euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Значително затягане на съществуващите капиталови изисквания към банките одобри късно снощи надзорният орган на Базелската комисия за банковия надзор* - Групата на управителите на централни банки и председателите на надзорни органи. Капиталовите реформи, заедно с въвеждането на световен стандарт за ликвидност са в основата на глобалната финансова реформа, се казва в официалното съобщение на Банката за международни разплащания (т.нар. банка на централните банки). Приетите промени, известни като Базел ІІІ, ще бъдат представени на срещата на лидерите на Г20 в Сеул през ноември.

Според решенията от Базел изискуемият общ минимален капитал се увеличава от 2% на 4,5%. Допълнително, банките ще бъдат задължени да поддържат капиталов буфер от 2.5%, за да издържат бъдещи периоди на стрес, с което общият изискуем капитал нараства до 7%. Националното въвеждане на новите изисквания ще започне от 1 януари 2013 и ще продължи до 2015-а година за общия капитал и до 2019 година за буфера. Срокът е компромис между настояването на САЩ и Великобритания за по-бързо прилагане на новите изисквания и желанието на Германия за по-дълъг преходен период.

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише коментира, че приносът на приетите споразумения за дългосрочната финансова стабилност и растеж ще бъде значителен, но също така, банките ще имат възможност през преходния период да отговорят на новите стандарти като същевременно подкрепят икономическото възстановяване. Според Нут Велинк, председател на Базелската комисия за банковия надзор и управител на холандската централна банка, „комбинацията от много по-строга дефиниция на капитала, по-високи минимални изисквания и въвеждането на нови капиталови буфери ще гарантира, че банките са по-добре подготвени да издържат периоди на иконоимически и финансов стрес и следователно [промените] са в подкрепа на икономическия растеж”.

Опасенията, че новите капиталови изисквания могат да затруднят кредитирането и така да забавят икономическия растеж бяха причината за дългите и трудни преговори по Базел ІІІ. Друго притеснение е, че новите првила няма да бъдат записани в международен договор и прилагането им ще зависи само от добрата воля на правителствата.

Междувременно, ЕС проведе масови банкови стрес-тестове, които показаха, че европейските банки ще издържат при новите условия и могат да отговорят на изискването за 7 процента капиталова адекватност. В най-затруднено положение се оказаха някои германски банки, затова Германия настояваше за по-ниски изисквания, в сравнение с предложените от САЩ и Великобритания, и за по-дълъг преходен период. Базелската комисия продължава работата си по допълнителни изисквания за най-големите световни банки от системно значение.

Междувременно продължава работата по приемането на изцяло нова регулация във финансовия сектор, но поединично, заради липсата на консенсус на глобално ниво. Европейският съюз вече постигна консенсус по новата надзорна рамка на финансовите институции, а на 15 септември Европейската комисия ще предложи промени по отношение на късите продажби, деривативите и търговията с дълг.

*Базелската комисия за банковия надзор e форум за регулярно сътрудничество по въпросите на банковия надзор, в който участват представители на Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Хонконг, Индия, Индонезия, Итялия, Япония, Корея, Люксембург, Мексико, Хорандия, Русия, Саудитска Арабия, Сингапур, Южна Африка, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Великобритания и САЩ.