Неконкурентоспособноствувателствувайте

Ралица Ковачева, April 29, 2010

Напоследък българският бизнес се активизира. В смисъл, ходи на тристранка, представен от n на брой организации и помага на правителството да се бори с кризата. Абе, какво работи бизнесът, се запитах аз. Защото тази хубава чужда дума означава работа, все пак.

Според последните данни на НСИ (Националния статистически институт) за производителността на труда за четвърто тримесечие на 2009 година, по предварителни данни заетите в икономиката са три и половина милиона души, което е с 5.8% по-малко от 2008 година. На едно заето лице се падат 5,108 лева от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 12.1 лева БВП за един отработен час. Спадът в производителността за цялата 2009 година е 2.1 процента.

И, ако тези данни лесно се обясняват с кризата и безработицата, нищо не може да оправдае представянето на България според тези данни на Евростат. От които ясно се вижда, че България е по-назад дори от Македония по производителност на труда, а със страните от ЕС трудно може да се направи сравнение.

Защо това е така, обяснява подробно икономистът Георги Ангелов. Накратко, производителността на труда зависи от инвестирания капитал, технологии, ноу-хау, организационна структура, умения, управление, квалификацията, бизнес средата, инфраструктурата. Всеки от вас може сам да анализира състоянието на тези фактори в България. А поводът за размислите ми е една мантра, често повтаряна напоследък от европейските лидери: насърчаване на конкурентноспособността. Не просто запълване на бюджетния дефицит, не просто по-голяма заетост, а конкурентоспособност, основана на устойчив растеж, иновации, квалификация на работещите, ефективно управление.

Според едно изследване на конкурентоспособността, проведено по поръчка на Министерството на икономиката през 2007 година, конкурентоспособността на българските фирми се дължи на ниските разходи за труд, а не на високо качество на предлаганите продукти и услуги (според самите фирми). Бизнесът критикува бързината и обективността на съдебната система, притеснява се от задълбочаваща се криза в областта на човешките ресурси и от ниско качество на образователната система, която не произвежда необходимите кадри.

Три години по-късно, всичко това продължава да е така, че и по-зле. А мантрата за конкурентоспособността на икономиката се произнася заклинателно и от българските политици, и от организациите, представляващи бизнеса, без обаче да следват реални мерки в подкрепа на големите приказки. Трудно ще бъде постигната кохезия (изравняване) с другите европейски страни при тези показатели (а производителността е само един от индикаторите със стряскащи стойности), при положение, че производителността на германците е три пъти по-голяма, а на белгийците -четири.

Наскоро еврокомисарят по икономическата и валутната политика Оли Рен използва футболен пример, за да обясни как да се преодолеят макро-икономическите дисбаланси и различията в конкурентоспособността в ЕС. Като подчерта, че не става дума да се ограничават отличниците, а да се насърчат по-слабо представящите се:

„Не предлагам „Байерн Мюнхен” да играе под нивото си срещу „Олимпик Марсилия” само, за да има равностоен мач. По-скоро и двата отбора трябва да се стараят да бъдат по-добри както в нападение, така и в защита, за да играят като един европейски отбор, конкурентоспособен навън и силен вътре.”

Според този пример, ако Германия е „Байерн Мюнхен”, а България-„Локомотив София”, представете си как би изглеждал мач между тези два отбора. И колко време германците ще гледат този мач, след като вече роптаят срещу гигантските суми, които трябва да се осигурят в помощ на Гърция. А Португалия й диша във врата.

На този фон успокоението, че видите ли България не била сред страните с най-големи дефицити в ЕС звучи просто смешно. Защото, ако за 2009 година той е само 3.9% (според Евростат), благодарение на доброто развитие на икономиката в последните 2 години преди кризата, представете си колко ще е догодина при българските икономически дадености и лошото харчене на публичните средства. Защото все повече българи стават пенсионери, трайно нетрудоспособни и болни (реално или по документи), тепърва прииждат талази от необразовани или лошообразовани кандидати за социални помощи, а здравната и пенсионната система се пукат по шевовете. Има и топящо се малцинство от работещи, които дори и да работят за трима, пак не се равняват на един германец. Колко конкурентоспособен продукт произвежда такава работна сила?!

За разлика от киното, в икономиката светът също е голям, но спасение не дебне отвсякъде. Затова неконкурентоспособноствувателствувайте, работете!

Кризата