euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Г20 ще е победителят от кризата

Аделина Марини, September 24, 2009

От няколко години упорито се говори за реформиране на ООН така, че да представлява по-добре глобалния баланс на силите. Така, както е създадена световната организация, тя отразява реалности от времето на Втората световна война. Сега светът е друг. Реформата на ООН обаче зацикли и тогава дойде кризата. Именно тя доказа, че светът наистина има нужда от глобална организация, която да се заеме с основните предизвикателства и да ги решава едно по едно в съответния формат. За щастие, този формат се появи и това е Групата на 20-те - някои ги наричат най-развити държави, но по-вярното е, че това е групата, която представлява най-развитите индустриализирани и богати държави и най-бързо развиващите се страни. Представителството в Г20 е повече от показателно - има държави от всички континенти, чийто глас се чува в един или друг регионален, религиозен или икономически форум.

И днес е срещата на върха на лидерите на Двайсетте в американския град Питсбърг. И макар уводът на тази статия да започна обнадеждаващо, всъщност 2 от темите в дневния ред на срещата изобщо не изглеждат толкова лесни за решаване - създаването на основите на новата глобална финансова архитектура и принципите, върху които ще легне новото споразумение за промените в климата, чието сключване трябва да стане в края на годината в Копенхаген. euinside вече е писал подробно по тези два проблема. Според Фондацията за мир Карнеги обаче, предизвикателствата пред форума не са точно тези два проблема, а са общо 4.

Първото предизвикателство е какво възстановяване предстои на глобалната, а и на националните икономики, защото положителните данни, които вече започнаха да постъпват от различни части на света, са наистина обнадеждаващи, но съвсем не дават ясна представа за устойчивостта на процеса. Според фондация Карнеги, възстановяването ще си остане уязвимо поне през следващите 1-2 години.

Второто предизвикателство е кога точно да бъдат спрени стимулиращите програми. Тук авторите от фондацията посочват двойната роля, която имат централните банки в кризата. От една страна, те се явяват като гарант на стабилността, но от друга самите те станаха нейна жертва. Изтеглянето на финансовите стимули не е спешно, но не трябва да се отлага, защото е възможно да се появи сериозна инфлация в момент на продължаващо възстановяване на икономиката. Все още не са възстановени и балансите на всички банки. За съжаление обаче, монетарните политики не са в дневния ред на срещата в Питсбърг, тъй като те са от компетенциите на централните банки, а, както знаем, те са независими органи.

И така идваме до третото предизвикателство, очертано от фондация Карнеги - как да бъде избегнато повторение на същата криза вбъдеще? Няколко са уроците, които трябва да се извлекат от тази криза: трябва да се въведе по-добро управление на риска и надзор върху регулацията на финансовите пазари; макроикономическите политики трябва да излязат отвъд инфлацията и растежа, за да включат в сметките имотите и финансовите балони, както и добре подготвения с ресурси заемодател като МВФ. От Карнеги смятат, че само по последния от тези въпроси страните от Г20 са постигнали сериозен напредък, а именно - водещата роля на МВФ като последно убежище за най-закъсалите.

И, докато бонусите на изпълнителните директори и други управленски позиции във финансовите институции привлякоха най-голямо внимание през последните месеци, все още не е ясно дали Г20 може и трябва да се занимава с този въпрос, пише още в анализа на фондацията. От друга страна обаче, случаят с координирането на финансовите регулаторни режими, включително изискванията за капитал, на високо интегрираните международни капиталови пазари, е много силен. И точно тук идва голямото противоречие.

Да накараме централните банки да поемат по-активна роля в предотвратяването на бъдещи кризи е доста трудно да се направи, без да се предизвикат сериозни последици. Ако на централните банки бъде вменен регулаторен надзор над финансовата система, както предложи администрацията на САЩ за одобрение от Конгреса, или пък, ако очакваме монетарната политика да се справя с балоните, това неизбежно ще въвлече банките още по-надълбоко на политическата сцена и допълнително ще постави под съмнение тяхната независимост.

Под номер четири на предизвикателствата, изложени от фондация Карнеги в навечерието на срещата на върха на Г20, е бъдещият дневен ред на Двайсетте. Според фондацията, новият формат съвсем успешно надгражда досегашната Група на осемте най-развити индустриализирани държави в света. Все пак, има още какво да се доизкусури, за да може представителството в Г20 да е възможно най-балансирано. Според Карнеги, Африка е доста слабо представена за разлика от прекомерното присъствие на Европа, която е представена както от отделни свои страни-членки, така и от ЕС като цяло. Карнеги препоръчва още, в сянката на Г20, да бъде извършена и реформа на СТО (Световната търговска организация).

А, както стана ясно и вчера при откриването на Общото събрание на ООН, на което американският президент Барак Обама държа своята първа реч откакто е президент, световната организация също има нужда от реформа. Въпросът е, от прекалено много реформи, да не се стигне до дублиране на функции. Не би било лошо, също така, когато се правят реформите и реорганизациите да се заложи механизъм, който да позволи вбъдеще, при промяна на статуквото, реформите да започват веднага, за да има смисъл от тях. Защото, както добре знаем, след като колата се обърне - решения много.

И малко за самия Питсбърг - тъй като на срещата днес ще бъдат обсъждани промените в климата, администрацията на президента Обама много е искала домакин да бъде град, който символизира по някакъв начин промяната в американската политика - хем да се запази водещата икономическа роля на САЩ, хем страната успешно да се включи в международните инициативи като предотвратяването на глобалното затопляне. Както пише ББС, Питсбърг се е оказал идеалният град за целта - от бивш стоманодобивен гигант, одимен, прашасал и пълен с мини и тежка индустрия, в момента градът вече е изцяло трансформиран - пълно е с туристи, които се возят с малки корабчето между обсипаните с дървета брегове на трите реки в градчето. Основният бизнес на хората в града е в сферата на услугите - здравеопазване, образование и високи технологии.