euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Само 3 дни остават до срещата на върха на Г20 в Питсбърг, САЩ, но дали очакванията за намиране на решение на 2 от най-наболелите глобални проблеми ще се оправдаят? Причината да няма яснота по въпроса е, че тези 2 най-наболели проблеми са толкова комплексни, че нуждата от тяхното спешно решаване, ги прави още по-трудно решими. Става дума за мерките за предотвратяване повторенията на световната финансова и икономическа криза и сключването на ново споразумение за озаптяване на промените в климата, наследник на неуспешния Протокол от Киото. И по двата, разминаванията са сериозни.

Един от ключовете за постигане на единна глобална позиция за предпазване от повтаряне на кризата, е затягане на глобалната финансова регулация, както и налагане на ограничения върху възнагражденията и бонусите на висшия мениджърски персонал на банковите институции. Именно по въпроса за бонусите, позициите на САЩ и ЕС се разминават. Що се отнася до промените в климата, там проблемът е кой какви отстъпки ще направи, така че в кратко- и средносрочен план да не спре възстановяването на икономиката си. И тук спорът е, както между самите развити държави, така и между тях и развиващите се.

По първия проблем - финансовата криза - ЕС ще бъде представен на срещата като юридическа цялост, бидейки цялостен член на Г20, с обща позиция. Добрата новина е, че на неформалния Европейски съвет миналата седмица (срещата на върха на лидерите на ЕС), беше договорена, за първи път, смея да кажа, доста подробна, широкообхватна и категорична позиция, отразяваща компромиса между отделните страни-членки. А още по-добрата новина е, че България за първи път (по моето скромно мнение) обяви своите виждания по част от големите теми.

Финансовата регулация

В заключенията на Съвета ЕС настоява на срещата на Г20 в Питсбърг в края на седмицата да бъде поет ангажимент за създаването на глобално координирана система за макро контрол, базиран на тясното сътрудничество с МВФ, Форумът за финансова стабилност и надзорните власти, както и чрез ефективен обмен на информация. Освен това, ЕС иска ускоряване на работата по единни глобални счетоводни стандарти, както и засилване на контрола върху важните финансови институции.

Бонусите

Специално място в заключенията на Съвета е отделено на възнагражденията на висшия мениджърски състав на големите финансови институции. В 7 точки лидерите на Съюза искат засилване на контрола върху компенсациите и риска; повече прозрачност и изисквания за разкриване на чувствителна информация (банкова тайна); създаване на конкретни ставки за бонусите, определяни в зависимост от представянето на банката, бизнеса или отделни хора; изисква се също да не се изплащат допълнителни възнаграждения в случай на трудности за съответната институция; да се попречи на директорите и други ръководни лица да бъдат напълно защитени в случай на риск, т.е. да могат да носят отговорност за лошите резултати на управляваните от тях институции.

ЕС ще предложи на колегите си от Г20 да поемат ангажимент за допълнително увеличаване на средствата на МВФ за отпускане на заеми с 500 млрд. долара. Лидерите на Съюза са се договорили да предоставят допълнително 50 млрд. евро като така ангажиментът на ЕС ще стане 125 млрд. долара, което е 35% от общата сума.

Разбира се, последиците от кризата също намират място в заключенията на Европейския съвет като особен акцент се поставя на бързото увеличаване на заетостта. За целта се препоръчва да се полагат усилия за поддържане на текущата заетост, създаването на нови работни места, поощряване на трудовата мобилност, създаване на възможности за увеличаване на професионалната квалификация, съобразно с нуждите на пазара. Един от проблемите, който ще възникне при изпълнението на тези критерии, особено трудовата мобилност, ще бъдат националните ограничения, наложени от 10 страни-членки върху достъпа до техните трудови пазари за работници от новите членки, сред които и България. Впрочем, ограниченията специално за работници от България и Румъния са по-тежки, отколкото за останалите 10 членки, присъединили се 3 години преди нас.

Българската позиция

В този смисъл е била и позицията, изложена от българския премиер Бойко Борисов, чието участие в неформалната среща беше първо откакто е министър-председател. Позицията на България обвързва възстановяването на икономиката и затягането на международната регулаторна рамка със заетостта: "Правителството подкрепя продължаването на работата по международната регулаторна рамка на финансовия сектор, поставянето на тази дейност в услуга на реалната икономика и продължаване на усилията по предотвратяване на кризата, тъй като тя още не е приключила и предстоят трудности на пазара на труда", се казва в съобщението на прес-службата на правителството. Колкото и да не ми се искаше да хваля кабинета, трябва да признаем, че самото наличие на конкретна позиция по конкретен проблем, определено радва окото на фона на досегашните прес-съобщения в духа на българо-съветската дружба.

Освен това, позицията, която премиерът е представил, демонстрира познаване на основни европейски понятия като Пакта за стабилност и растеж. Това е правната фискална рамка на Европейския съюз във финансовата сфера. Тя контролира фискалните политики на страните-членки на Еврозоната, както и подготовката на останалите за членство в нея. Пред колегите си от ЕС, г-н Борисов е заявил, че правителството въвежда съществено свиване на бюджетните разходи, в резултат на което фискалните параметри на България са в рамките на допустимото по Пакта за стабилност и растеж.

"Страната ни подкрепя пристъпването към бюджетна консолидация и координирано връщане към критериите на Пакта за стабилност и растеж след приключване на кризата. За България този процес има голямо значение заради високата степен на интегрираност на българската икономика в рамките на ЕС и подготовката ни за членство в Еврозоната". Подобно изявление създава добра основа за по-нататъшните разговори по влизането на страната ни във валутния механизъм и последващо приемане на еврото. Предишното правителство в продължение на 4 години пазеше пълна тишина около разговорите, които води с европейските си партньори по изпълнението на критериите по Пакта за стабилност, което в крайна сметка доведе до фактическото замразяване на разговорите за влизане във валутния механизъм.

Промените в климата

По втория проблем - сключването на ново споразумение за овладяване на промените в климата - няма съществена промяна в досегашната позиция на ЕС. Развитите страни да намалят своите емисии с 80% или повече до 2050, както беше договорено на срещата на Г8 в Акуила, Италия, по-рано тази година. Да се разшири и реформира международния пазар на емисии чрез създаването и обвързването на търговски схеми, чиято цел ще бъде значително увеличаване на финансовите потоци към развиващите се държави.

В специална статия по темата, отпечатана в днешния брой на в-к "Труд", председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу посочва, че: "Ако искаме да постигнем намаление от поне 80 на сто до 2050 г., развитите държави трябва да се стремят да постигнат общо намаление от 25-40 на сто до 2020 г. ЕС е готов да постигне 30 на сто вместо 20 на сто, ако и други поемат подобни ангажименти". Постигането на тази цел ще струва 100 млрд. евро годишно до 2020 г. - пари, изплащани на и от развиващите се страни. Според г-н Барозу, евентуалното развитие на международен пазар на емисии ще предостави най-големия дял от тази сума. В зависимост от преговорите по споразумението от Копенхаген, ЕС ще може да отдели от собствения си бюджет по 15 млрд. евро на година.

Изявлението на председателя на ЕК, обаче, не отразява вътрешноевропейския дебат за разпределението на тежестта сред по-богатите страни-членки, за да подпомогнат по-бедните, като България, да достигнат заложените цели. В заключенията на Европейския съвет също не става дума за това. В своето изказване пред колегите си обаче, министър-председателят Борисов е посочил: "Страната ни подкрепя позицията, че интересите на всички държави-членки на ЕС при преговорите на Конференцията в Копенхаген през декември трябва да бъдат защитени. За България участието в общото усилие за финансиране на борбата с климатичните промени се основава на комбинацията от двата принципа - „способност за плащане” и „отговорност за емисиите”". Иначе казано, новоприсъединилите се страни-членки, чиято икономика беше напълно съсипана от близо 50 години социализъм и още 20 години тежък преход, да могат или да намалят емисиите си с по-малък процент или пък годишната база да бъде различна за тях.