euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Комисията по регионално развитие в Европейския парламент предлага да се създаде нова, междинна категория региони, имащи право да получават средства от регионалните фондове. По предложение на групата на Социалистите и демократите, мнозинството от членовете на комисията гласуваха в допълнение на сегашните критерии - БВП на глава от населението под 75% от средното за ЕС (бедните региони) и БВП под 90% от средното за ЕС (по-развитите) - да се въведе допълнителна междинна категория.

Депутатите призовават Европейската комисия да представи предложение, в което да адресира нуждите на регионите с БВП между 75% и 90% от средното за ЕС, с мотива, че така региони с един и същ БВП ще бъдат третирани по един и същ начин, независимо от статута си в миналото. В момента региони, които са имали право да получават кохезионни фондове в миналото, продължават да получават повече финансиране от тези, които не са имали това право, независимо, че вече имат едно и също БВП.

Според депутата Констанц Крел (Социалисти и демократи, Германия) промяната е "честна, прозрачна, базирана на солидарността и оправдана" и от нея ще се възползват 36 региона. От официалното съобщение на Парламента става ясно, че те са най-вече във Франция, Испания, Италия, Германия, Белгия и Обединеното кралство.

Председателят на Комисията г-жа Данута Хубнер (ЕНП, Полша)(която е бивш еврокомисар по регионалната политика) коментира пред EurActiv, че подкрепя идеята, защото ще гарантира равнопоставеност на регионите и не смята, че тя ще изисква допълнително финансиране в сравнение със сегашния бюджет на кохезионната политика - около 50 милиарда евро годишно.

Различно е обаче мнението на докладчика на ЕП за бъдещето на кохезионната политика Маркус Пийпър (ЕНП, Германия). Той изрази учудване, че колегите му са подкрепили идеята за междинната категория, която в неговия доклад се отхвърля, защото е „в противоречие с доказалите се принципи на политиката на сближаване на ЕС”. Според него това ще струва до 20 милиарда евро допълнително за целия седемгодишен програмен период.

Пред EurActiv г-н Пийпър коментира, че „една перманентна междинна категория ще отнеме всеки стимул фондовете да бъдат харчени ефективно за структурни подобрения”. Сегашната процедура за постепенно изключване от финансирането (phasing out) за регионите, които са постигнали напредък е напълно достатъчна, смята докладчикът.

В очакване на предложението на ЕК за следващата многогодишна финансова рамка (МФР), Комисията по регионално развитие открои няколко основни приоритета за бъдещата кохезионна политика. Депутатите призовават регионалните фондове да не бъдат раздробявани по сектори като климат, енергетика или транспорт, защото това ще "подкопае доказалия се принцип на споделена отговорност при разходването на средства и би застрашило приноса на регионите за прилагането на целите на стратегията „ЕС 2020“".

В доклада на Маркус Пийпър е записано, че проектите, финансирани от регионалните фондове, трябва да имат „европейска добавена стойност“: да постигат дългосрочно и измеримо повишаване на равнището на даден регион и същевременно да допринасят към постигането на европейските цели и то само, когато това не би могло да стане без европейска подкрепа. „Една силна политика на сближаване може да бъде обоснована, само ако европейските програми представляват оригинален източник на импулси за проекти и по този начин създават добавената им стойност. В противен случай Общността финансира по множество заобиколни пътища само странични ефекти.”

Предвид нуждата от преход към възобновяеми енергийни източници, специално внимание се обръща на възможносттите „структурните фондове да подпомагат конкретни инвестиции в енергийната инфраструктура. Трябва да се засили и „изграждането на инфраструктурата на транс-европейските транспортни мрежи и на класифицираните европейски транспортни коридори и достъпът до тях, особено в пограничните региони”.

Докладчикът откроява специално необходимостта от засилване на териториалното сътрудничество по всички вътрешни граници на ЕС и в трите му измерения (трансгранично, междурегионално, транснационално), като съответният дял на структурните фондове трябва да бъде увеличен от сегашните 2,5% на 7%. Това означава, ако общата сума на структурните фондове остане на сегашните нива, средствата за граничните региони да се увеличат от 7,8 милиарда евро (2007-2013) на 18 милиарда евро (2014-2020). ”Увеличението е необходимо, защото граничните региони трябва да догонват”, обясни докладчикът Маркус Пайпър.

В доклада си той препоръчва още таванът за максимално европейско финансиране да се определи на 75%, „тъй като в противен случай на преден план в заявленията ще бъде по-скоро финансовата перспектива (безвъзмездно отпуснати средства), а не необходимостта, свързана с проекта”.

Според евродепутатите, политиката на сближаване и структурната политика трябва да получат най-малко същите бюджетни средства, както през текущия програмен период. Седемгодишният бюджетен цикъл следва да бъде запазен най-малко до 2020, като се създаде система за гъвкава и бърза реакция на извънредни събития (финансова криза, енергийна криза, природни бедствия). Комисията по регионално развитие в ЕП настоява също така да бъде включена в бъдещото формиране на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

Германският депутат от групата на Зелените/ЕСА Елизабет Шрьодер изрази разочарованието на групата, че „ключовите цели на Европа 2020 за ефективно използване на ресурсите не са получили подкрепа от Комисията за регионално развитие. Големите инфраструктурни проекти няма да помогнат на регионите да постигнат устойчива стабилност”, каза г-жа Шрьодер. И обясни, че в дългосрочен план на икономиките може да струват скъпо рисковете от наводнения и суша, на които са изложени много региони в резултат на климатичните промени. Зелените не са подкрепили доклада в този му вид и ще внесат изменения, с надеждата те да бъдат взети предвид по време на парламентарния дебат по документа.

Той ще бъде обсъден и гласуван по време на т.нар. минисесия на парламента в Брюксел на 22 и 23 юни, в навечерието на юнския европейски съвет (24 юни). Предложението на ЕК за нова регулация за структурните фондове в периода 2014-2020 се очаква през септември.