ЕК: Стискайте кесиите, наблегнете на реформите
Ралица Ковачева , June 14, 2011
Фискална консолидация, пенсионни реформи, квалификация на работниците и стимулиране на заетостта - така могат да се обобщят препоръките на Европейската комисия към страните-членки на ЕС в рамките на Европейския семестър. Препоръките са на базата на Националните програми за реформи, Програмите за стабилност (за страните от еврозоната) или Конвергентните програми (за страните извън еврозоната). За страните-получатели на „спасителни” заеми (Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния и Латвия), единствената препоръка е да спазват меморандума с ЕС и МВФ, който е с фиксирани ясни условия.
Европейската комисия препоръчва още въвеждане на задължителни бюджетни правила (т.нар. дългова спирачка), включително на местно ниво; реформа на системите за социална сигурност; прилагане на мерки по отношение на финансовия сектор, а ако стрес-тестовете покажат нужда - за преструктуриране на нежизнеспособните финансови институции; провеждане на данъчни реформи с цел намаляване на облагането на труда; развитието на заплатите да се синхронизира с производителността и конкурентоспособността; реформи на пазара на труда и премахването на неоправданите ограничения.
Следвайте курса!
Има няколко държави, чиито препоръки са по-скоро коментар на ситуацията в страната, но няма какво особено да се препоръча, освен давайте все така - например Естония, Финландия, Люксембург. Пенсионните системи, заетостта и образованието са основните акценти в техните препоръки.
Германия също не търпи критика по отношение на финансовата 
консолидация - Берлин ще сведе бюджетния си дефицит в нормата от 3% още тази година - две години по-рано от срока, поставен от Съвета. Освен че има чисто икономически предпоставки, явно страната е решила този път да даде добър пример, след като многократно беше напомнено, че именно Германия и Франция първи нарушиха Пакта за стабилност и растеж и това доведе до разхлабване на фискалната дисциплина в ЕС. Въпреки че публичният дълг нарасна с 10 процентни пункта само за 2010 година, се очаква още тази година да започне да намалява до 75.5% от БВП през 2015.
Рисковете пред финансовата стабилност са евентуални мерки в подкрепа на финансовия пазар, се отбелязва в препоръката, както и фискалната дисциплина на ниво провинции. Препоръчва се Берлин да обърне внимание на структурните слабости във финансовия сектор и особено на нуждата от преструктуриране на местните банки (Landesbanken).
По отношение на пазара на труда препоръката е, с оглед застаряването на населението, да се стимулира участието, да се намали облагането върху труда и да се премахнат неоправданите ограничения за определени професии.
Не без известен сарказъм (макар той да лъха измежду редовете и да е въпрос на интерпретация) е отбелязано, че макар Германия да е поела редица ангажименти по пакта „Евро плюс” (чийто инициатор е именно Берлин), е пропуснала някои области - именно преструктурирането на провинциалните банки и облагането на труда, а други са бегло засегнати - като отварянето на сектора на услугите и мрежовите индустрии за по-голяма конкуренция.
Франция
Въпреки че френската икономика не е пострадала тежко от кризата и през 2010 вече е напълно възстановена с ръст от 1.5%, публичните финанси са изтърбушени. Дефицитът скача от 3.3% през 2008 на 7.5% през 2009-а, а дългът ще достигне 86% през 2012 преди да започне леко да намалява. С оглед на тези цифри, Франция трябва да положи фискално усилие от над 1% годишно до 2013, за да коригира дефицита си. А всички допълнителни приходи трябва да се насочат за намаляване на дълга и дефицита.
В препоръката има една констатация, която идва много навреме предвид терзанията на българското правителство дали да увеличи минималната работна заплата. Един от големите проблеми за Франция е влошеният търговски баланс - знак, че френските компании губят конкурентоспособност. А обяснението е в увеличените разходи за труд, след като беше върната минималната работна заплата в периода 2003-2005 година, която и до днес е една от най-високите в ЕС.
С цел насърчаване на заетостта се препоръчва страната да преосмисли данъчната си система и да прехвърли тежестта от облагането върху труда и социалното осигуряване върху потреблението и околната среда. И още нещо характерно - въпреки че има най-голямо облагане върху труда, Франция допуска голям процент (11%) изключения от данъчни и социални плащания, което поставя рискове пред публичните финанси.
И още нещо полезно да се прочете в България, където често завиждат на социалните придобивки на французите - твърде строгото законодателство в защита на работещите е проблем, който заедно с влиятелните синдикати и колективното договаряне пречи на конкурентоспособността на страната. Същото личи и от препоръките към Испания и Италия. Франция тепърва трябва да проведе пенсионната реформа, обявена през 2010 - постепенно увеличаване на минималната пенсионната възраст от 60 на 62 години (?!) и премахване на схемите за ранно пенсиониране.
Италия
Италианската икономика (както я нарече списание „Икономист” -
ахилесовата пета на еврото) отдавна страда от муден растеж - в периода 2001-2007 средният реален ръст на БВП е около 1%, което е наполовина от средното за еврозоната. А в периода 2008-2009 икономиката се свива със 7%, което води до публичен дълг от 120% от БВП. Затова ключови приоритети на Рим са трайна консолидация и мерки за насърчаване на растежа. И тук в прав текст е препоръчано заплатите да се синхронизират с ръста на производителността, да се реформира колективното договаряне и да се обърне внимание на необявената заетост, която „остава важно явление в Италия”.
Специфично предизвикателство пред страната е намаляването на икономическото неравенство между Севера и Юга - твърде стар проблем. Италия е третият най-голям получател на средства от европейските кохезионни фондове – за периода 2007-2013 на страната се падат 8% от общия бюджет на кохезионната политика, голяма част от които са насочени именно към мерки за икономическо изравняване между по-индустриализираната северна част на страната и бедния юг. "По средата на програмния период, обаче, делът на действително усвоените средства е едва 16.8%, като за южните региони процентът е много по малък." Затова и една от важните препоръки е да се увеличат разходите в подкрепа на растежа, съфинансирани от кохезионните фондове.
Испания
Страната, в която са вперени погледите след „спасяването” на Португалия. Европейската комисия не за първи път отбелязва амбициозната консолидация, провеждана от испанското правителство, която вдъхна доверие дори у финансовите пазари. Мадрид се ангажира да свие дефицита под 3% от БВП до 2013-а. Задлъжнялостта продължава да расте като от 60.1% от БВП през 2010 се очаква да достигне 69% в края на програмния период.
Голямото предизвикателство, обаче, е изпълнението на бюджетните цели на регионално ниво, където консолидацията не върви с необходимите темпове. Затова правителството планира да въведе правило за разходите, базирано на средносрочния ръст на номиналния БВП, което да се прилага задължително както на централно, така и на местно ниво. Друг сериозен риск пред страната е състоянието на финансовия сектор и най-вече на регионалните спестовни банки, чието преструктуриране трябва да приключи до края на септември 2011.
Застаряването на населението ще оказва все по-голям натиск върху бюджета, защото разходите за пенсии нарастват значително като дял от БВП и ако не се проведе пенсионна реформа, ще надминат сериозно средното за ЕС. Правителственото предложение за пенсионна реформа вече е договорено със синдикатите, но предстои да бъде одобрено от парламента.
В същото време, безработицата през 2010 надмина 20% и е най високата в ЕС. Безработни са 41.6% от младите хора и 26.4% от ниско квалифицираните работници. В същото време делът на рано напускащите училище достигна 31.2% през 2009-а. Данните за заетостта, обаче, както и в Италия, не отразяват неофициалната заетост, с която страната също трябва да се пребори. А подобно на Италия и Франция, Испания също има проблем с колективното договаряне, което създава инерция в заплащането и спъва конкурентоспособността. „По-високият ръст на заплатите, съпроводен от по-ниския на производителността, в сравнение с еврозоната, допринася за постоянно по-високата инфлация в страната”, отбелязва Комисията.
Великобритания
Застаряването е много сериозен проблем и пред Великобритания, защото разходите, свързани с него са над средното за ЕС и без консолидационното усилие дългът ще достигне 128 процента от БВП до 2020 година. Комисията призовава правителството да продължава да следва амбициозната си програма, която цели да сведе дефицита от 9.9% през 2010-11 до 1.7% през 2015-16, най-вече чрез ограничаване на разходите. От ниво 78.7% през 2010-11 дългът се очаква да достигне 87.2% до 2013-14, преди да започне да намалява бавно, но през 2020 година ще остане над 80%.
Комисията обаче предупреждава, че рязането на разходите не бива да става за сметка на инвестициите в подкрепа на растежа. И препоръчва значително подобряване на достъпа до банково и небанково финансиране на частния сектор и особено на малките и средните предприятия. Правителството трябва да проведе всеобхватни реформи в имотния сектор, включително на пазара на ипотеки и имущественото облагане.
Великобритания също има проблем с нарастващата безработица при младите хора, която към 2010-а достига 20%. Една от причините е липсата на квалификация - нивото на рано напускащите училище е над средното за ЕС – 15.7% (ЕС - 14.4%). Делът на средноквалифицираните работници също е под средното за ЕС, за сметка на дела на 25-64-годишните с висока квалификация, който е особено висок в Обединеното кралство.
Много характерен проблем за страната е големият брой деца, живеещи в семейства на безработни - 17.5% , най-високото ниво в ЕС при средно - 10.2%. Особено тежко е положението за самотните родители, които нямат нито финансов стимул да работят, нито възможност да ползват услуги за отглеждането на децата.
Изводът
се налага от само себе си. Следващото поколение европейци ще работи много, за разлика от предишното, за да изплати дълговете му. И колкото по-бързо се осъзнае това, толкова по-безболезнено ще се осъществят необходимите реформи, които, както виждате, са валидни за всички. И ако не се направят, няма да е нужна нова криза, за да лъснат проблемите. И този път те няма как да бъдат маскирани с щедри социални блага, защото пари няма. Някой трябва първо да ги изработи.
Анализ на препоръките към новите страни-членки на ЕС четете тук.