euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

euinside: Г-н Газдов, чуха се страшно много неща по време на двата дена на форума и най-вече, като че ли, препоръки от препатили страни по отношение на фотоволтаичния пазар към страни, в които този пазар тепърва се развива. И основният извод, сякаш е, че България върви по пътя на Испания, Чехия, на Италия. Защо това е така?

Никола Газдов: Моята интерпретация е малко по-различна всъщност. Това, което аз успях да видя в последните няколко години е, че навсякъде фотоволтаиката, пък и всички възобновяеми започват трудно. Всеки един пазар стартира бавно, има доста законови неуредици, доста неясноти относно процедури, финансиране и така нататък. Винаги отнема няколко години, докато един пазар започне да се развива като хората и такъв бе дори немският пазар, в Испания, в Чехия, в Италия, във Франция, в Англия, в България.

Виждаме, че нещата отначало стават трудно. Когато стартират вече, пак има различни варианти на развитие, някои от които са по-бавно и по-устойчиво, а други са такива, в които много бързо се случват нещата, много обекти се изграждат за кратък период от време и след това дали заради реални проблеми, да кажем с обществено мнение или с присъединяване към мрежата, или с някакъв тип натоварване, което пречи на нормалното функциониране и на нормалното поведение на части от мрежовата инфраструктура, се стига до забавяния или до някакви сътресения.

Това, което се случи в Испания и Чехия, обаче, през последната година е уникално дотолкова, доколкото там действително за кратък период от време първо Испания, а после Чехия се превърнаха съответно в най-големия и във втория най-голям световен пазар. Поради тази причина и поради факта, че всъщност това не се опираше на някакво плавно развитие, а по-скоро на една много рязка и едно много бързо навлизане на инвеститори, рязка динамика, да кажем, на тези пазари техните правителства реагираха, според мен ирационално и направиха някои много неразумни промени, голяма част от които ретроактивни.

И това ще попречи на бъдещото развитие на тези пазари. На други места като Германия, дори Италия в момента, донякъде може би неочаквано бързото развитие на пазара бива забавено, но по един начин, който ще позволи бъдещи инвестиции. В България сме на един по-ранен етап на развитие, където в последните години имаме едно изключително бавно развитие на пазара, поради пак законови неясноти и проблеми свързани с финансирането, произтичащи от тези законови неясноти, но аз мисля, че ние няма да повторим такъв тип лоши преживявания, които имаха инвеститорите, пък и държавата и потребителите в Испания и Чехия по простата причина, че тук действително няма почти никакви реални инвестиции.

Ние имаме общо проекти изградени, които се броят на пръстите на двете ръце и освен това като виждаме в момента какъв проект на закона за ВЕИ е гласуван на второ четене - намалява се от 25 на 20 години срокът за изкупуване, предвижда се намаление на цената, което обаче още не е ясно какво ще бъде. Това са едни допълнителни фактори на несигурност. Тоест дори и след влизането на новия закон в сила да има изгодни условия, не само на хартия и на практика за осъществяване на инвестиционни проекти за фотоволтаични паркове, на инвеститорите ще им трябва доста повече време да придобият увереност и да повярват в българския пазар.

А когато няма доверие, когато няма комфорт, че една инвестиция е сигурна, тя на хартия може да носи каквато ще доходност, но практически никой няма да рискува или ще са много малко тези компании, които ще рискуват да инвестират парите си на такова място. От тази гледна точка аз бих казал, че имам две основни тези за България. Първата е, че тук въпреки всичките проблеми отново бавно и славно, но все пак с някаква разумна скорост ще имаме пазарно развитие. Лошото е, че това ще стане за сметка и има опасност да стане за сметка на реални разумни инвеститори, които всъщност имат потенциала да създават работни места в България за дълъг период от време. Тези инвеститори, ако не бъде защитен интересът им в момента - това са компании, които към днешна дата изграждат паркове, те вероятно ще напуснат България и повече никога да инвестират в този сектор в България.

euinside: А според вас у нас специално съществува ли изборът ядрена енергия, визирам конкретно "Белене", и енергия от ВЕИ?

Никола Газдов: За мен не съществува такъв избор. Сама по себе си ядрената енергия и ВЕИ не си противоречат, напротив допълват се, защото знаете, че ядрената енергия е базова мощност, тоест тя е постоянна и не може да варира, не може да бъде гъвкава и когато няма търсене да бъде намалявана атомната централа - това не е печка - или пък повече да бъде увеличавана. Тя си има една сравнително константна мощност, която 24 часа в денонощието произвежда и съответно тя трябва да се реализира някъде. ВЕИ са към момента непостоянни източници - електроенергия от фотоволтаични системи се произвежда, когато има слънце; от вятър - когато има вятър; от вода - когато има повече вода, разбира се.

И в този смисъл те се допълват, защото натоварването на енергийната система и консумацията на електричество в този смисъл е непостоянно. Вечер се консумира повече отколкото през нощта, сутрин се консумира повече отколкото преди обяд. Така че пиковете, които има ВЕИ, особено фотоволтаиката напълно покриват пика на консумацията в летните месеци, когато всеки пуска климатика си. В този смисъл няма абсолютно никакъв конфликт. Ако говорим конкретно за проекта "Белене" аз пак не мога да отговоря на този въпрос, защото не знам каква цена има този проект.

Не знам на каква цена би могъл той да произвежда електроенергия, за да правя съпоставки. Мога да кажа колко ще струват ВЕИ след време, макар и не напълно точно, но за фотоволтаиката ще кажа съвсем конкретно - опитът ни от последните 30 години показва, че при всяко удвояване на инсталирания капацитет за някакъв период от време стойността на компонентите спада средно с 22% всеки път, когато имаме удвояване на инсталираната мощност. От 2010 до 2011 имахме удвояване на инсталираната мощност, което обаче се дължеше по-скоро на кризата, а не на технологичен пробив.

Все пак в последните 2 години и половина има доста сериозно намаляване на цените на компонентите и съответно тази тенденция ще се запази. Даже виждаме, че големите компании, големите консултантски агенции в сектора твърдят, че още преди края на 2015-та година фотоволтаиката на повечето европейски пазари ще бъде абсолютно конкурентна на база цена с всички конвенционални източници. В този смисъл дори и с атомните, които нямат толкова много скрити субсидии, както в други страни по периферията на ЕС и включително в България.

Аз смятам, че при нас най-късно 2018-та година вече ще имаме мрежови паритет, което от една страна ще се дължи на поевтиняването на компонентите във фотоволтаичната индустрия (най-вече на слънчевите панели), но и на други - на инвертори и т.н. - но, от друга страна ще се дължи и на увеличаването на конвенционалните енергийни носители и съответно на произвежданата от тях енергия и електроенергия.

euinside: Но в случая с АЕЦ "Белене", макар че както казахте има много неясноти там, всъщност въпросът не е в самата стойност колкото в субсидията, която държавата плаща в случая за фотоволтаичните паркове ...

Никола Газдов: Държавата не плаща за фотоволтаичните паркове. Потребителите плащат, докато държавата плаща за "Белене". Държавата всъщност какво представлява? Държавата е една административна единица, която събира пари от гражданите си чрез данъци и решава как да ги разпредели. От друга страна, потребителите на електричество са пак същите тези данъкоплатци, които плащат електричество всеки месец без парите да бъдат непременно преразпределяни от държавни чиновници. Парите са едни и същи, хората са едни и същи, но пътя на тези пари - докато стигнат от джоба на потребителя, съответно данъкоплатеца, до крайното им предназначение е друг.

В този смисъл парите, които биха били похарчени за всеки един голям инфраструктурен обект от държавата са пари, които няма да бъдат похарчени за друг проект. Например за здравеопазване, образование, за интегриране на малцинствата, за подобряване на демографското положение в страната, за привличане на тези млади хора, които напуснаха страната през последните 20 години обратно тук. Докато в сметката ни за ток ние така или иначе плащаме за ток, който се произвежда някъде и се консумира някъде. Тоест произвежда се в България и се консумира в нашите домове, предприятия и офиси.

Това електричество, което произвеждаме от ВЕИ към днешна дата е по-скъпо отколкото конвенционално произвежданото електричество. Но то е по-скъпо в един изключително малък обем. Вятърът и слънцето, които произвеждат електричество в България или системите, които работят на тази база, са под 0.5% от общия електроенергиен микс. Не от общия енергиен микс, а само от електроенергийния микс. Това означава, че те имат огромен потенциал да нарастват като дял от системата, без това изобщо да се усети от потребителя като да кажем средно, ако една сметка за електричество е 150 лв., към момента говорим за стотинки, по-малко от стотинки вероятно, което плаща един потребител за ток от ВЕИ.

Това че този дял ще нараства е очевидно и това, че на първо време нарастването на този дял, макар и неусетно ще се отрази, ще има статистически отражения върху цената, също е ясно, но пак казвам в следващите няколко години, когато все повече и повече нараства делът на ВЕИ те ще са на все по-ниска цена. Защото е ясно, че и преференциалната тарифа във времето ще намалява. Въпросът е обаче по какъв начин ще става това. Защото самата индустрия казва "Ние искаме да правим всичко възможно, за да произвеждаме все по-евтини компоненти и да печелим от иконимии от мащаба и съответно нашата крайна цел е в съвсем скоро време, още преди 2020 г., ако може преди 2016-та да сме абсолютно конкурентни на база цена, на база произведен киловатчас". Просто защото началното вложение ще е по-малко, а ресурсът е безплатен - слънце никой не трябва да си внася, нито вятър.

Така че не са прави хората, които съветват премиера, че слънцето не било без пари. Слънцето е без пари, ние имаме преференциална тарифа обаче, която е необходима, за да дадем този начален тласък. Но, пак казвам, това ще трае няколко години - ще трябва да се подпомагат инвестиционните проекти като им се дават фиксирани дългосрочни договори за изкупуване. След това България вече ще има една жизнена индустрия, която ще произвежда евтино компоненти тук на място, ще създава работни места и съответно държавата вече като административна единица, харчеща бюджетни средства, ще може да събира повече такива бюджетни средства от данъци на работешщи вече фотоволтаични, вятърни и всякакви други ВЕИ инсталации, държавата ще може да събира корпоративен данък от компаниите, произвеждащи такава електроенергия и съответно осигуровки и данъци от заетите в сектора. Мисля, че това е хубаво за държавата и за нейните цели, свързани пак с подобряване на живота на същите данъкоплатци, които в другото си битие са потребители.

euinside: Имаше още един важен въпрос, за който стана дума в рамките на форума и той е, че на онези пазари, които са се развили много бурно - вие казахте за България, че съвсем не е такъв - са се появили много външни за бизнеса фактори, спекуланти и така нататък. Според вас има ли опасност, когато нашият пазар тръгне да се развива това да се случи?

Никола Газдов: То вече се случи реално, но какво значи спекулант? Ние го използваме тук много негативно, както и думата лобист в България непременно означава нещо лошо, но ....

euinside: Когато не е прозрачно е лошо.

Никола Газдов: Абсолютно. Аз съм съгласен - всичко, което не е прозрачно е лошо, включително и държавното управление и необявяването на договори и т.н. Но, ние искаме всичко да е прозрачно и затова всъщност бяхме предложили да има публичен регистър за ВЕИ. Държавата за момента не ни подкрепя, но след като се приеме новият закон ние ще сложим отново своето предложение на масата и се надяваме, че всички инвеститори ще бъдат в подкрепа на това предложение и съответно държавата, и премиерът, който казва, че е за прозрачност и ние му вярваме, също ще накара държавните институции да подкрепят идеята за отворен регистър, в който всеки гражданин ще може да види какви проекти, къде са се случили или се планира да се случат или, съответно, колко киловатчаса са произведени от какъв тип централи, за да видим колко точно струва всеки 1 киловатчас от ВЕИ.

Защото това е проследимо, може много лесно да се види и то е не само проследимо, а се планира за следващите десетилетия напред, което не можем да направим с петрола, с въглищата и с атома даже, защото ние не си произвеждаме суровините - ние ги внасяме и след това трябва да ги складираме за неколкостотин години, което струва пари. Но, да се върна на въпроса за спекулантите - в капитализма всеки е спекулант. Дори и прекупвача на чушки и мляко. Той спекулира, че ще купи нещо от производителя за х пари и ще го продаде за х+ еди-колко си процента. Това е спекула, но в добрия смисъл на думата.

Спекулантите в нашия сектор бяха компании, които изобщо нямат никакъв досег с фотоволтаиката като индустрия и като пазарна реализация, а просто са хора, които под една или друга форма са имали достъп до някакви терени, които преотреждат и след това се опитват да продават някакви скици като уж проекти. Това не са реални инвестиционни проекти и аз бих помолил всеки да не бърка такъв тип хора с хора, които се занимават с фотоволтаика. Новият закон и части от него, които ние подкрепяме (не всички части, защото ние имаме големи проблеми с този нов закон по някои от неговите аспекти), но в него се предвиждат някои неща, които са свързани с гаранции за сериозността на инвестиционните намерения, свързани са с по-големи ангажименти от страна на инвеститори и разработчици на проекти.

Абсолютно сме сигурни, че много скоро ще си проличи, че реалните инвестиционни проекти са значително по-малко от тези хиляди мегавати, с които плашат гаргите някои хора и ще се окаже, че българският пазар всъщност ще се развие все пак умерено и устойчиво, което е най-важното. Защото за устойчиво развитие, пак повтарям, е нужна предвидимост и ясна рамка. Инвеститорите не търсят някакви космически печалби, те търсят сигурност. Печалбите са много важни, но печалба без сигурност няма.

euinside: Това важи за всяка сфера на икономиката.

Никола Газдов: Абсолютно.

*Никола Газдов е председател на Българската фотоволтаична асоциация