euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Енергетиката в България е като влакче на ужасите: от 2009-а година насам имаме четвърти заместник-министър на енергетиката, четвърти директор на Националната електрическа компания, трети директор на Българския енергиен холдинг. С тези думи председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов се обърна към участниците във форума „Соларни Балкани” в опит да им обясни сложната конюнктура, в която се развива ВЕИ секторът в България. В допълнение, в деня на откриването на конференцията Народното събрание направи промени в закона за енерегията от възобновяеми източници, приет само преди една година.

Форумът за бизнес и инвестиции „Соларни Балкани” се провежда за втора поредна година в София, а както и миналата година, euinside е медиен партньор на събитието. Фокусът тази година е развитието на фотоволтаиката на Балканите и водещите пазари в региона - България, Гърция, Румъния и Турция. Даниела Шрайбер от консултантската компания EuPD Research (Германия) посочи, че тенденцията на европейско ниво е пазарът на фотоволтаици да бъде по-устойчив и да се развиват малките мощности за битови нужди. Въпросът вече не е как да спечелим пари от фотоволтаици, а как да спестим пари с фотоволтаици, обясни г-жа Шрайбер.

Секторът вече не е източник на бърза печалба, защото постепенно намаляват преференциалните цени на изкупуване на енергията - например в Германия още през 2011 г. цените на фотоволтаичната енергия са се изравнили с цените на електрическата енергия за жилищни нужди. Същевременно все по-голям пазарен дял имат малките мощности за битово потребление. В унисон с общата икономическа тенденция Европа губи доминиращата си роля на пазара на фотоволтаици за сметка Азия, най-вече в лицето на Китай, Япония и Индия, каза г-жа Шрайбер.

1 юли 2012 година е денят Х за българския ВЕИ сектор, защото тогава ще стане ясно има ли свободен капацитет за присъединяване на нови съоръжения към мрежата. Целта е не да имаме колкото се може повече инвестиции тук и сега, а да има устойчиво развитие на сектора, каза Никола Газдов, защото „когато пазарът се развива твърде бързо, бива стопиран и то с ръчна спирачка и не искаме това да стане в България”. Основният проблем продължава да бъде големият брой проекти, чиято обща мощност надхвърля капацитета на мрежата. По данни на комисията по икономика и енергетика в НС проектите за производство на енергия от ВЕИ са с обща мощност от около 4 700 мегавата при капацитет на мрежата от около 2 300 мегавата. Според МИЕТ, около 1 000 мегавата са с официални договори за присъединяване, около 3 000 мегавата са с предварителни договори за присъединяване и около 700 мегавата са в експлоатация.

Заради големия брой сключени предварителни договори се наложи промяна в закона за ВЕИ по отношение на реда и сроковете за присъединяване на нови обекти към мрежата. Преференциалните цени за изкупуване на енергията от ВЕИ вече ще се определят към датата на въвеждане на обекта в експлоатация, а не както досега - когато обектът е изграден. Предвижда се всички нови проекти да бъдат свързани с 10-годишните планове за развитие на мрежата, които обаче все още не са окончателно приети, обясни Никола Газдов от БФА.

Пред форума „Соларни Балкани” Николай Налбантов от МИЕТ съобщи, че през 2010 Националният статистически институт за пръви път е отчел потребление на слънчева енергия. Той обясни, че стремежът е към 2020 г. делът на фотоволтаиците да достигне около 303 мегавата, като системата може да интегрира до 600 мегавата. България е поела ангажимент на европейско ниво до 2020 г. 16% от общото крайно потребление на енергия през 2020 г. да бъде от ВЕИ, както и 10% от транспортното потребление.

В крак с модата във фотоволтаичния сектор обаче парламентът прие промени в закона за ВЕИ, които предвиждат облекчен режим за малките производствени мощности. Това е и един от ангажиментите, записани в стратегическата рамка на Националната програма за развитие България 2020. Никола Газдов от БФА също открои като положителна стъпка отварянето на покривния сегмент. Това означава частни лица и малки и средни предприятия да могат да инвестират в соларни покриви. Въпросът е обаче „облекченият режим” наистина да означава по-малко бюрокрация и по-малко административни разходи, защото инвестицията и без това не е малка.