euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първоначално всички в САЩ бяха фокусирани върху съкращаване на разходите за намаляване на гигантската бюджетна дупка. С най-новите икономически данни обаче, става ясно, че три години след началото на Голямата криза от 2008-а година американската икономика е далече от възстановяването. И една от основните причини за това е ненамаляващата безработица. Затова и темата за създаването на работни места и стимулирането на икономическия растеж се превърна в централна както за администрацията на президента Барак Обама, така и за кандидатите за президентския пост в Републиканската партия. Както каза лидерът на мнозинството на републиканците в Конгреса, Ерик Кантор, "факт е, че през последните осем месеца и отгоре бяхме за съкращения. Затова е наложително всички ние да се обединим и да работим с президента, за да видим как да накараме икономиката да расте".

В желанието си да започнат разговора незабавно след края на лятната ваканция на Конгреса, Белият дом и републиканския лагер сплетоха рога заради датата, на която да разкрият идеите си за съживяване на икономиката. Първоначално Белият дом поиска президентът да говори на съвместно заседание на двете камари на Конгреса на 7 септември, но за тогава се оказа отдавна планиран дебат между републиканските кандидати за президент. Затова се наложи президентът да отстъпи и да говори след тях, на 8 септември, като така не им даде възможност да обсъждат идеите му.

Президентският план

Дългоочакваният план на практика представлява още една голяма бюджетна инжекция за стимулиране на икономиката, но този път не за близо 800 млрд. долара, а за 447 млрд. Толкова ще струват мерките, набелязани от г-н Барак Обама. Те включват данъчни облекчения за малкия бизнес, насочени към наемането на нови работници или увеличение на заплатите на вече наетите. Намаляват се наполовина данъците, които ще плащат както работодателите, така и работниците във фирмите с до 5 млн. разходи за заплати. Това е облекчение, което ще засегне близо 98 на сто от фирмите, чиято ведомост за заплати е под тази стойност. Данъците върху заплатите се премахват изцяло за онези фирми, които увеличат броя на служителите си или заплатите им. Това обаче ще важи само до достигането на 50 млн. долара разходи за заплати. Тази част от плана ще струва 65 млрд. долара.

Голяма част от плана е насочена към инвестиции в строителството и инфраструктурата - 140 млрд. долара. 25 млрд. се планира да бъдат похарчени за инвестиции в училищна инфраструктура за модернизирането на най-малко 35,000 обществени училища. Целта е да се създадат работни места и затова проектите ще бъдат избирани приоритетно в райони, където има сериозно просрочване на ипотечни заеми и висока безработица.

50 млрд. долара ще бъдат инвестирани директно в магистрали, железопътни линии и въздушните пътища. "Изграждането на транспортна система от световна класа е част от това, което ни направи икономическа суперсила. А сега какво - ще стоим и ще гледаме как Китай строи по-нови летища и по-бързи пътища? Във време, когато милиони безработни строителни работници могат да ги построят тук в Америка?", попита риторично президентът, с което предизвика бурни аплодисменти предимно сред демократите в Конгреса.

За да се стимулира развитието на инфраструктурата, президентът призовава Конгреса да приеме създаването на Национална банка за инфраструктура с капитал от 10 млрд. долара, чиято цел ще бъде да набира частен и публичен капитал и да инвестира в широк кръг инфраструктурни проекти от национално и регионално значение. След като спомена, че много хора, особено сред републиканците смятат, че просперитетът ще се възстанови, ако просто се премахне правителството, върнат се парите на всички и всеки си действа по собствени правила, президентът заяви:

"Запитайте се, къде щяхме да бъдем сега, ако хората, които са седели преди нас тук бяха решили да не строят магистралите ни, да не строят мостовете ни, язовирните ни стени, летищата? Как щеше да изглежда нашата страна, ако бяхме избрали да не харчим пари за обществени или изследователски университети, или общински колежи. Милиони завърнали се герои, включително и дядо ми, имаха възможността да отидат на училище заради тази възможност. Къде щяхме да сме, ако те не бяха имали този шанс?", запита отново Обама, съпроводен от бурни ръкопляскания.

35 млрд. долара ще бъдат вложени, за да се предотврати съкращаването на до 280,000 учители, докато в същото време се запази наемането на десетки хиляди повече и се запазят работните места на полицаите и пожарникарите. Тези пари ще бъдат отпускани директно в подкрепа на щатските и местните власти. От тези пари по-голямата част (30 млрд.) са за запазване на работните места на учители, а остатъкът от 5 млрд. е предназначен за запазване на местата в обществената сигурност и служителите от първа помощ.

Речта на Обама не звучеше като друг път. Пред общото заседание на Камарата на представителите и на Сената, той опита друг тон. Но не звучеше убедително както обикновено. Звучеше по-скоро емоционално или поне това беше търсеният ефект. Акцент в думите му беше "Приемете този законопроект за работните места и още утре малките фирми ще получат данъчни облекчения, ако наемат работни места". Почти всеки нов параграф от речта му започваше с "Приемете този законопроект". Той се опита да говори пред републиканци и демократи от позицията на надпартиен лидер, чиято единствена и основна задача е да върне икономиката обратно в релсите на растежа.

Затова и натърти, че предлаганите от него мерки в законопроекта за работните места са всъщност сбор от идеи както на демократи, така и на републиканци. Според Барак Обама, от съществено значение ще бъде да се реформира данъчният кодекс, което е болна тема на републиканците. "Нашият данъчен кодекс не трябва да дава предимство на компании, които могат да си позволят лобистите с най-добрите връзки. Той трябва да дава предимство на компаниите, които инвестират и създават работни места тук в Съединените американски щати. Ако американците могат да си купуват кии [KIA] и хюндаи [Hyundai], искам хората в Южна Корея да карат фордове и шевролети, и крайслери. Искам да видя повече продукти да се продават по света, подпечатани с трите горди думи: 'Произведено в Америка'. Това е, което трябва да се направи".

Президентът призна, че си дава сметка, че със сигурност има и по-добри идеи от неговата, но е важно да се действа незабавно. "Знайте, че следващите избори са след 14 месеца. А хората, които ни изпратиха тук - хората, които ни наеха да работим за тях, те не могат да си позволят лукса да чакат 14 месеца. Някои от тях живеят седмица за седмица, от заплата до заплата, ден за ден. Те имат нужда от помощ и то веднага", заключи президентът.

Републиканско премерване на работните места

Републиканските дебати, организирани от NBC и сайтът Politico, се превърнаха в истинско премерване на това кой колко точно работни места е създал. Основната битка се състоя между лидера в социологическите проучвания сред републиканците, губернатора на Тексас Рик Пери, досегашния водач в общественото мнение и губернатор на Масачузетс - Мит Ромни и доскорошния посланик на САЩ в Китай и бивш губернатор на щата Юта Джон Хънтсман.

Макар дебатът да не беше тематично фокусиран само върху икономиката и работните места, логично заради високата безработица (9%) и очаквания президентски план, това беше първата тема, по която кандидатите говориха. Рик Пери се похвали, че по време на дългия си мандат като губернатор на Тексас са били създадени 1 милион работни места, докато в цяла Америка са били създадени само 2,5 млн. В отговор на критиките, че всъщност тези работни места са нископлатени, той отговори, че 95% от тях са били със заплати над минималната.

Мит Ромни, на свой ред, съобщи, че по време на четирите си години като губернатор на Масачузетс високата безработица е била свалена до 4,7%. След тези данни Ромни беше веднага репликиран от Пери: "Е, губернатор Ромни напусна частния сектор. Той свърши прекрасна работа като създаде работни места в частния сектор навсякъде по света, но фактът е, че когато прехвърли опита си в управлението, той е с най-ниската степен на създаване на работни места в страната. [...] Нещо повече, ние създадохме повече работни места за последните три месеца в Тексас, отколкото той в Масачузетс".

Въпреки че беше изчерпал времето си за говорене, Ромни веднага отговори: "Чакайте малко. Щатите се различават. Тексас е страхотен щат. Тексас има нула данъци върху доходите. Тексас има всички законодателни предимства - републикански парламент, републикански върховен съд. Тексас има много петрол и газ. Това са прекрасни неща. Но губернатор Пери не вярва, че е създал тези неща. Ако се опита ще бъде като все едно Ал Гор да каже, че е изобретил интернета". Тези му думи бяха съпроводени от бурни ръкопляскания и смях.

Меренето на това кой колко работни места е създал продължи като към дуета се включи и Джон Хънтсман. "Мразя да царувам в парада на великите самотни звезди губернатори, но като губернатор на Юта ние бяхме създателите на работни места номер едно в тази страна по време на моето управление. Това беше 5,9%, докато вие създавахте работа от 4,9%, а на моя добър приятел Мит ще кажа, че 4,7% просто няма да свърши работа, приятелю. Не и когато можеш да си първи".

Впрочем, споровете за това кой колко работни места е създал звучаха нелепо на фона на общата икономическа ситуация. Особено неловко се получи това за Мит Ромни, който буквално дни преди дебата оповести свой план от 59 точки, разположен върху 160 страници. При представянето на плана си той заяви: "Правилният отговор за Америка не е да си отглеждаме правителство или да вярваме, че правителството може да създава работни места. Вместо това то трябва да създава условията, които позволяват на частния сектор и предприемачите да създават работни места и да увеличават икономиката. Растежът е отговорът, не правителството".

Тези му думи не стоят особено удобно на фона на хвалбите по време на дебатите за това кой колко работни места е създал. Сред останалите му идеи е намаляване на корпоративния данък от 35 на 25%.

От останалите кандидати само двама успяха да представят конкретни идеи за справяне с икономическата ситуация. Бившият сенатор Рик Санторум заяви, че корпоративният данък трябва да бъде свален от 35 на сто до нула, тъй като целта е отново да се изгради средната класа на Америка. По този начин работните места, създадени от корпорациите в чужбина заради непосилните данъци ще се върнат в САЩ.

Хърман Кейн, до февруари шеф на клона на Федералния резерв в Канзас заяви, че единственото, което ще изправи икономиката на крака е премахването на настоящия данъчен кодекс, който източва силите на предприемачите и е най-голямата пречка пред развитието на икономиката. Той нарече плана си "моите деветки", който се състои от въвеждането на 9% корпоративен данък, 9% данък върху личните доходи и 9% данък върху продажбите. "Ако 10% са достатъчни за Бог, то 9% трябва да са достатъчни за правителството", заяви г-н Кейн, с което предизвика бурни овации.

Повечето анализатори са скептични и дори разочаровани от плана, представен от президента Обама, защото очакванията са с предложените мерки, които дори и Конгресът да одобри (в долната камара мнозинство имат републиканците, а в Сената демократите), това ще доведе до ръст на заетостта с около 50 000 на месец. За сравнение за последните три месеца увеличението е с 35 000. Според анализаторите обаче, темпото трябва да е с поне 100 000 на месец, за да може да вземе под внимание и демографския ръст.

На целия този фон САЩ спадна с 1 място в класацията за глобалния индекс на конкурентоспособността и за тази година заема 5-то място от общо 142 държави. Трябва да се има предвид обаче, че миналата година Америка е заемала 4-то място, но от 139, а по-миналата 2 място от 133 страни. Във връзка с предвидените в плана "Обама" за ръст на работните места мерки, ето и основните индикатори. По критерия "Инфраструктура" САЩ заемат 16 място в глобалния индекс на конкурентоспособността. По отношение на макроикономическата среда обаче, страната е на незавидното 90-то място. Единствено по критерия "Иновации" САЩ е сред първите места - на 5-о.

Интересно е да се отбележи, че анкетираните са поставили като най-голям проблем пред икономическата активност именно данъчните ставки, следвани от неефективна правителствена бюрокрация и достъп до финансиране. И да, наистина остава малко повече от година до президентските избори през 2012-а. Основният въпрос сега е как ще протекат политическите битки и дали няма отново икономиката да падне жертва на теснопартийните интереси. Точно както се случи в началото на август със споровете около вдигането на дълговия таван. Впрочем, това е тема, която отново ще постави на изпитание американската икономика, от чието здраве силно зависима е цялата глобална икономика.