Няколко факта и едно споразумение

Аделина Марини, November 2, 2010

"Факт е, че в пенсионните системи на всички държави има проблем. Факт е, че там се концентрират дефицити. Факт е, че трябва да направим промени. Факт е, че ако не ги направиме ще се срутат системите. Това са изводите. А сега, експертите трябва да ни подготвят вариантите, по начина и по най-разумното това да се случи, без да се наруши Пакта за стабилност и растеж"*. Това каза премиерът Бойко Борисов пред българските журналисти в Брюксел след края на Европейския съвет на 29 октомври. В последния момент в окончателните заключения на Съвета беше вмъкнат и един кратък текст, пряко свързан с пенсионните реформи в страните-членки, който липсваше в проекта:

"Европейският съвет приканва Съвета [Съвета на министрите] да ускори работата относно начина, по който въздействието на пенсионната реформа се отчита при изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, и да докладва по този въпрос на Европейския съвет през декември. Като се има предвид значението на цялостните пенсионни реформи, следва да се осигурят равнопоставени условия в рамките на Пакта за стабилност и растеж".

Това изречение е вмъкнато в отговор на писмото на деветте страни-членки (сред които и България) до Европейската комисия и Европейския съвет с искане разходите по пенсионните им реформи да бъдат приспадани от бюджетния им дефицит. Писмото беше изпратено в края на август точно, когато набираше скорост работата на групата, оглавявана от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, по реформата на икономическото управление на Съюза. Както знаете от статиите на euinside, икономическото управление предвижда сериозни санкции за страните, които нарушават Пакта за стабилност и растеж не само в частта му на бюджетния дефицит, но и на публичната задлъжнялост.

Според вестник European Voice, вмъкването на горния текст в заключенията на Съвета е резултат от сделка, на базата на която деветте страни-членки, подписали писмото, са се съгласили да подкрепят искането на Германия за промени в Договорите за функционирането на ЕС в замяна на разглеждане на възможността разходите по пенсионните реформи да бъдат взети предвид при отчитането на бюджетния дефицит и задлъжнялостта.

Както вероятно сте забелязали, в краткия пасаж е записано "цялостните пенсионни реформи". Това означава, че страните-членки, предприели такива реформи, трябва да ги направят така, че да гарантират в средносрочен и дългосрочен план устойчивост на публичните финанси с тенденция към намаляване на бюджетния дефицит и публичния дълг. А, както и видяхте от цитата от министър-председателя, нуждата от реформа, според него е факт.

Как да стане това?

Всяка държава има свой собствен подход по въпроса, като голяма част от страните-членки се концентрират върху увеличаването на пенсионната възраст заради обръщането на демографската пирамида. Не във всички страни това обръщане е толкова сериозно колкото е, например, в България, чието население освен, че застарява, но и трудовата сила прогресивно намалява заради емиграция и влошаване на образователно-квалификационната структура. Както посочва Българската стопанска камара в своя доклад за "Реалността на трудовия пазар в България", всеки пети до 24-годишна възраст у нас е нискообразован; качеството на работната сила се влошава; нацията намалява; кризата намали заетите със сто хиляди. Данните в доклада обхващат периода 2005-2009 година.

У нас, подходът е хаотичен. Започна се от обявяването на пълна готовност за провеждане на болезнени реформи и се премина през отстъпление и поддаване на безпрецедентен натиск от страна на синдикатите, съпроводен с отдръпване на работодателите. След мъчително клатушкане напред-назад, в крайна сметка се стигна до споразумение в Националния съвет за тристранно сътрудничество за промени в Кодекса за социално осигуряване. Тук трябва да отбележим с уважение упоритостта, която прояви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, за да отстои искането си осигурителният стаж да бъде увеличен.

Компромисът

Постигнатото споразумение носи гръмкото заглавие "Национално споразумение за нова стратегия за финансова стабилизация на ДОО и усъвършенстване на пенсионното законодателство". Уводните думи в текста на сделката навеждат на мисълта, че авторите му са чели Зелената книга на Европейската комисия „За адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи". Договореното, обаче, не подсказва с нищо, че написаното в документа на Комисията е взето предвид.

Залага се дългосрочният хоризонт от 2035-та година, когато би трябвало да се постигне желаният резултат - "повишаване на приходите и финансовата стабилизация на пенсионната система". Проблемът обаче е, че в споразумението няма конкретни числа, от които да стане ясно на базата на взетите решения как точно ще бъде постигната желаната цел.

Промените

Според споразумението, консолидацията и стабилизирането на приходите на ДОО до 2035 година ще бъдат постигнати чрез увеличаване на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 1.8 процентни пункта от 1 януари 2011 година. Също от 1 януари догодина се предвижда криминализиране на укриването на осигурителни вноски, записано чрез формулировката "предприемане на по-ефективни мерки за подобряване събираемостта на осигурителните вноски".

Към тази точка също не са приложени очаквани резултати като например очаквани приходи от глоби, ефективност при вкарване в арест на работодатели, неплащали осигуровки. Липсва също и уточнението дали ще се взимат предвид некоректни работодатели, които изпитват временни или по-трайни финансови затруднения. Тези уточнения са важни, за да се избегне допълнителното утежняване на бизнеса в случай на временни затруднения, което от своя страна да доведе до загуба на още работни места, производителност и, съответно, приходи в бюджета.

Както можеше и да се очаква, отново привилегированите групи ще бъдат издържани от тези, обединени в "трета категория труд". За тях се предвижда да работят и плащат повече чрез вдигане на осигурителния стаж с по 4 месеца на всяка календарна година до достигане на 37 години стаж за жените и 40 години за мъжете през 2020 година. Нарастване на стажа ще има и за работещите в "специалните" ведомства като Министерството на вътрешните работи и на отбраната. Не се споменава обаче дали те ще започнат да плащат осигуровки, както всички останали или отново ще бъдат поемани от бюджета, тоест от "третата" категория труд.

Същевременно, обаче, се удължава (за пореден път) периода за ранно пенсиониране на работещите при първа и втора категория труд до 31 декември 2014 година. Тъй като част от парите от частните пенсионни фондове все пак ще бъдат национализирани, пенсиите на тези работещи ще се изплащат за периода 2011-2014 година от НОИ. Вноските от 12% и 7% също ще постъпват в НОИ. Чак от 1 януари 2015 година се очаква ранните пенсии за работещите при първа и втория категория труд да се изплащат само от професионалните фондове.

Тук също липсват данни как точно ще стане това при положение, че част от парите ще бъдат прехвърлени към държавното осигуряване, както и вноските. Записано е само, че от 1 януари 2017 година ще се увеличи общият размер на осигурителната вноска за универсалните пенсионни фондове с 2 процентни пункта - от 5 на 7%.

Липсващото звено

От така записания текст на споразумението продължават да не са ясни няколко неща. Първо, как точно изброените в него промени ще доведат до финансова стабилизация на ДОО и усъвършенстване на пенсионното законодателство. Второ, къде са подробно разписаните числа, от които да си направим изводите дали тези мерки са адекватни на фона на предизвикателствата не само пред пенсионната система, но и пазара на труда, които, както става ясно и от доклада на БСК, и от Зелената книга на Еврокомисията, са пряко свързани. Неизвестно остава и какви мерки ще бъдат взети за всички онези, които не участват на пазара на труда поради ниската си квалификация или поради нейната липса. Как ще бъдат обвързани целите в така наречената "пенсионна реформа" с образованието?

Донякъде отговор на последния въпрос дава докладът на БСК: "Равнището на заетост в значителна степен зависи от степента на завършено образование и от притежаването на професионална квалификация". С други думи, за да се постигне увеличаване на заетостта, е необходимо образованието да предостави квалифицирани кадри. От друга страна, е необходимо фирмите да бъдат гъвкави при наемането и освобождаването на работна ръка в зависимост от своите нужди.

И, ако се върнем към цитата от премиера Бойко Борисов, че е факт, че са нужни промени, то тогава още по-осезаемо липсва обяснението защо се предприемат точно тези мерки, а се отлагат други. Няма нищо по-вредно за една икономика от нестабилността и неувереността. Това да не знаеш днес какво ще се случи, утре или в другиден е по-вредно от това временно да нямаш поръчки и бизнесът ти да е замрял. По простата причина, че за всеки деен предприемач е жизненоважно да може да си планира разходите не просто с месеци, а с години напред. Да може да вземе информирано решение дали да тегли кредит, за да разшири бизнеса си, да наеме нови хора или да купи нова техника, или пък да не го прави в очакване на по-добри времена.

Българското правителство не само, че не създава този така необходим за бизнеса, а и за обществото времеви хоризонт на сигурност, но и допълнително създава нестабилност чрез непостоянството в идеите си. Нещо повече, то отказва или не може да обоснове действията си по начин, който да внесе повече яснота. Емблематичен пример за това е как се оповестява постигнатото споразумение в Тристранката. Премиерът Бойко Борисов беше в четвъртък и петък в Брюксел за Европейския съвет, където се похвали: "... в случая това, което в България е правено през годините и се прави в момента и това, че и в момента имаме висока възраст за пенсиониране на населението се отчита като доста положително". В петък имаше отново преговори в Тристранката, завършили с провал.

Какво са си говорили точно на Съвета не става ясно, но в понеделник отново се събира тристранният съвет, а ние, медиите, получаваме в 13.39 часа съобщение, че в 14 часа същия ден премиерът свиква брифинг, за да оповести споразумението. От тази "спешност" излиза, че премиерът не е имал грам идея какво решение ще бъде взето, при положение, че проектът на споразумението беше качен на сайта на Министерския съвет. Другото възможно обяснение е, че той до последно не е бил сигурен в успеха и затова е свикал верните журналисти в мига, в който всички са положили подписа си. Факт е, обаче, че дълго отлаганото решение за пенсионната реформа вече е факт - добро или лошо, е факт точно след края на Европейския съвет.

Това, обаче, е несериозно отношение не просто към медиите, а към цялото общество, което в крайна сметка ще поеме на свой гръб резултатите от споразумението. И това е само един епизод от цялостното поведение на правителството, което днес казва едно, а утре - точно обратното. Остава само да се надяваме, че все пак мерките, които се взимат на европейско ниво очевидно със сила въздействат и върху националните правителства, които са склонни към реформи само на думи.

*euinside е запазил правописа на специфичния изговор на министър-председателя

Октомврийски Eвропейски съвет