euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Само през 2010 година соларният пазар в световен мащаб е отбелязал 135% ръст. Това става ясно от презентацията, която направи Мари Латур от Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия в първия ден от форума "Соларни Балкани 2011" в София. Тези данни показват още прогнози за не по-малък ръст и през следващите години. Съвсем естествено, подобен растеж е повод за тревога дали не се развива поредният балон. Страни като Испания и Чехия претърпяха буквално срив на пазара си, след като той достигна гигантски размери. Според Мари Латур обаче, развитието на пазара зависи изцяло от политиката, която се води на национално ниво.

Според нея, политиката следва много по-бавно динамиката на развитието на пазара. В някои страни се справят по-добре (Германия) в други не толкова. Независимо от това обаче, формирането на политиките в тази област трябва да си остане на национално ниво, казва Латур в отговор на въпроса на euinside дали не е по-добре соларният пазар да се регулира на ниво Европейски съюз. Още повече, че данните показват, че Общността е държала 81% от дела на соларния пазар в света през 2010-та година. Разбира се, може да се предположи, че голяма част от тези 81% се дължат на Германия, а също и на Италия и Чехия, чийто пазар е бил сред най-големите в света, преди да "гръмне".

За да се избегне балонирането, обаче, Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия препоръчва страните да си вземат поуки от опита на другите, за да се избегне повторение на грешките. И още нещо, което чухме неколкократно на форума, а също и в отделните интервюта, които направихме - предвидимост, стабилност и устойчивост на пазара. Впрочем, това важи за всяка една сфера на икономиката, но по отношение на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ситуацията е по-различна по няколко причини. Първата е, че инвестицията е дългосрочна, възвръщаемостта е бавна, а самите източници са непостоянни.

Второ, в немалко страни, както признава и Мари Латур, ВЕИ са подложени на силен натиск от лобитата на конвенционалните енергийни източници. Нещо повече, ВЕИ са поставени в неравностойна конкурентна среда, тъй като, по данни на асоциацията, субсидиите за конвенционалните енергийни източници е близо 7 пъти по-голяма от тези за ВЕИ. Създава се и впечатлението, че фотоволтаичната енергия е по-скъпа. Мари Латур обяснява обаче, че в немалко страни административната тежест е тази, която създава скрити разходи, които не се покриват от субсидията, защото тя е предназначена за развитие на технологиите. Така, загубите за инвеститорите са по-големи, а цената на тока после се плаща от всички потребители заради неефективната администрация.

Затова и нейният призив е този - колкото се може по-малко административни бариери, които да отразяват размера и динамиката на пазара и повече инвестиции в технологии. Що се отнася до цената, прогнозите на асоциацията са, че цената на тока произведен от фотоволтаични инсталации ще спадне от 0.36 евроцента за киловатчас през 2010 г. до 0.19 евроцента през 2020. Има и по-оптимистична прогноза, но всичко зависи в крайна сметка както от субсидиите, така и от цената на отделните компоненти. А тя, както обясни за euinside Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация, спада след всяко удвояване на инсталираните мощности.