Дългото горещо лято на еврозоната

Ралица Ковачева, August 11, 2011

Ваканционният август може и да е беден на събития, но за сметка на това гъмжи от слухове и идеи, които предвещават гореща европейска есен.

Безспорно най-напрегната остава ситуацията в еврозоната. Пазарите продължават да атакуват последователно една или друга страна, но вече не по периферията, а в самото сърце на валутния съюз. Натискът върху Италия и Испания продължава, а вече вниманието се насочва и към Франция. Причината дори не е бюджетните и икономически показатели на страната, които сами по себе си не са лоши, а от една страна, в голямата експозиция на френските банки към дълговете на затруднените страни в еврозоната и от друга - в натиска, който може да окаже върху бюджета нуждата от „спасяване” на още, при това големи икономики.

На този фон спешно трябва да се организира приемането от националните парламенти на решенията, взети на срещата на лидерите на еврозоната на 21 юли. Затрудненията идват не толкова от парламентарните ваканции, колкото от несигурността, че правителствата могат да осигурят необходимата политическа подкрепа. Вече е ясно, че проблеми в това отношение (не за първи път) ще има във Финландия, след като премиерът Юрки Катайнен заяви, че страната е против промените в спасителния фонд за еврозоната.

Председателят на словашкия парламент Рихард Шулик пък открито обяви, че ще направи всичко възможно предложенията да не минат през парламента. Шулик е лидер на партията „Свобода и солидарност”, вторият по големина партньор в управляващата десноцентристка коалиция. Според него решението да поеме дълговете на затруднените страни превръща ЕС в „дългов съюз”. Това е път към истински социализъм, смята Шулик и сравнява Европейския съюз със Съветския съюз.

За да дадат пример и да вдъхнат сигурност, че решенията от 21 юли ще бъдат изпълнени, лидерите на Германия и Франция излязоха със специално изявление, в което се ангажираха промените да бъдат приети от националните им парламенти до края на септември.

Франция и Германия, обаче, действат на тихия фронт по друга линия. Още след срещата на лидерите на еврозоната френският президент Никола Саркози заяви, че през есента двете страни ще излязат със собствени предложения за икономическото управление на ЕС. Предвид зациклилите преговори между Парламента и Съвета по законодателния пакет за икономическото управление, подобно намерение вещае нови междуинституционални схватки.

Тогава Саркози не конкретизира в каква посока ще са предложенията. В началото на август, обаче, френският вестник Le Monde съобщи, че Франция ще предложи на Германия президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой да оглави официално и постоянно еврозоната. Френското желание управлението на валутния съюз да се институционализира не е ново, но досега Германия беше против идеята за формалното отделяне на 17-те евро-страни от останалите 10. Сега, обаче, според изданието, Берлин вероятно ще подкрепи идеята. От една страна, еврозоната вече два пъти тази година проведе свои отделни срещи на върха, председателствани от Ван Ромпой, а най-вероятно наесен ще има поне още една, така че остава просто практиката да се въведе за постоянно. От друга, както често сме свидетели през последната година, Германия ще изтъргува подкрепата си срещу френско „да” по друг въпрос.

Каква би могла да бъде сделката можем само да гадаем. Но една новина от последните дни може би сигнализира за посоката. Германският министър на икономиката Филип Розлер предложи да се създаде нова европейска институция, която да поеме надзора по изпълнението на Пакта за стабилност и растеж от страните-членки на еврозоната. Т.нар. „Съвет за стабилност” трябва да е „неизбираем” и независим от политически натиск, за да може да налага автоматични санкции на страните, които нарушават критериите за дълг и дефицит. Също така, новата институция трябва да провежда „тестове за конкурентоспособност” в евро страните.

Германското правителство официално се разграничи от думите на министъра, който е лидер на по-малкия коалиционен партньор на Християн-демократите - Партията на свободните демократи. Не е тайна, обаче, че Германия настоява отдавна за механизъм за по-бързи и по-строги санкции (включително политически) срещу страните от еврозоната, които нарушават фискалната дисциплина.

Идеята срещна гореща подкрепа от групата на либералите в Европейския парламент. Председателят на групата Ги Верхофстад изрази съгласие с г-н Розлер, че решенията за санкциите по ПСР трябва да се взимат извън Съвета - позиция, изразявана нееднократно както от самия г-н Верхофстад, така и от Европейския парламент като цяло. Именно опитът на Парламента да намали влиянието на Съвета в това отношение с новото законодателство за икономическото управление е причината за застоя в преговорите по т.нар. Six Pack. Депутатът от АЛДЕ Силви Гулар също смята, че идеята има бъдеще, стига да не отслаби по какъвто и да е начин позицията на Комисията. Според нея предложението е конструктивно и „заслужава по-нататъшно обмисляне”.

Какви точно ще бъдат френско-германските предложения ще разберем вероятно през септември. Интересно е как те ще се отразят на преговорите между Парламента и Съвета по пакета за икономическото управление и дали няма да се окажат в противоречие с някои моменти от новото законодателство преди още то да е прието. Това, което може да се види на този етап, е посоката - към институционализиране на еврозоната.

Не за първи път има ясни намерения за това, но за първи път има толкова подходящи условия. Само че ако преди година euinside сравни еврозоната с европейска суперлига (по аналогия с футбола), днес вече не става дума за отделяне на елита, а буквално за оцеляване. Как точно отделното управление на еврозоната ще помогне за това и как ще реагират останалите 10 страни, Парламентът и Комисията, предстои да видим, когато идеите бъдат сложени на масата.