Съюз на стабилността вместо съюз на задлъжнялостта

Ралица Ковачева, August 22, 2011

Германският канцлер Ангела Меркел отново е сама срещу всички в съпротивата си срещу еврооблигациите. От една страна, тя е обвинявана в неевропейско поведение от мнозина от колегите си в ЕС, които настояват за споделяне на задлъжнялостта чрез емитиране на общ евро дълг. От друга, упоритостта й беше „наказана” от пазарите, които реагираха светкавично и драматично на решенията от френско-германската среща на 16 август. „Пазарите искат да ни принудят да направим определени неща, но ние няма да ги направим”, заяви в отговор Ангела Меркел, цитирана от The Financial Times. „Политиката не може и няма просто да следва пазарите”.

Подобни изказвания германският канцлер направи и в края на миналата година, когато се оформяше вида на постоянния спасителен фонд за еврозоната (Европейският механизъм за стабилност, ЕМС) и Германия настояваше частните кредитори да поемат част от загубите при евентуално преструктуриране на държавен дълг. И тогава тя беше сама, тъй като повечето европейски лидери се съпротивляваха на идеята, опасявайки се, че това ще провокира още по-силен пазарен натиск върху затруднените страни (както и стана).

Германското условие, все пак, беше заложено в правилата за ЕМС и беше приложено в решенията за Гърция, взети от лидерите на еврозоната на 21 юли 2011. Пазарите реагираха негативно, опасявайки се, че прецедентът Гърция ще се повтори и спрямо Ирландия и Португалия, въпреки обещанията на европейските лидери, че частните кредитори не са заплашени от нови загуби. Като „лоша новина” пазарите оцениха и съпротивата на Париж и Берлин срещу еврооблигациите.

Този път, обаче, финансовите пазари са на едно мнение с европейските институции в лицето на Парламента и Комисията, както и много европейски политици. Европейската комисия и особено Европейският парламент отдавна настояват за създаването на еврооблигации. В общо изявление председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен приветстваха решенията от френско-германската среща за засилване на икономическото управление на еврозоната и назначаването на неин постоянен президент, както и за глобален данък върху финансовите транзакции, но не коментираха отказа на Париж и Берлин да обсъждат еврооблигациите като вариант.

За сметка на това, някои от основните групи в Европейския парламент побързаха да разкритикуват френско-германския подход към решаването на дълговата криза. Първи реагира лидерът на групата на АЛДЕ Ги Верхофстад, според когото управлението на еврозоната трябва да бъде водено от Европейската комисия, а еврооблигациите трябва да бъдат негов основен инструмент. Лидерът на социалистите Мартин Шулц определи резултатите от срещата като „напълно неадекватни”. Той също критикува Меркел и Саркози, че са „пренебрегнали решения, които предлагат истинска надежда, като въвеждането на еврооблигации”, както и че не са предложили мерки за насърчаване на растежа и заетостта. Подобно на колегата си Ги Верхофстад, Мартин Шулц също смята, че управлението на еврозоната трябва да се ръководи от Комисията в тясно сътрудничество с президента на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и с участието на Евпропейския парламент.

Въпросът какво място се отрежда на Жан-Клод Юнкер във френско-германската визия за управлението на еврозоната е много любопитен. Премиер на Люксембург от 1995 (между 1989 и 2009 е и финансов министър) и президент на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) от създаването на поста през 2005 година, г-н Юнкер е един от най-опитните и уважавани европейски политици. В последната година, обаче, на няколко пъти влезе в противоречие с германския канцлер Ангела Меркел, като особено остри реплики двамата размениха именно относно еврооблигациите. Идеята за тях беше лансирана през декември миналата година именно от Жан-Клод Юнкер и италианския финансов министър Джулио Тремонти. Тогава Ангела Меркел отказа дори да я обсъжда, а Юнкер определи позицията й като неевропейска. От тази гледна точка сега е обяснимо защо Франция и Германия предпочитат да отнемат от властта на Жан-Клод Юнкер като го заменят с далеч по-послушния президент на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.

Както вече euinside писа, германската съпротива срещу еврооблигациите може скоро да омекне. Основната причина за твърдата опозиция на германското правителство срещу идеята за „дългов съюз” е съпротивата на германското общество страната да продължи да плаща за спасяването на затруднените икономики в еврозоната. Канцлерът Меркел се опитва да спечели доверието на избирателите, на фона на няколко тежки загуби в местните избори тази година и в очакване на парламентарните избори през 2013-а година. Последните проучвания обаче показват, че две трети от гражданите нямат доверие в способностите й да се справи с кризата, макар да не става ясно в какво именно я критикуват. В същото време, в политическите среди се чуват все повече гласове, че Германия не би трябвало да отхвърля априори идеята за еврооблигациите, а по-скоро трябва да обсъди условията, при които може да я приеме.

Какви са те можем да съдим от писмото, изпратено от Ангела Меркел и Никола Саркози след срещата им в Париж до президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. В него ясно е записано, че страните-членки „трябва да се ангажират да приключат преговорите по предложението на ЕК за общата консолидирана основа за корпоративно облагане преди края на 2012 година”, а специално страните от еврозоната „трябва да са готови да обмислят засилено сътрудничество за по-нататъшен напредък в данъчната координация”.

С думи прости, това означава, че цената, поставена от държавите- кредиторки за продължаващо спасяване на еврозоната е данъчната координация. Това вече беше категорично демонстрирано на Ирландия, когато Франция и Германия поставиха увеличението на корпоративния данък като условие за намаляване на лихвата по спасителния заем на страната. Първоначално Дъблин се съпротивляваше остро и дори записа в стратегията си за възстановяване, че корпоративният данък от 12,5% няма да се увеличава при никакви обстоятелства. В решенията на еврозоната от 21 юли обаче четем, че Дъблин се е съгласил „да участва конструктивно” в дискусиите по данъчните въпроси.

От Европейската комисия пък се очаква да насочи структурните и кохезионните фондове на ЕС към реформи в подкрепа на икономическия растеж и конкурентоспособността в еврозоната, както и да обвърже структурните фондове с макроикономическите показатели, подобно на кохезионния фонд. В момента има възможност в късния етап на процедурата за свръх дефицит държави-членки да бъдат лишавани от средства от кохезионния фонд. Според Париж и Берлин структурните фондове „трябва да бъдат насочени към подобряване на конкурентоспособността и намаляване на дисбалансите в страните-членки, които са получили препоръки по процедурата за прекомерен дисбаланс”. А при неизпълнение на препоръките на Комисията плащанията от структурните фондове също да бъдат прекратявани.

В страните с програми, ЕК трябва да следи дали еврофондовете се използват за подпомагане целите на програмите и дори „да участва в избора и реализацията на проекти.” А неизползваните средства да се обединят в отделен фонд за растеж и конкурентоспособност, който да се управлява от Комисията.

В писмото изрично е отбелязано тези предложения да бъдат приложени така, че да служат на сближаването в целия ЕС, а не само в еврозоната, а в процеса да бъдат въвлечени според капацитета си ЕК, ЕП и националните парламенти. Франция и Германия настояват промените да влязат в сила още за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за 2014-2020 година.

Дебатите по тези идеи тепърва ще се водят. Факт е обаче, че не става въпрос просто за спор между Германия и останалите или за борба за надмощие между едни или други сили в Европейския съюз. Става въпрос за фундаментален избор, пред който Европа е изправена - повече общност с повече общи отговорности или продължаваща агония на привидния суверенитет.