Барозу каза: Ще променим Договора, но Комисията ще управлява ЕС

Ралица Ковачева, October 12, 2011

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу направи изпреварващ ход и представи предложенията на Комисията за общ подход за банкова рекапитализация и засилено управление на еврозоната преди Франция и Германия. Двете страни-неформални лидери на еврозоната обявиха намеренията си да предложат решителни мерки за справяне с кризата, но без да съобщават подробности. Председателят на ЕК обаче реши да атакува като назове нещата с истинските им имена, макар и с повече от година закъснение. Той представи т.нар. "Пътна карта към стабилност и растеж", която има амбицията да обединява всички мерки, които ЕС трябва да приложи, за да излезе успешно от кризата.

Част от 'плана Барозу' е обща стратегия за рекапитализация на всички банки от системно значение, като се вземе предвид експозицията им към суверенни дългове. Комисията предлага към тях да се поставят временно значително по-високи капиталови изисквания, сходни с тези по споразумението Базел ІІІ. В текста не се уточняват параметри, но според Базел ІІІ до 2015 година банките трябва да имат 7% капиталова адекватност. Очевидно, обаче, председателят на ЕК иска тези изисквания да се приложат веднага към системно важните банки.

Както вече обясни и германският канцлер Ангела Меркел, банките, които имат нужда от допълнителен капитал най-напред трябва да се опитат да го наберат сами от частни източници. Ако не успеят, трябва да се намесят националните правителства и едва тогава рекапитализацията може да стане с пари от спасителния фонд EFSF. Успоредно с това, президентът на ЕК призовава данъкът върху финансовите транзакции да бъде приет бързо на европейско ниво, докато ЕС ще продължи да настоява за глобалното му въвеждане.

Всъщност, Жозе Мануел Барозу прави амбициозна заявка като „изравя томахавката” по отношение на икономическото управление на ЕС и специално на еврозоната. Председателят на ЕК настоява за бързо прилагане на пакета за икономическото управление, одобрен наскоро от ЕП и Съвета. Но не спира дотам. Според Барозу е необходимо „засилване на ролята на комисаря по икономическите и валутните въпроси” по отношение на еврозоната, а Комисията „възнамерява да работи за единна, последователна рамка за по-добро икономическо управление на базата на общностния подход”.

Групите на Социалистите и Демократите, на Либералите и на Зелените в Европейския парламент настояват именно този комисар да поеме управлението на еврозоната, а не „правителството”, предложено от Франция и Германия. Според двете страни то трябва да се състои от лидерите на страните-членки на еврозоната и да бъде оглавено от президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Без да коментира директно темата, Барозу казва: „В съответствие с по-силното вътрешно управление на еврозоната е необходимо да се премине към по-единно външно представителство на еврозоната” и обещава Комисията да предложи как да се постигне това. Нещо, което той посочи за първи път в годишното си обръщение "За състоянието на съюза". Ясно е, обаче, че Комисията няма намерение да остави контрола в ръцете на страните-членки и в това отношение тепърва ще сме свидетели на разгорещени дебати.

В допълнение на ангажимента към общностния подход Барозу смята, че пактът "Евро плюс" трябва да бъде включен в процедурите на Европейския семестър. Пактът е друга идея на Германия, подкрепена от Франция, която беше въведена на междуправителствено ниво и представлява чисто политически ангажимент на страните, които го подкрепиха (общо 23 страни от ЕС, включително България). На този етап обаче, страните са поели доста обтекаеми ангажименти, които не са подкрепени с конкретни мерки. Но ако Пактът бъде включен в Европейския семестър, Комисията ще наблюдава как страните изпълняват ангажиментите си по него, както в момента оценява бюджетите и другите програмни документи.

Очевидно ситуацията в Гърция отново е пример как европейските механизми за контрол се оказват недостатъчни, дори когато една страна е в ситуация на фактически фалит и е изцяло зависима от външно финансиране. Защото Жозе Мануел Барозу предлага засилване на икономическото и бюджетно наблюдение в страните, искащи или получаващи финансова помощ от временния спасителен фонд ЕFSF, постоянния Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), МВФ или друга международна финансова институция. По отношение на страните от еврозоната, които са в процедура по прекомерен дефицит или със спасителни програми, председателят Барозу предлага Комисията или Съвета да имат право да се намесват директно в бюджетната процедура, например като проверяват предварително проектобюджета, искат второ четене в сериозни случаи, предлагат изменения през годината и наблюдават изпълнението на бюджета. Комисията ще излезе с предложение в тази посока.

Жозе Мануел Барозу се ангажира още до края на годината Комисията да публикува зелена книга за вариантите за въвеждане на еврооблигации, които той нарича „стабилизационни облигации”. Успоредно с това, още следващата седмица Комисията ще стартира инициативата за т.нар. проектни облигации като нов иструмент за европейско финансиране в рамките на стратегията Европа 2020. Инициативата ще бъде развита в предложение на Комисията за т.нар. Инструмент за свързане на Европа като част от следващия многогодишен европейски бюджет.

„Десертът” в предложението на Барозу е, както си му е реда в последния абзац: „Накрая, може би е подходящо някои от тези стъпки да се въплатят във формалната рамка на ревизия на Договора.” Според председателя на ЕК, „могат да бъдат предвидени договорни промени, които да консолидират и да имат дори още по-голямо въздействие върху новата общностна архитектура, която сега се въвежда чрез вторично законодателство. Промени в договора могат да помогнат да се гарантира свързаността на по-дълбоката интеграция на еврозоната със Съюза като цяло, специално Единния пазар.”

На фона на зачестилите изказвания на германския канцлер Ангела Меркел, че промените в договорите не бива да са табу за ЕС, изказването на Барозу е ясен знак - Лисабонският договор скоро ще се казва по друг начин. Вярно е, че европейското разбиране за „скоро” е относително понятие, но предвид скоростта, с която се развива кризата и очевидното изоставане на европейския отговор, този път „скоро” може да се окаже изненадващо бързо. Особено, ако Европа се е поучила от грешката да отказва да признае проблемите си, а камо ли да търси решение. Както казах в началото, година и половина бяха необходими на ЕС да признае, че има проблем с банките заради суверенните дългове и че не може важните решения да се взимат от две страни-членки, просто защото никой друг не иска да го направи.

Дошло е време за промени. Въпросът е как ще реагират страните-членки, ако тези промени дават повече права на Брюксел и то в чувствителна област като бюджета и икономиката. Със сигурност няма да е лесно, но още по-сигурно е, че сегашната игра на котка и мишка между общностния и междуправителствения подход не може да продължава.

По-различният Европейски съвет - 23 октомври 2011