Цялата власт на еврозоната

Ралица Ковачева , October 27, 2011

Много критики отнесоха лидерите на еврозоната, че решенията им от 26 октомври не са достатъчно ясни, категорични и подробни. И това е така, защото зад общите фрази стоят конкретни цифри, от които зависи правилното решение на задачата. Но има и друго, освен цифрите. На фона на мерките за Гърция и спасителния фонд, "организационните" решения, свързани с управлението на еврозоната, логично останаха на заден план. Всъщност, в дългосрочен план те са много важни, защото разпределят втория най-важен ресурс, освен парите - властта в еврозоната.

Преди да сервират основното 'меню' от междуправителствени идеи, в изявлението си лидерите подчертават значението на пакета за икономическото управление, който ще влезе в сила от януари 2012 и ще бъде приложен стриктно като част от Европейския семестър - процедурата на контрол и съгласуване на бюджетните и икономически политики на страните от ЕС. На основата на т.нар. ‘Пакет 6’ и пакта "Евро Плюс", страните от еврозоната се ангажират още:
- До края на 2012-а година да запишат в националното си законодателство (за предпочитане в конституцията) правила за балансиран бюджет;
- Да засилят националните бюджетни рамки като гарантират, че са основани на независими прогнози за растежа;
- Националните парламенти да имат предвид препоръките, приети на европейско ниво за провеждането на икономическите и бюджетните политики;
- Да се консултират с Комисията и другите страни-членки преди приемането на важни реформи във фискалните и икономическите политики, които могат да имат ефект върху цялата еврозона;
- Да се придържат към препоръките на Комисията по отношение изпълнението на Пакта за стабилност и растеж.

Посланието "повече контрол" прозира от всеки ред на изявлението, особено когато става дума за страни-нарушителки на бюджетната дисциплина, поставени в процедура по свръхдефицит. В този случай Комисията и Съветът са овластени да проверяват националните проектобюджети и да изразяват мнение преди приемането им от националните парламенти. Комисията ще наблюдава изпълнението на бюджета и ако е необходимо ще предлага изменения в хода на годината. Подобно предложение направи председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в т.нар. „Пътна карта за стабилност и растеж” само няколко дни, след като Франция и Германия се ангажираха да представят пакет от мерки за справяне с кризата. Други от идеите са с изцяло френско-германски произход. Вече повече от година Франция и Германия изземат инициативата във взимането на решения в еврозоната и затова не е случайно, че те са основните дизайнери на управленския й модел.

Както предложиха Париж и Берлин, еврозоната ще се управлява от срещи на върха на лидерите на страните-членки, които ще се провеждат поне два пъти годишно и когато е възможно - след Европейски съвет. В изявлението деликатно е избегната думата "правителство", както първоначално Ангела Меркел и Никола Саркози нарекоха конфигурацията от 17-те лидери. До избора на президент на срещите на върха на еврозоната те ще бъдат ръководени от президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. И докато лидерите ще взимат големите политически решения и ще дават основните насоки, текущото управление на еврозоната остава в ръцете на Еврогрупата - финансовите министри.

В изявлението на 17-те се подчертава, че засилването на управлението на еврозоната трябва да запазва целостта на ЕС. Възможността от разделяне на Европа на два лагера или на „две скорости” беше силно критикувана от страни като Полша и Великобритания, които настояха страните извън еврозоната да не бъдат изолирани от 17-те. След Европейския съвет и преди срещата на върха на еврозоната на 26 октомври, полският премиер Доналд Туск обяви, че е постигнато съгласие в работата на Еврогрупата да участват и онези страни-членки, които имат амбиции за членство в еврозоната и може скоро да приемат общата валута. Подобен ангажимент, обаче, не е записан в изявлението на 17-те, макар да има подробни обяснения как ще се поддържа връзката между еврозоната и останалите 10 страни.

Но се забелязва омекване спрямо първоначалните идеи по отношение на участието на общностните институции в междуправителствените дела. Европейската комисия получава своята роля в управлението на еврозоната, както и Европейският парламент. В отговор, още днес председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу назначи еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен за свой заместник със специални отговорности по отношение на еврозоната.

Засилването на икономическия съюз и подобряването на фискалната дисциплина в еврозоната очевидно ще наложат промени в договора за ЕС. Възможността за ограничени промени, т.е. свързани конкретно с икономическото управление на еврозоната, без цялостна промяна на институционалната архитектура ще бъде проучена и обсъдена отново от лидерите през декември. За подобни промени настояха както Франция и Германия, така и председателите на ЕК Жозе Мануел Барозу и на ЕП Йежи Бузек. И макар всички да твърдят, че целта на промените е засилване на И-то в Икономическия и Валутен съюз, на този етап не е ясно дали всички си представят един и същи път към тази цел. Принципно всички са единни в мнението, че е необходима „Повече Европа”. Но, когато слуша споровете между отделните институции - държавите-членки (Съветът), Парламентът и Комисията, човек неизбежно се пита: повече, но за кого?