Какво стана с устрема за реформи?
Ралица Ковачева, June 9, 2011
Това е въпросът, който изникна у мен, четейки препоръките на Европейската комисия към България в рамките на т.нар. Европейски семестър. Препоръките се основават на преглед на Националната програма за реформи (НПР) за периода 2011-2015г. и Конвергентната програма (КП) за периода 2011-2014г., изпратени в Брюксел през април. Процедурата на Европейския семестър предвижда тези програмни документи на всяка страна да бъдат оценени първо от Европейската комисия, а впоследствие - от Съвета на финансовите министри на ЕС, преди да бъдат одобрени от лидерите на Европейския съвет в края на юни. Целта е приоритетите на ниво Европейски съюз да залегнат в националните програми както като цели, така и като конкретни мерки, за да е сигурно, че всички се движат в една посока, макар и с различна крачка. В оценката са включени и ангажиментите на страната ни по пакта „Евро Плюс”, поети на Европейския съвет през март.
С всички сили - пет за четири!
(Петилетката за четири години - социалистически лозунг)
Изобщо няма да ви изненадам с „новината”, че според Комисията макроикономическият сценарий, залегнал във фискалните проекции в КП, е базиран на по-благоприятна прогноза за растежа (между 3.6% и 4.4%) от тази на ЕК (2.8-3.7%). Това стана обичайна критика към българските финансови документи. В миналогодишната оценка на Съвета за КП пишеше: „Основният риск произтича от използвания макроикономически сценарий, базиран на оптимистични допускания за растежа в периода на програмата.”
По неприятното е, че „след значителната и изпреварваща бюджетна корекция от над 2 процентни пункта през 2010, фискалното усилие през 2011 е доста под препоръчаната корекция от 0.75% от БВП”. Затова и първата препоръка е свръхдефицитът да се коригира до края на тази година.
Още миналата година в оценката на КП е отбелязано, че след заложената „доста амбициозна” структурна консолидация от -2.75% от БВП през 2010, програмата не предвижда по-нататъшни подобрения през следващите години. Планираната консолидация не е напълно подкрепена от мерките, очертани в програмата, а за 2011 мерки изобщо липсват. И познайте - и тази година в оценката пише, че от ревизираната КП не става ясно какви точно бюджетни мерки са планирани, за да се постигнат фискалните цели за периода 2012-2014. Това е и втората основна препоръка - да се конкретизират мерките в подкрепа на бюджетната стратегия за периода 2012-2014.
„Предвиденото средно годишно фискално усилие за периода 2012-2014 е доста под минималното препоръчително структурно подобрение от 0.5% от БВП”, пише още в документа. Според Комисията, с оглед на подобряващата се икономическа прогноза, напредъкът към постигането на средносрочната цел (0.6% дефицит през 2014-а) може да е по-бърз.
Рисковете: „неефективността на публичния сектор може да доведе до значителен натиск за разходи, докато бюджетните приходи вероятно ще останат под нивото си отпреди кризата”. Следователно е нужна „амбициозна реформа на публичните финанси”, с цел да се проведе необходимата корекция, да се финансират структурните реформи и да се съфинансират европейските проекти. Препоръката за „истински и дълбоки реформи за укрепване на публичните финанси” явно също си стои от миналата година.
Още една азбучна препоръка, невлязла в българската бюджетна култура - да се подобри предвидимостта на бюджетното планиране и да се засили фискалното управление. „За целта е необходимо да се изработят и въведат задължителни фискални правила и ясно определена средносрочна бюджетна рамка, които гарантират прозрачност на всички управленски нива. Да се предприемат мерки бюджетното отчитане да мине на начислена база”.
В това отношение можем да кажем, че се работи, предвид намерението на правителството да приеме Пакт за финансова стабилност (задължителните фискални правила). Това е и един от ангажиментите на страната по пакта „Евро плюс”. Политическите преговори по Пакта за финансова стабилност, обаче вървят мудно и предложението не среща широка подкрепа от парламентарните партии. Що се отнася до начислената база, през февруари т.г. заместник-финансовият министър Владислав Горанов коментира, че се върви в тази посока, но това е дълъг процес. Очевидно според ЕС е време този процес да приключи.
„Ниската ефективност на публичните услуги продължава да е пречка пред растежа”, отбелязва Комисията и препоръчва „засилване на административния капацитет” (за кой ли път?!), въвеждане на мерки за оценка на риска в обществените поръчки (тема и в мониторинговия доклад на ЕК от юли 2010), засилване на капацитета на властите да предотвратяват и санкционират нередностите с цел по-ефективно (value-for-money) използване на публичните средства. По пакта „Евро Плюс” България се ангажира, с цел насърчаване на конкурентоспособността, да намали административното бреме и да наблегне на електронното правителство.
Любимата препоръка на синдикатите
„Ръстът на заплатите да се синхронизира с производителността на труда” - също ангажимент, който България е поела и по пакта „Евро плюс”. В препоръките на ЕК е отбелязано, че в годините на бума преди кризата ръстът на заплатите е изпреварил нарастването на производителността - 20% годишен ръст през 2007. Вследствие на кризата заплатите започнаха да намаляват, но въпреки това ръстът остава относително висок - около 10% през 2010 за наетите на трудов договор (65% от работната сила), се посочва в документа.
Тази препоръка идва на фона на намерението на правителството (доколкото противоречивото говорене по темата на премиера и различни министри изразява намерение на правителството) да увеличи минималната работна заплата от 1 юли 2011 година. При положение, че България е поела и записала ангажимент за замразяване на заплатите и пенсиите до 2013 година, всяко увеличение би било в разрез със заявената политика за намаляване на публичните разходи и може да се тълкува като предизборно.
Да живей, живей труда!
Едни от най-тежките реформи пред България очевидно са на пазара на труда. В рамките на пакта „Евро плюс” България е поела ангажимент да стимулира заетостта като приложи мерки за намаляване на необявената заетост и увеличаване на участието на пазара на труда. Макар нивата на безработицата сами по себе си да не са стряскащи, подробната разбивка показва къде е големият проблем. От една страна, делът на трайно безработните е 46%, което е над средното за ЕС (40%) и има риск да се превърне в структурна безработица.
Но по-страшното е положението при младите хора. Във възрастта между 15 и 24 години безработицата е 23.2% . Нивото на активност на младите е трайно под две трети от средното за ЕС – по данни от 2009 в България то е 29.5%, а средно за ЕС 43.8%. Младежката заетост е 24.8% при средно за ЕС 35.2%. България има най-високият дял на млади хора, които нито учат, нито работят - 19.5% от хората между 15-24.
И образованието, глупако!
Обяснението на горната статистика до голяма степен е в образованието. Според оценката на ЕК, „въпреки че като цяло образованието е над средното ниво, 40 процента от хората в България имат ниска езикова и математическа грамотност”. Това ясно показва нуждата от реформи, така че образователната система да отговаря на нуждите на трудовия пазар. Реформите трябва да са в посока децентрализация, предучилищното образование и външното оценяване, както и отчетността. Отбелязва се, че „България значително отложи реформата във висшето си образование” и че се очаква новият закон за висшето образование, представен през 2010, но впоследствие оттеглен, да е полезна стъпка към необходимите реформи.
И в тази област страната има ангажименти по пакта „Евро плюс” - да се подобри достъпът до образование и цялостното представяне на образователната система. Същевременно трябва да се създадат възможности за съчетаване на образование и работа, да се приложат активни и таргетирани политики на пазара на труда, регионално базирани програми за заетост, да се използва европейско финансиране за програми за обучение.
Присъда за пенсионната реформа
„Пенсионната реформа, приета през 2010 година не е обвързана с очакваната продължителност на живота или със ситуацията в здравната система”. Това изречение е буквално присъда при положение, че това изискване се повтаря като мантра във всички европейски документи и е заложено и в пакта „Евро плюс”. Отгоре на всичко, периодът за провеждането на реформата е 2011-2016, а „повечето от мерките ще дадат резултат през втората половина на периода, което може да изложи на риск както провеждането им, така и стабилността на първия стълб на пенсионната система.” Естествено - втората половина на периода излиза отвъд мандата на ГЕРБ и както се случва у нас - няма гаранция, че следващото правителство ще изпълни заложеното в програмата.
Комисията си пише, държавата си върви
От оценката на ЕК за тези много важни български програми, които показват визията на правителството за развитието на държавата в средносрочен план, става ясно, че „устремът за реформи”, отбелязан в миналогодишния доклад на комисията по CVM e със затихващи функции. За пореден път на България й се налага да обещава реформи, които трябваше да са, ако не проведени, поне отдавна започнати. Отгоре на всичко, както е отбелязано и в препоръките, набелязаните мерки по някои от целите не са достатъчно конкретни или са отложени във времето, което има очевидна цел да осигури сравнителен комфорт на това управление, но излага на риск провеждането на реформите.
А картината е ясна - работещите намаляват, младите хора са недообразовани и по-лошо - голяма част от тях не работят, преобладава работната сила със средна и ниска квалификация. Това означава само, че ако иска конкурентоспособна икономика, България трябва да заложи стратегически на образованието и същевременно спешно да проведе истинска пенсионна реформа. Тези приоритети трябва да излизат във всеки стратегически документ, да се преследват с всички възможни мерки и да не се допуска да стават жертва на краткосрочни политически амбиции.
Очаквайте скоро и анализ на препоръките към останалите страни-членки.