Пенсиите заплашват бюджетите на новите членки на ЕС
Ралица Ковачева , June 14, 2011
Фискалната консолидация е основната задача на новите членки на ЕС, като същевременно се запазят разходите в областите, генериращи икономически растеж. Това е една от основните препоръки на Европейската комисия към новите членки, в резултат на прегледа на националните им програми за реформи и конвергентни програми (или програми за стабилност за страните от еврозоната). И разбира се - провеждането на пенсионна реформа.
Полша
Полша излезе сравнително суха от кризата, но с прекомерен дефицит, 
който трябва да бъде коригиран до максималните 3% от БВП до 2012 година. Предупреждението на Комисията е съкращаването на разходите да не е в ущърб на растежа и да не застраши съфинансирането на европейските фондове. По пакта „Евро плюс” Полша се ангажира да въведе лимит на дефицита за местните власти и постоянно правило за разходите.
Полша е единствената страна от новите членки, при която рискът за дългосрочната стабилност на публичните финанси, произтичащ от застаряването, се оценява като среден (при останалите той е над средното за ЕС). Въпреки че страната е премахнала схемите за ранно пенсиониране за повечето бенефициенти, остават тези за униформените служители и миньорите, както и разликата в пенсионната възраст за жените и мъжете, което означава, че ефективната пенсионна възраст все още е ниска, смята Комисията. Затова страната не просто трябва да увеличи задължителната пенсионна възраст, а да я свърже с очакваната продължителност на живота.
„Силно субсидираният фонд за социално осигуряване на фермерите (KRUS) не ги стимулира да напускат сектора, забавя икономичекото възстановяване и спъва ръста на производителността”. Комисията препоръчва Полша да въведе график за изменение на правилата за вноските на фермерите в социалноосигурителния фонд, така че да отразяват по-добре инвидидуалните доходи.
С оглед на конкурентоспособността, Полша се ангажира да инвестира мащабно в инфраструктура, наука и развойна дейност, както и подобряване на бизнес средата. На пазара на труда няма съществени проблеми, освен трудното вписване на майките с малки деца. Причината е липсата на достатъчно детски заведения, заради което много млади семейства могат да разчитат за помощ единствено на близките си, отбелязва Комисията. Препоръката да се осигури адекватна грижа за малките деца, така че родителите им да могат да работят, е една от най-често срещаните не само за новите членки.
Унгария
Фискалната консолидация е голямото предизвикателство пред Унгария. На пръв поглед положението с държавните финанси на Будапеща не изглежда драматично, но Комисията отбелязва, че това е временен ефект от решението да се премахне задължителното частно пенсионно осигуряване миналата година. Тази мярка „увеличава дългосрочните задължения и може да влоши дългосрочната фискална стабилност”, пише в препоръката.
Като цяло Комисията не е доволна от липсата на хъс за справяне с прекомерния дефицит в Унгария. Правителството се ангажира дефицитът да бъде вкаран в лимита от 3% от БВП до 2012, а дългът да бъде намален до 64% от БВП до 2015 година. Комисията обаче отбелязва, че темпото на изпълнение на поставените цели не е в синхрон с препоръките на Съвета от 2009 година и има риск и през 2012-а границата от 3% да бъде надскочена, ако не се предвидят допълнителни мерки.
В наскоро приетата конституция на страната е заложена дългова спирачка в размер на 50% от БВП и правото на т.нар. Фискален съвет да налага вето на годишния бюджет, което е положително оценено от комисията. Но липсват важни детайли, например какви точно мерки ще се предприемат докато дългът бъде свален под 50%, които Комисията очаква да бъдат изработени и въведени.
Унгария има сериозен проблем със заетостта - нивото й е едно от най-ниските в ЕС (60.4%). Една от причините за това е ромското малцинство, което е ниско образовано, страда от висока безработица и в голямата си част живее под линията на бедността. Колко този фактор е съществен личи от данните и за друга страна от бившия социалистически лагер -
Словакия
Въпреки че пострада тежко от кризата и икономиката се сви с близо 5 
процента, през 2010 Словакия постигна ръст от 4.1%. Все още, обаче, страната не може да въстанови устойчивостта на публичните си финанси (дефицитът скочи от 2% през 2008 на 8% през 2009-10), а безработицата остава на едно от най-високите нива в ЕС - 14.4%. Макар и все още под лимита от 60%, дългът се увеличи с 15 процентни пункта до 41% през 2010.
Ангажиментът на Братислава да сведе дефицита до 3% през 2013-а изглежда постижим, но „предизвикателството за Словакия е да гарантира, че консолидацията ще запази и дори ще увеличи разходите в подкрепа на растежа, в области като образованието и транспортната инфраструктура”. С цел увеличаване на приходите Комисията препоръчва да се повиши събираемостта на данъците и специално на ДДС.
Въпреки реформата от 2005-а година, когато е въведено многогодишно планиране, програмно бюджетиране и фискални правила, страната продължава да има проблем с публичните финанси. Причината е добре позната и у нас: „фискалните цели за следващите години могат лесно да бъдат изменяни и следователно не изпълняват целта си да „закотвят” бюджетния процес напред в годините”.
Затова Комисията препоръчва още тази година да бъдат приети задължителни многогодишни тавани на разходите за централното правителство и системата за социално осигуряване и да се създаде независим фискален съвет, който да участва в бюджетното планиране и мониторинг.
Основен риск пред дългосрочната стабилност на публичните финанси са пенсиите, въпреки реформата, проведена преди няколко години. А причината за това е, че реформата не отразява предвижданото увеличение на очакваната продължителност на живота. (Подобна забележка имаше и в българската препоръка).
Успоредно с пенсионната реформа, Словакия трябва да се справи с безработицата, преди тя да се превърне в сруктурна. Делът на трайно безработните – 9.2% е най-високият в ЕС, като е особено висок при нискоквалифицираните работници. Както и в Унгария, една от причините за високата трайна безработица е необразованото „маргинализирано” ромско малцинство.
Освен да вкара „маргинализираните” ромски деца в училище, Словакия си е поставила амбициозната цел да повиши дела на хората с висше образование от сегашните 17.6% до 40% през 2020. Същевременно провежда реформа на средното и професионалното образование.
В рамките на пакта „Евро плюс” Словакия се ангажира да намали административната тежест, да се бори с корупцията, да увеличи прозрачността на обществените поръчки и съдебната система и да увеличи ефективността на данъчната система - все „болести”, повече или по-малко характерни за бившите социалистически страни.
Чехия
Положението в Чехия е доста подобно на това в Словакия. Страната също бързо се възстановява от кризата и има всички шансове да изпълни целта си да коригира прекомерния дефицит до 2013 година. И Прага трябва да внимава консолидацията да не е за сметка на растежа и да увеличи събираемостта на ДДС.
Чехия също трябва спешно да реши проблемите в пенсионната си система. На този етап правителството е приело пакет от мерки, който предстои да бъде одобрен от парламента през есента и предвижда до 2041 пенсионната възраст за мъжете и жените да достигне 67 години. Според Комисията, обаче, е необходимо по-рязко увеличаване на пенсионната възраст. Обмисля се и въвеждането на допълнителен доброволен частен стълб на пенсионната система от 2013 година. Според Комисията това би дало резултат само, ако има стимули за широко участие в схемата и ако се гарантира, че фондовете ще поддържат административните си разходи прозрачни и ниски.
Въпреки че като цяло безработицата е твърдо под средното за ЕС, трайната безработица расте, особено при 20-29 годишните. Най-трудно си намират работа ниско образованите и нископлатени работници. Чехия също трябва да осигури адекватни грижи за малките деца, за да могат жените да работят пълноценно.
Словения
Словения трябва да намали дефицита си от 5.6% през 2010-а до под 3% до 
2013 година, предимно чрез съкращаване на разходите. Комисията е доста критична към Любляна, че не е предоставила конкретни мерки и детайли как ще бъдат постигнати целите.
Големият проблем пред страната в момента, обаче, е че пенсионната реформа беше отхвърлена на проведения наскоро референдум. Увеличаването на пенсионната възраст беше от ключова важност, предвид факта, че отражението на застаряването върху бюджета в дългосрочен план е значително по-високо от средното за ЕС. Заетостта сред по-възрастните работници е много по-ниска от средното за ЕС - 35% срещу 46.3%, най-вече заради ниската пенсионна възраст и недостатъчните стимули за „активно стареене”. Въпреки резултата от референдума, Комисията препоръчва пенсионната възраст все пак да се увеличи като се въведат стимули за по-късно пенсиониране.
Специфичен проблем за словенския пазар на труда е т.нар. „студентски труд”, който според ЕК представлява значителен нерегулиран паралелен трудов пазар. Същевременно, държавата продължава да има висока степен на участие в икономиката, а „някои сегменти в сектора на услугите са защитени от конкурентен натиск и се характеризират с висока надценка и висока концентрация, което повишава разходите на цялата икономика.” Словения планира да ускори изпълнението на директивата за услугите и да определи държавни активи за продажба, но и по този въпрос липсват важни подробности, констатира Комисията.
Изводът
е, че „догонването” на старите членки не може да се случи, без провеждането на фундаментални реформи и изоставянето на вредните навици от миналото на новите членки. Както е видно, това се случва с различна степен на успех и с различно темпо. Особено трудно е за страните с големи ромски малцинства (в това число и България), както става ясно от цитираните данни. Това още веднъж показва, че ромският проблем не трябва просто да се използва като повод за затваряне на границите, а трябва да бъде поставен на европейско ниво и решаван последователно и настойчиво.