Словакия отхвърли промените в спасителния фонд, правителството падна

Ралица Ковачева, October 12, 2011

След многочасови дебати и среднощно гласуване, парламентът в Словакия отхвърли плановете за разширяване на спасителния фонд за еврозоната (EFSF). След отказа на втория по големина партньор в управляващата десноцентристка коалиция - партията „Свобода и солидарност” да подкрепи решението, правителството се разпадна.

Още преди два месеца лидерът на пратията и председател на словашкия парламент Рихард Шулик обяви, че ще направи всичко възможно предложенията да не минат през парламента. Според него решението да поеме дълговете на затруднените страни превръща ЕС в „дългов съюз” и е път към истински социализъм. „Бих предпочел да съм парий в Брюксел, отколкото да се срамувам пред децата си, които ще затънат в дългове, ако аз подкрепя увеличението на финансирането на спасителния механизъм EFSF”, е заявил Шулик по време на дебатите вчера, цитиран от The Financial Times.

Очаква се обаче, че това решение на словашкия парламент няма да е окончателно. Три от четирите партии в управляващата коалиция подкрепиха промените, а вероятно това е склонна да направи и опозиционната социалдемократическа партия на Роберт Фицо. Най-вероятно до края на седмицата ще има ново гласуване и промените все пак ще минат. Това говори, че целта на отрицателния вот е била по-скоро падане на правителството и показва до каква степен европейските решения са заложници на националните политически интриги.

Словакия беше последната страна от еврозоната, която трябваше да ратифицира решенията на лидерите от 21 юли, след като те вече бяха одобрени от всички останали страни. Братислава не за първи път излага на риск общите усилия за овладяване на кризата - миналата година отказа да се включи в спасителния заем за Гърция с аргумента, че е достатъчно бедна, за да си позволи да плаща за другите. The Financial Times отбелязва, че докато ирландците и португалците се ползват със симпатиите на словаците, в гърците те виждат причината за всички проблеми. Изданието пише, че по време на вчерашните дебати премиерът Ивета Радичова е споделила с депутатите как португалският премиер Педро Пасос Коелю й се обадил по телефона, за да й каже, че блокажът в Братислава „му докарва инфаркт”.

Междувременно мисията на Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ) приключи петия преглед на изпълнението на гръцката икономическа програма. Въпреки лошите показатели и неблагоприятните прогнози, съобщението на ЕК дава ясен сигнал, че поредният транш от гръцкия заем на стойност 8 милиарда евро най-вероятно ще бъде отпуснат в началото на ноември. За целта заключенията на експертите трябва да бъдат одобрени от Еврогрупата и МВФ.

Според оценката на Тройката, рецесията в Гърция ще бъде по-дълбока от очакваното и възстановяването ще започне едва от 2013 година. „Все още няма признаци за подобрение на инвеститорските нагласи и свързаното с тях увеличение на инвестициите, отчасти защото реформаторският импулс все още не е достигнал критичната маса, необходима да започне промяна на инвестиционния климат.”

Макар да е постигнало голямо намаляване на дефицита в сравнение с началото на програмата, гръцкото правителство няма да успее да изпълни фискалните цели за 2011 година. „За да гарантират по-нататъшно намаление на дефицита по социално приемлив начин и за да подтогвят почвата за възстановяването, жизнено важно е властите да поставят по-голямо ударение на структурните реформи в публичния сектор и икономиката като цяло.” Приходите за 2011-а ще бъдат значително под очакваните, заради забавянето в приватизацията и влошените пазарни условия. Експертите подчертават, че ключов фактор за успеха на приватизацията е да се гарантира независимостта на приватизационния фонд от политически натиск. В периода 2013-2014 година ще бъдат необходими допълнителни мерки, фокусирани върху разходната част на бюджета.

„Съживяването на реформите остава най-важното предизвикателство пред властите. В това отношение, решението за прекратяване на задължителното продължаване на секторните колективни споразумения на фирмено ниво е голяма стъпка напред, защото ще помогне да се осигури гъвкавостта на трудовия пазар, необходима за стимулиране на растежа и ще предотврати високата безработица да стане трайна.”

Важно уточнение в изявлението е, че „успехът на програмата продължава да зависи от мобилизирането на адекватно финансиране от участието на частния сектор и публичния сектор”. На срещата на лидерите на еврозоната на 21 юли беше взето решение частният сектор да подкрепи Гърция на доброволна основа с различни мерки на обща стойност 37 милиарда евро до 2014-а година. Очакваната средна загуба за притежателите на гръцки дълг се изчисляваше на 21 процента. В момента, обаче, се обсъжда вариант загубите на частния сектор да достигнат около 60 процента от стойността на гръцките облигации.

Що се отнася до финансирането от публичния сектор, големи очаквания се възлагат на разширяването на функциите на спасителния фонд за еврозоната EFSF, който е основният инструмент за овладяване на кризата. Ратифицирането на промените, обаче, се забави твърде дълго, а в случая на Словакия е изправено пред сериозен риск. Междувременно дълговата криза започна да клати банковата система и Европа трябва спешно да реши вече не дали, а как да рекапитализира банките. Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише предупреди, че кризата вече е системна и изисква решителни мерки.

Такива вече бяха обещани от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози след срещата им на 9 октомври. Очаква се предложенията им да бъдат обсъдени и вероятно одобрени от европейските лидери на Европейския съвет на 23 октомври. Той беше отложен с една седмица от първоначалните дати 17 и 18 октомври, именно за да се даде време за подтоговка на цялостен план за справяне с кризата.