ЕС след 2020: огромен бюджет, европейски инвестиции, повече Европа

Ралица Ковачева, Евелина Топалова, June 3, 2011

След 2020 година бюджетът на ЕС да се увеличи на 5-10% от европейския БВП (в момента е 1%), като част от него се формира от собствени ресурси, а друга част – от „пренасочване на голям дял от разходите на страните-членки на европейско ниво”, призова специалната комисия по финансовата, икономическата и социалната криза в Европейския парламент. Комисията, създадена да анализира причините за кризата и да направи препоръки за бъдещото икономическо развитие на ЕС, прие окончателния доклад на депутата Перванш Берез (Социалисти и демократи, Франция).

„Справянето с кризата на публичния дълг и повишаването на европейската конкурентоспособност, конвергенцията и солидарността изисква прехвърляне на компетенци и разходи към Съюза”, подчертава докладът. И предлага европейски „Нов курс” (New Deal) , по аналогия с политиката на американския президент Франклин Д. Рузвелт от 1933 г. за справяне с Голямата депресия, когато за първи път държавата се намесва в пазарната икономика. Според евродепутатите, този „нов курс” трябва да насърчи иновациите и да гарантира социално сближаване, създаване на работни места, образование и устойчив растеж.

В области като енергетика, транспорт, наука и изследвания трябва да се инвестира на европейско, а не на национално ниво, защото това ще подобри възвращаемостта и ще намали цената, се посочва в доклада. Същевременно, това ще даде бърз стимул на европейската конкурентоспособност. За целта обаче е необходимо чувствително увеличаване на европейския бюджет, като според евродепутатите след 2020 година той трябва да е в размер на 5 до 10% от БВП. Това е огромно увеличение спрямо сегашното ниво - миналата седмица комисията по политическите предивзикателства в ЕП предложи увеличение на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (2014-2020) с 5% спрямо нивото от 2013 година, което е 1.11% от БВП на ЕС.

Част от увеличения европейски бюджет след 2020 година трябва да се формира от собствени ресурси - Европейската комисия ще представи предложението си по въпроса в края на юни. В допълнение, обаче, е необходимо голяма част от разходите на страните-членки да се прехвърлят на европейско ниво, за да се финансират области като енергетика, транспорт и научни изследвания. По този начин ще се създаде добавена стойност за гражданите без да се увеличава данъчното им бреме, аргументират се евродепутатите.

Очаквано, те подкрепиха идеята за създаване на еврооблигации, превръщането на Европейския механизъм за финансова стабилизация в европейска дългова агенция, създаване на европейско министерство на финансите и въвеждане на данък върху финансовите транзакции. По повод тези идеи както и други „екзотични” предложения, свързани с глобалното икономическо управление и реформата на световната парична система, председателят на комисията Волф Клинц (АЛДЕ, Германия) коментира след грасуването: ”Ние не сме законодателна комисия и не трябва да излизаме с предложения, които да могат да бъдат приети следващата седмица. Имаше смисъл да вкараме няколко смели изявления в нашия доклад и много се радвам, че успяхме.”

Идеята за създаване на европейско министерство на финансите беше лансирана и от президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, чийто мандат изтича в края на годината. Той каза това в германския град Аахен в контекста на мнението му, че е необходима по-задълбочена икономическа интеграция на еврозоната, за да бъде спасена единната европейска валута.

„Коренът на много проблеми е в архитектурата на световната финансова и монетарна система, в начина, по който се справяме с публичния дълг, липсата на европейски подходи и половинчатостта на европейското икономическо управление. Ако не се осмелим да повдигнем фундаментални въпроси, всяка реакция на кризата е напразна”, коментира депутатът от ЕНП Отмар Карас (Австрия).

От своя страна докладчикът Перванш Берез, посочи, че вече е дошло времето Европа да се поучи от грешките си за това, че не успя да отговори на очакванията. "Днес популистите и националистите надигат глава в цяла Европа. Те си играят със страха и проповядват ксенофобски политики и протекционизъм в един постоянно променящ се свят", добави още евродепутатът.

Евродепутатът от ЕНП (ГЕРБ) Илияна Иванова, която е заместник председател на комисията, изтъкна като много положителен резултат за България, че с подкрепата на ЕНП предложението за „данъчна хармонизация” е било заменено с "данъчна координация". "Този натиск за уеднаквяване на данъчните политики в ЕС е опасен за новите страни-членки, сред които е и България. При евентуална данъчна хармонизация корпоративният данък ще бъде повишен и това ще има изключително негативен ефект върху чуждите инвестиции, върху бизнеса, върху домакинствата и икономиката като цяло", коментира Илиана Иванова.