euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Много страст, много Европа и много любов се изляха по време на над тричасовия дебат в Европейския парламент на 28 септември, който започна с вече традиционното годишно обръщение на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу "За състоянието на съюза". Още по-интригуващото беше, че и четирите големи политически групи в Европарламента - десните, социалистите, либералите и зелените приветстваха обръщението на Барозу и застанаха изцяло зад него. Единствено националистите се възпротивиха срещу поредния призив за повече Европа.

Който не иска да дава суверенитет, да хваща пътя

Жозе Мануел Барозу започна обръщението си с думите, че трябва да се подходи честно към анализа на ситуацията. "Днес ние сме изправени пред най-големите предизвикателства в историята на съюза. Не само финансовата и икономическата криза, но имаме криза на доверието". Той говори и за европейско обновление, за своеобразен ренесанс и наблегна на единството и интеграцията. След като миналата година въведе практиката на американския президент за годишно обръщение към нацията за състоянието на съюза, Барозу взе назаем и още нещо назаем от Белия дом - предишния предизборен лозунг на Барак Обама "Да, ние можем" като заяви: "Да, ние можем да излезем от тази криза. Не само че можем, но и трябва".

Единственият начин това да стане обаче е чрез задълбочена интеграция. Според него вече е време за единна външна представителност на еврозоната, което вероятно е евфемизъм за правителство на еврозоната, за което вече говориха Франция и Германия, които дори посочиха, че негов лидер трябва да е Херман Ван Ромпой, в момента постоянният президент на Европейския съвет (всички 27 страни-членки). Част от задълбочаващата се интеграция трябва да бъде и създаването на Съюз на стабилност и отговорност, изграден на основата на общ подход, "който да позволи на страните-членки да се възползват изцяло от предимствата на един по-голям пазар на суверенен дълг".

Председателят на Еврокомисията говори за еврооблигациите като обаче предпочете да ги нарича "облигации на стабилността", чиято цел да бъде да награждават онези, които играят по правилата и да възпират онези, които не го правят. Очаква се Комисията да излезе с конкретно предложение по въпроса, а това, което стана ясно сега е, че те няма да се казват еврооблигации, а "облигации на стабилността". Това обаче, ще изисква промени в Договора. "Защото, почитаеми членове, ние можем да направим много със съществуващия Лисабонски договор и няма извинение да не го направим и то сега. Но може да се окаже необходимо да обмислим още промени в Договора".

И точно тук председателят изрече ключовото изречение в 41-минутната си реч: "Замислям се по-специално върху ограничаване на единодушието [има предвид правилото за взимане на решение от Съвета с единодушие]. Темпото на нашите общи усилия не може да бъде диктувано от най-бавните. А днес имаме съюз, където най-бавният член диктува скоростта на всички останали. Това не е добре от гледна точка на пазарите и затова трябва да решим проблема с вземането на решения. Всяка страна-членка, разбира се, има правото да не приема решенията. Това е въпрос, както те казват, на национален суверенитет. Но никоя страна-членка няма правото да блокира движенията на останалите, останалите също имат национален суверенитет и ако искат да продължат, трябва да могат", каза Барозу изключително разпалено.

Краткосрочното бъдеще

Противно на очакванията, председателят Барозу не направи почти никакви нови предложения. Напротив, той отново наблегна, без да изброява всичко, на законодателните инициативи на Комисията през последната година и завърши с мантрата си, че вече е назрял моментът за прилагане, а не за нови идеи. Той получи бурни ръкопляскания в мига, в който заговори за облагането на финансовия сектор с данък върху финансовите сделки (ДФС). Той обоснова това предложение с факта, че за последните три години данъкоплатците са предоставили помощ и гаранции в размер на 4,6 трилиона евро за финансовия сектор. "Време е финансовият сектор да се отблагодари на обществото", каза Барозу, отново съвсем в духа на посланията, които президентът Барак Обама отправя във Вашингтон. Според Барозу, предложението за ДФС ще генерира повече от 55 млрд. евро годишно.

Това е и сферата, по която има най-много спорове не само на европейско ниво. Много страни, сред които и България, се обявяват против такъв данък, особено ако се въведе преди да е въведен в глобален план. Европейската комисия обаче смята, че този данък би бил подходящ генератор на повече приходи в общия бюджет на Европейския съюз и за първи път беше формулиран в предложението на ЕК за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г. (МФР).

Барозу отново наблегна и на необходимостта от създаването на икономически растеж и работни места. Според него Европа вече си има своя план за заетост (по подобие на американския, предложен наскоро от г-н Обама) и това е стратегията Европа 2020. В момента един на всеки петима европейци не може да си намери работа. Комисията ще се концентрира върху ситуацията с младите безработни във всяка една страна-членка и ще направи препоръки към всяка една от тях догодина.

Гърция

В обръщението си председателят Барозу отдели специално внимание на Гърция като заяви, че Гърция е и ще остане член на еврозоната. Той припомни какво е направено до момента и отново призова гръцкото правителство да приложи на практика поетите ангажименти. Във връзка с Гърция беше и още едно ключово изречение от речта: "Нещо повече, ние трябва да направим всичко възможно да ускорим влизането в сила на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)".

Става дума за постоянния спасителен фонд за еврозоната, договорен с минимални промени в Договора за ЕС в началото на тази година с цел да замени сегашния временен фонд (EFSF). ЕМС е договорено да започне да функционира от средата на 2013-та година, но както прогнозира още тогава euinside, може да се наложи той да влезе в сила още по-рано. За това писа и германското списание Der Spiegel наскоро като разкри от свои източници, че в Берлин се обсъжда идеята за предсрочното му активиране. Очевидно не само в Берлин, но и в Брюксел.

Сложете край на единодушието!

С учудващо единодушие беше посрещнато обръщението на Барозу. И ако това беше очаквано от мнозинството от Европейската народна партия, то за останалите беше изненада, въпреки че повечето лидери на групи са и изявени еврофедералисти. Председателят на групата на ЕНП, Joseph Daul, също заяви, че в момента Европа страда от криза на доверието и на растежа, както и от криза на лидерството. Той пръв отприщи разпалването на страстите срещу междуправителствения метод, прилаган от някои страни-членки заради теснопартийни политически интереси като заяви: "реформите се решават чрез междуправителствения метод, който ясно парализира Европа!"

"Дами и господа", продължи той, "националният метод трябва да отстъпи на европейския метод, на общностния подход -той е единственият, който ще ни позволи да решим по единен и ефективен начин спешните и големи предизвикателства пред нас". С изключителен плам обръщението на Барозу беше приветствано от лидера на социалистите в Европарламента Martin Schulz. Както обикновено, той не четеше от предварително подготвена реч и наистина вложи всичко от себе си, за да каже, че анализа на Барозу за състоянието на съюза е реалистичен. "Това е нещо, което очаквахме от доста време - да Ви видим в сърцето на европейските институции, демонстриращ бойна стойка и Ви видяхме така енергично да отстоявате общностния метод. Смятаме, че това е правилният път".

Според него, в същността на настоящата криза е това, че вече липсва сигурност. Ако преди хората са смятали, че необратимостта на европейския проект е сигурна, сега вече това не е така. "Имаме криза на управлението и криза на лидерството. На процъфтяващата междуправителственост", въодушеви се Martin Schulz. До такава степен се е разраснала тази междуправителственост, че вече нито Съветът, нито Coreper взимат каквито и да било решения. "Наблюдаваме завръщане към дипломацията между столиците. Този вид кръпки от дипломация, която ни беше наложена, където политическият опортюнизъм държи юздите, където политическите партийни маневри са по-важни от глобалната парична стабиност и ето затова имаме криза в Европа", добави още по-разпалено социалистическият лидер.

Той беше последван от винаги палещият се, но този път надминал себе си лидер на групата на либералите и бивш премиер на Белгия Guy Verhofstadt. Той отново подчерта, че кризата в момента не е заради Гърция, нито е заради гръцкия дълг. "Става дума за криза на еврото, на Европейския съюз и кризата днес е за съществуването, самото съществуване на ЕС". Той също се обяви за премахване на единодушието като механизъм за взимане на решения в Европейския съюз и призова Барозу да изготви спешно план за действие, който да предложи на лидерите на ЕС на 17 октомври в Брюксел, когато започва октомврийският Европейски съвет. Той подчерта неколкократно, че Барозу трябва да изпревари лидерите като излезе с няколко предложения, защото така ще предотврати междуправителствеността и ще попречи на страните-членки да запълнят вакуума.

Той също призова за организиране на икономическото правителство на еврозоната, но за пореден път повтори, че това трябва да стане вътре в Еврокомисията. Guy Verhofstadt се обяви против още от самото начало на френско-германската идея за правителство на еврозоната, оглавявано от Херман Ван Ромпой. "Какво имаме в момента - г-н Юнкер, г-н Ван Ромпой, г-н Оли Рен, Европейската централна банка (ЕЦБ) - имаме най-малко петима души, които представляват Европа. Нужен ни е един и това трябва да бъде комисар, върховен комисар, направете го министър на финансите и стига толкова", каза още бившият белгийски премиер на фона на бурни аплодисменти.

Ентусиазмът на лидерите на по-големите политически групи в Европейския парламент беше охладен от консерваторите и националистите. Jan Zahradil (Европейски консерватори и реформисти) започна изключително ехидно изказването си: "Г-н председателю Барозу, как сте впрочем, как се чувствате? Защото аз трябва да призная, че изпитвам голямо съчувствие към Вас, тъй като искрено вярвам, че сте наясно, че положението е сериозно и трябва да призная в същото време, че не споделям голяма част от Вашите виждания". Според него, хората вече нямат доверие на институциите и да им се предлага повече Европа е просто нелепо. Г-н Zahradil се позова на наскорошни социологически проучвания, според които хората вече не харесват идеята за федерална Европа и призова това да не бъде наричано пропаганда, а просто да се признае, че хората имат мнение.

Най-цветущо, както обикновено, беше изказването на съпредседателя на групата Европа за свобода и демокрация, британецът Nigel Farage. Мисля, че ще бъде най-добре да ви представя почти дословно изказването му, както и отговора, който той получи от председателя Барозу, за да добиете максимално усещане от атмосферата в залата.

Nigel Farage: "Сега, като бивш комунист, Вие вероятно си спомняте старите съветски лидери, които се изправяха, за да дават речи и да казват на всеки, че има рекордни реколти или че данните за производството на трактори са ужасяващо добри. И, разбира се, те вярваха, че историята е на тяхна страна. Президентът Хрушчов се изправи и каза на Запада 'Ние ще ви погребем'. Вие знаете, че той вярваше в собствения си съюз. Сега, естествено, ние гледаме назад и им се смеем. Мисля, че в нашето утре хората ще се обърнат назад, ще Ви погледнат и ще кажат 'как, по дяволите този неизбран човек получи цялата тази власт? И как политическата класа на Европа в тази зала реши, че общностният метод трябва да замени националната демокрация?' Мисля, че хората ще бъдат изумени от това, че сме предали демокрацията.

[...] Защото вижте какво объркване се получава - имаме Вас като председател на Европейската комисия, имаме председатели в Европарламента, имаме моя стар приятел Херман Ван Ромпой, който е постоянния президент на Европейския съюз. Имаме поляците, които в момента са временни председатели на Европейския съвет. Имаме председатели из цялата зала. И, Бога ми, аз също съм председател. Не знам какво трябва да е събирателното съществително за всички тези президенти, но може би е некомпетентност. Не знам. [...] Аз съм много притеснен за корените на този съюз - имаме нов национализъм, който помита Европа.

Искате да се откажем от националните държави, във Вашия случай, г-н Шулц, мога да Ви разбера, защото сигурно се срамувате от миналото на страната си, и искате това знаме [европейското] и нов химн да заменят националните държави, при това без да ви интересува как ще стигнем до там. Ако се налага ще рушите националната демокрация, ще се противопоставяте на референдумите, ще замитате това встрани и ще казвате това е популизъм. Но не е, това е демокрация. И това, което върлува над северна Европа в момента, като започна с невероятните резултати от финландските парламентарни избори през април е, че има нова демократична революция. Тя не е анти-европейска. Тя иска Европа на търговията, Европа на сътрудничеството. Иска Европа, където да има студентски обмен, където можем да си работим в столиците. Иска тези неща. Но не иска този модел на ЕС. Честно казано, вие всички сте мъже от миналото", завърши с особен плам Nigel Farage.

Председателят Барозу използва правото си на заключителни думи след тричасовия дебат, за да отговори почти изцяло на Nigel Farage:

Жозе Мануел Барозу: "Разбира се, че не очаквах единодушие. Един член на парламента, британски националист ме атакува с факта, че не съм избран. Искам да Ви кажа, че от 29-годишен съм винаги избиран в моя собствен парламент. И след това станах министър-председател на страната ми. Бях лидер на опозицията и сега съм председател на Европейската комисия, защото този парламент гласува за мен. И ако Вие не уважавате институцията, към която принадлежите, това не е мой проблем. [...] И ако не искате вашата страна да бъде в ЕС, не говорете от името на другите, от името на поляците, например, които днес препотвърдиха своя ангажимент към общностния подход и за по-силен и тесен ЕС. [...]

Но мисля, че мнозинството тук вярва, както и аз, че за да защитим нашите интереси, да защитим нашите ценности в глобализиращия се свят, за да говорим с един глас с нашите американски приятели или с Китай, или Русия, имаме нужда от по-силен ЕС. Ето защо приветствам посланието на подкрепа от най-важните политически сили тук и консенсусът, който беше изразен, но също така приветствам и посланието на подкрепа, дошло от настоящото председателство - Полша. Някои от вас днес казаха 'да, но'. Моля ви, ние всички сме про-европейци, не казвайте но-тата. Кажете 'да'! Нали не казвате на вашите любими - съпруга или приятелка, съпруг или приятел, не им казвате 'обичам те, но'. Вие казвате: 'Обичам те, подкрепям те и се нуждая от вашата подкрепа, за да направим Европа по-силна'", завърши Барозу с изключителен плам и емоция.

Все по-очевидно става при всеки голям дебат в Европейския парламент, че ЕС действително е изправен пред съдбовно решение. Решение, за което той политически и културно не е готов, но икономически е принуден. Светът се регионализира и диктува правилата. ЕС вече не разполага с лукса на времето, световния ред и обществения ентусиазъм, за да гради други идеологии. Пътят е ясен - напред с федерация или назад към 'всеки да се оправя както може'.