предимно само на думи и затова те приветстват ясния език, с който Комисията е описала проблемите, особено по отношение на свободата на пресата. "Ситуацията с основните права, като правата на изразяване и на събиране - основни елементи от всяка демократична реформа, особено от либерална гледна точка - са истинска причина за тревога", се казва в изявление на либералите. А по отношение на промените в конституцията, от АЛДЕ заявяват, че е чудесно, че в доклада те са отчетени като крачка в правилната посока, но трябва да се види и да се следи отблизо как ще бъдат прилагани.

Независимо, че в доклада е отбелязан напредък по основни проблеми, турското правителство остро го критикува. Главният преговарящ на Турция с ЕС Егемен Багъш заяви в отговор на въпросите на EUobserver, че Съюзът не прави достатъчно, за да помогне за прекратяване на изолацията на кипърските турци и "нерационално" блокира преговорите за енергийно сътрудничество, както и крие истинските причини за забавяне на процеса на присъединяване. Багъш отива и по-далеч като казва: "Изолацията на кипърските турци трябва да бъде вдигната ... Ако "Бритиш Еъруейс" или "Луфтханза", или който и да е друг национален превозвач от ЕС започне да лети до Северен Кипър, Турция тогава ще обмисли отварянето на пристанищата си за кипърски гръцки самолети и кораби".

В специално изявление по повод доклада, премиерът Реджеп Таийп Ердоган е още по-остър: "Докато ние не сме член на ЕС, ЕС няма да стане глобален играч. Казвам това много ясно. Европейският съюз пропуска нещо. Ако Турция стане член на ЕС, тя ще се превърне в мост между ЕС и милиард и половина мюсюлмани".

Българското Министерство на външните работи засега се въздържа от коментар по доклада на Европейската комисия за напредъка на Турция. За сметка на това обаче, на 25 ноември съвместно с Европейската комисия в София ще се състои конференция, на която ще бъде представен целият пакет доклади по разширяването, които включват Западните Балкани, Турция и Исландия. За тях и euinside ще пише по-подробно в следващите дни.