ЕС: София е оптимист, но трябват реформи!

Ралица Ковачева, April 28, 2010

Целите, заложени в конвергентната програма на България за периода 2009-2012 година отразяват адекватно изискванията на Пакта за стабилност, но програмата е на базата на завишени прогнози, в нея липсват дългосрочни мерки и пред изпълнението й има доста рискове.

Това пише в оценката на Съвета на ЕС за обновената програма на българското правителство. Обновяването се прави всяка година и българското правителство изпрати своята програма през януари, когато беше крайният срок за подаването й. Впоследствие обаче се наложи спешно да бъдат изпратени новите данни за бюджета, след като в началото на април правителството призна по-висок бюджетен дефицит за 2009 година в размер на 3,7%, а по данни на Евростат той е 3,9%. Тези данни са взети предвид в оценката на Брюксел и на няколко пъти в документа се казва, че ревизията на бюджетното салдо за миналата година създава един от съществените рискове пред изпълнението на бюджетните цели за 2010 година, заложени в програмата.

Важността на Конвергентнатата програма се изразява в това, че задава основните параметри на икономическата и фискалната политика в изпълнение на изискванията за бюджетен дефицит и държавен дълг в средносрочен план. В този смисъл ангажиментите, поети в програмата, се приемат за отправни точки в политиката на правителството и би трябвало да се следват през целия период на програмата до 2012 година.

Основният макроикономически сценарий, на който се базира оценката на бюджетните прогнози, предвижда подобряване на ръста на БВП от -5% през 2009 г. до 0.3% през 2010 г. като достигне средно ниво от 4.25% в остатъка от периода на програмата. В оценката на Съвета се посочва, че прогнозата е оптимистична и предвид последните налични дани, достоверността на сценария зависи критично от ребалансирането на растежа към по-устойчив модел, движен от износа.

За 2010 конвергентната програма предвижда балансиран бюджет. Заложено е приходите да се увеличат до почти 39.25% от БВП (от 37.5 % от БВП предишната година). Въпреки по-малкия дял на данъците в структурата на БВП, заложеното серизоно повишение на приходите от непреки данъци се обяснява с очакваното значително повишение на събираемостта и с увеличения акциз на цигарите и електричеството за бита (данните за изпълнението на бюджета за първите два месеца на годината не оправдават тези очаквания).

"Програмата обаче не дава подробности откъде се очаква да дойде прогнозираното увеличение на други бюджетни приходи с 1% от БВП", се казва в заключенията. Точно обратното, очаква се приходите от социалните осигуровки да намалеят с 0.24% от БВП заради намаляването на осигуровките с 2 процентни пункта. Номинално разходите на публичния сектор не се променят спрямо нивото си от 2008г., но през 2010 намаляват процентния си дял от БВП. Намаляването на разходите напълно компенсира увеличениенто с 0.2% от БВП на пенсиите за старост и вдовишките пенсии, пише в оценката на програмата (премиерът Бойко Борисов отмени увеличението в контекста на приемането на антикризисните мерки).

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия е поддържането на балансиран бюджет през целия програмен период. Средносрочната бюджетна цел е излишък от 0,5% от БВП, която според програмата трябва да бъде постигната от 2010 година нататък. Предвид последните прогнози и равнищата на дълга, целта отразява повече от адекватно целите на Пакта за стабилност, смята Съветът. Но предупреждава, че бюджетните резултати могат да се окажат по-лоши от предвидените.

"Основният риск произтича от използвания макроикономически сценарий, базиран на оптимистични допускания за растежа в периода на програмата." По-специално, приходите могат да бъдат по-ниски от планираното в периода 2010-2012 в резултат на по-бавното и по-слабо изразено икономическо възстановяване. Възможността за допълнително намаляване на разходите за компенсиране на приходите може да се окаже ограничена след значителните усилия за фискална консолидация през 2009 година. А обявената от правителството низходяща ревизия на бюджетното салдо за 2009 година поставя допълнителни рискове за бюджетните резултати през 2010 година.

Критика към програмата е, че "не съдържа никакви многогодишни правила, а разходните тавани, определени в рамките на средносрочното фискално планиране, са задължителни само в краткосрочен план. Програмата не предвижда съществени промени в бюджетната рамка, освен за увеличаване на времевия хоризонт на средносрочната фискална рамка от три на четири години, за да съвпадне с мандата на правителството и по този начин да направи средносрочната политика по-предвидима", се казва в заключенията.

По отношение на слабостите в качеството на публичните финанси, за които програмата признава, са представени „амбициозни мерки за структурна реформа в областта на здравеопазването, образованието, пенсионната система и приходната администрация с цел повишаване на ефективността и ефикасността на публичните приходи и разходите и увеличаване на потенциала за растеж на икономиката”.

Като се вземат предвид рисковете за фискалните цели, посочени по-горе, програмната бюджетната стратегия може да бъде определена като изцяло в съответствие с изискванията на Пакта и благоприятна за запазване на макроикономическата стабилност и доверието на инвеститорите в българската икономика, пише в оценката. Посочва се, че след заложената „доста амбициозна” структурна консолидация от -2,75% от БВП през 2010, програмата не предвижда по-нататъшни подобрения през следващите години. Планираната консолидация не е напълно подкрепена от мерките, очертани в програмата, а за 2011 мерки изобщо липсват. „Пълното й постигане зависи от оптимистичен макроикономически сценарий с допълнителни рискове, идващи от ревизията на дефицита за 2009.”

Като цяло заключението е, че програмната цел да се поддържа стабилна бюджетна позиция, е напълно адекватна с оглед на икономическата обстановка и от гледна точка на необходимостта да се овладеят външните дисбаланси на икономиката. „Очаква се предприетите консолидиращи мерки и силния политически ангажимент към фискалната дисциплина частично да компенсират рисковете, произтичащи от леко завишените прогнози за растежа и за събиране на приходи.”

В заключение Съветът приканва България да продължи прилагането на строга фискална политика и да приеме допълнителни мерки за консолидация, с цел постигане на програмната цел за 2010 г. По отношение на обществения сектор се препоръчва задържане на увеличението на заплатите, за да не се отрази на общото ниво на заплащането и да се подобри конкурентоспособността.

Съветът препоръчва на страната да повиши ефективността на публичните разходи посредством енергично прилагане на планираните структурни реформи в областта на публичната администрация, здравеопазването, образованието, пенсиите и с оглед повишаване на производителността и осигуряване на устойчиво сближаване в рамките на Европейския Съюз.

В крайна сметка, независимо от спешната промяна на данните за дефицита за 2009 година, основните цели в програмата остават непроменени. Сега, както обтелязва и Съветът на ЕС, следва да се започнат истински и дълбоки реформи за укрепване на публичните финанси. Защото в противен случай, ще се наложи бюджетните цели да бъдат изпълнявани чрез пълненене на дупки и неизпълнение на ангажиментите, поети в програмата. Което със сигурност ще бъде отчетено от Брюксел при оценката на следващото обновяване в началото на 2011 година. И от българските избиратели на следващите избори, които сега изглеждат привидно далеч.

Кризата