Теория на (евро)невероятностите

Ралица Ковачева , August 30, 2011

„Когато елиминираш невъзможното, остава невероятното, независимо колко малко вероятно изглежда”. С тези думи на детектива Шерлок Холмс председателят Sharon Bowles (АЛДЕ, Великобритания) откри извънредното заседание на икономическата комисия в Европейския парламент, посветено на дълговата криза в еврозоната. В неколкочасовите дебати се включиха президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, президентът на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) Жан-Клод Юнкер, полският финансов министър и председател на Съвета на финансовите министри Яцек Ростовски и еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.

В стила на Холмс г-жа Bowles обясни: „Трябва да обмислим различни невероятности, някои от които, като еврооблигациите, получиха много внимание, но за разлика от Шерлок Холмс, ние не трябва да изберем само една невероятност като решение, а може да се нуждаем от няколко”. „Невъзможното е разпадането на еврото”, подчерта тя, но предупреди, че „спасяването на еврото не трябва да ни струва Съюза.”

От дебатите, обаче, стана ясно, че на този етап в ЕС няма консенсус дори и по вероятните решения на кризата и никой не изглежда готов да обсъжда невероятните.

ЕЦБ - спасителят на еврото

Евродепутатите единодушно застанаха зад Европейската централна банка, която според тях единствена е действала адекватно и отговорно в отговор на кризата, включително и с критикуваното от много страни решение да изкупува италиански и испански дълг. „Благодарение на ЕЦБ ние не станахме жертва на големите проблеми, които имахме в последно време”, каза депутатът Werner Langen (Германия) от името на най-голямата парламентарна група - на Европейската народна партия. Г-жа Sylvie Goulard (АЛДЕ, Франция) обърна внимание, че ЕЦБ не може постоянно да маскира слабостите на националните политици и отговорът е в изоставянето на междуправителствения подход. Колегата й Оле Шмид (АЛДЕ, Швеция) коментира, че една от причините за проблемите на ЕС и специално на еврозоната е липсата на лидерство в страните-членки, а г-жа Elisa Ferreira (Социалисти и демократи, Португалия) допълни, че става дума не просто за липса на политическа воля, а за липса на визия.

В отговор на депутатски въпроси относно призива на директора на МВФ Кристин Лагард за спешна рекапитализация на европейските банки, Жан-Клод Трише беше категоричен, че „няма недостиг на ликвидност или на обезпечение в европейската банкова система”.

Икономическото управление

Президентът на ЕЦБ призова Парламента и Съвета да приключат в спешен порядък преговорите по пакета за икономическото управление на ЕС и подчерта: "Ние сме на страната на парламента". Преговорите по законодателния пакет са блокирани заради споровете относно прилагането на правилото за гласуване с обърнато мнозинство в Съвета. Трябва да отидем по-далеч да направим повече по отношение на общото икономическо управление, каза Трише, който преди време изрази мнение, че в бъдеще е възможно ЕС да има свое министерство на финансите. Тогава много от евродепутатите горещо подкрепиха идеята, но на този етап това е една от европейските невероятности, предвид съпротивата на страните-членки да отстъпят още от националния си суверенитет на Брюксел.

По същите причини еврооблигациите, въпреки че около тях се вдигна много шум, са друга невероятностна опция. Причината е не просто съпротивата на Франция и Германия, а дългият път, който трябва да бъде извървян до тях - както изтъкна и френският президент Никола Саркози, еврооблигациите са края на процеса на европейската интеграция, не началото. Подобно мнение изрази пред евродепутатите и комисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.

„В момента има по-скоро високи очаквания за това как еврооблигациите могат да помогнат за решаването на дълговата криза като се обедини емитирането на дълг от страните-членки на еврозоната. Но е ясно че еврооблигациите, в каквато и форма да бъдат въведени, трябва да бъдат съпроводени със значително засилен фискален надзор и координация на политиките, така че да се избегне моралният риск и да се гарантират устойчиви публични финанси. Това ще има неизбежно отражение върху фискалния суверенитет, което налага страните от еврозоната да проведат сериозен дебат дали са готови да приемат това.”

А дотогава, първостепенен приоритет е приемането на пакета за икономическото управление, който „не само е важен сам по себе си, но е необходимата основа за всякакво по-амбициозно обединяване на фискалния суверенитет”.

Полският финансов министър Яцек Ростовски предупреди, че пакетът за икономическото управление трябва да бъде приет, защото в противен случай страните-членки ще бъдат принудени да търсят други решения. Това ще е тест за нас дали сме способни да използваме общностния метод и да действаме бързо и ефективно, за да преодолеем съществуващата политическа несигурност, каза г-н Ростовски. Според него по-нататъшна интеграция на макроикономическо ниво в еврозоната е абсолютно задължителна, в максималната възможна степен и основана на общностния принцип.

„Икономическото правителство на Меркел и Саркози не е заместител на пакета за икономическото управление”, подчерта евродепутатът Corien Wortmann-Kool (ЕНП, Холандия), визирайки предложението на Франция и Германия от последната среща на лидерите на двете страни. Коментарът на президента на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер беше красноречив: „Нека не си мислим дори и за миг, че правителство на еврозоната, което се събира два пъти годишно, е надеждно”. Както euinside вече писа, създаването на правителство на еврозоната начело с президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой ще намали значително ролята и влиянието на Жан-Клод Юнкер.

По повод застоя в преговорите по отпускането на втория гръцки заем, г-н Юнкер обясни, че не одобрява исканията за обезпечение, поставени от Финландия и подкрепени и от други страни, както и сключването на двустранни споразумения на страни от еврозоната с Атина. „Търсим друго решение и не трябва да мислите, че обезпечението ще ни спре да приложим различните елементи на решенията от 21 юли”, каза Юнкер. „Другото решение” трябва да е готово до заседанието на финансовите министри от еврозоната на 16 септември.

До края на септември националните парламенти в страните от еврозоната трябва да ратифицират и решението на лидерите за промяна във функциите на спасителния фонд за еврозоната, така че той да започне да изкупува дълг на вторичните пазари и да рекапитализира банки чрез правителствени заеми, включително и в страни, които нямат спасителна програма. В някои страни, обаче, включително Германия, има ясни знаци че процедурата няма да мине гладко.

Подобно развитие на ситуацията би изложило на риск евентуални бъдещи заеми и ще принуди ЕЦБ да продължи да изкупува дълг на страните от еврозоната, което обаче не може да става до безкрай. Освен това би дискредитирало сериозно процеса на взимане на решения в еврозоната и би изострило до крайност противопоставянето между националните и европейските интереси. А на фона на задълбочаващата се дългова криза, това е последното, от което ЕС има нужда.