euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Страните-членки не вярват на техническите оценки, стана ясно, след като България и Румъния, макар и потупани по рамото и този път не получиха дата за присъединяване към шенгенското пространство на сигурност. Въпреки добрата техническа подготовка, въпреки положените огромни усилия, политическото решение за това кога да бъдат вдигнати бариерите за българските и румънските граждани ще бъде обсъдено отново през септември. Забележете - обсъдено, не взето. Това стана ясно от вчерашното (9 юни) заседание на министрите на вътрешните работи на Европейския съюз, които обсъдиха предложението на унгарското председателство за заключения по темата.

Макар че два дни по-рано унгарският министър на европейските въпроси Енико Дьори заяви пред Европейския парламент, че проектът на заключенията ще е добра новина за всички, окончателният вариант на документа съдържа точно две изречения по въпроса: "Съветът прие заключенията по завършването на процеса на оценка по Шенген за готовността на България и Румъния да прилагат всички разпоредби на шенгенското законодателство. Тези заключения подчертават, че оценъчният процес по Шенген за България и Румъния приключи и че Съветът ще се върне към темата колкото се може по-скоро, но не по-късно от септември 2011-та година".

На въпрос на журналисти в четвъртък след първата част от Съвета по правосъдие и вътрешен ред в Люксембург, председателството в лицето на унгарския министър на вътрешните работи Шандор Пинтер заяви, че не може да каже нищо за бъдещето, но подчерта, че въпросът ще бъде разгледан отново до 20 септември. Възможно е, каза още той, дотогава да бъдат направени серия от предложения, включително и стъпково присъединяване. Това означава, в рамките на определени срокове, да бъдат поетапно отваряни въздушните, сухоземните и морските граници. Г-н Пинтер изрично отбеляза обаче, че транспортът по път и вода ще бъде отворен на по-късен етап, без да уточнява какво означава това.

Еврокомисарят на вътрешните работи Сесилия Малмстрьом дори не спомена въпроса на пресконференцията в първия ден на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. За сметка на това, тя беше доста по-словоохотлива по време на дебатите в Европейския парламент във вторник по резолюцията, одобрена от депутатите в сряда.

Проблемът е в доверието

След като обясни, че няма формална връзка между Механизма за сътрудничество и проверка, с който България се присъедини като с условна присъда в Европейския съюз заради нерешените проблеми в тази област, Сесилия Малмстрьом добави: "Но, разбира се, всички ние знаем, че достъпът до Шенген се основава на доверието. А доверието или по-точно неговата липса беше изключително обсъждано през последните седмици. Така че, решението за вдигане на вътрешния граничен контрол с Румъния и България не трябва да се базира единствено на техническата оценка, но и на доверието. И за съжаление, това доверие го няма днес".

Нещото, което явно твърде трудно се разбира от българските власти е, какво означава фактът, че връзката между Механизма и членството в Шенген съществува, макар и неофициално. Вероятно все по-малко хора си спомнят казуса с изработването на Механизма, така че България и Румъния да се присъединят на 1 януари 2007 г., а да не бъдат отлагани за неопределено време. Тогава правителството не успя да докаже убедително, че наистина се бори с корупцията и организираната престъпност, но Европейският съюз беше заложил твърде много от собствените си усилия и имидж, за да си позволи двете бивши тоталитарни държави да останат извън съюза. Тогава надделя и мнението, че по-добре вътре, но под надзора на Комисията, отколкото отвън, създавайки излишно напрежение и харчейки излишно ресурси на Евросъюза.

Пет години по-късно, вместо България да докаже, че така гласуваното доверие ще бъде оправдано, не само че вече никой не говори за премахването на Механизма, но вече той съвсем ясно се обвързва с членството в Шенген. Шенгенското пространство не е медал, с който да се окичат самовлюбени политици. Това е набор от принципи и най-вече доверие между партньори от типа - поверявам ти живота и благоденствието си. И именно тази теза беше в основата на мненията против, изказани по време на дебатите в Европарламента.

Съвсем очаквано, тези гласове дойдоха като един от евродепутатите от Холандия и Германия. Без значение от политическата им принадлежност, всички те обявиха, че ако България и Румъния влязат в Шенген, ще доведат със себе си мафията. Основният аргумент беше: "България не спази задълженията си за организираната престъпност, а една продупчена граница ще означава много нелегални имигранти, които ще достигнат до другия край на Европа напълно необезпокоявани".

"Който подкрепи резолюцията утре, трябва да поеме отговорността за това, че допуска корупцията вътре", беше пък друг коментар. "Шенгенската система е добра новина за онези, които искат престъпността и корупцията. Ако Италия е неспособна да се справи със защитата на границата си, как си представяте новите момчета да се справят с това". Повечето изказвания в залата обаче бяха в подкрепа на резолюцията, която няма задължителен характер и има тежест единствено на политическа подкрепа, с която Съветът не е длъжен да се съобрази.

Независимо от това обаче, не можем да останем глухи за онези евродепутати, които говореха от името на своите избиратели. Защото, освен корупцията и организираната престъпност, друго притеснение на предимно британските евродепутати беше, че вдигането на вътрешните граници за българи и румънци ще отприщи огромен приток от роми, които ще се възползват от щедрите социални системи, както се е случвало вече.

В отговор на всички критики, комисар Малмстрьом потвърди, че, да, наистина корупцията е проблем в България и Румъния, но къде няма корупция. Затова тя призова все пак двете страни да получат ясна перспектива и срокове, с ясно формулиране на очакванията към тях, за да може те да знаят какво да правят. Нещо, което макар и да звучи като защита за двете държави, всъщност е доста обидно - пет години след членството си в Европейския съюз, България все още не знае какво да прави? Още повече, че подобна препоръка звучи като даване на последен шанс - ще ви напишем по точки какво трябва да свършите и, ако не го свършите, никой не може да ви помогне.

Както обясни унгарският министър на европейските въпроси Енико Дьори, това, което се очаква от двете държави е да подсилят контрола по границите си, да подобрят трансграничното полицейско сътрудничество и да подобрят процеса на издаване на визи. В края на дебата тя предложи няколко варианта за преодоляване на проблема с доверието: продължаване на диалога с двете страни и изкъсо наблюдение на усилията, които те полагат; продължаване на диалога със страните, които имат най-сериозни съмнения, както и ангажирането им в директни контакти с България и Румъния за изчистване на съмненията.

"Убедена съм, че има и още нещо, което може да помогне - дори и официално това да не е критерий за присъединяване към Шенген, това е Механизмът за сътрудничество и проверка. Този известен механизъм беше споменат от много от вас. Комисията ще публикува доклада си през юли и той ще засегне организираната престъпност, борбата срещу корупцията и всички останали теми, повдигнати по време на този дебат. [...] Така че, положителен доклад, убедена съм ще доведе до положително политическо решение или ще помогне да се постигне положително политическо решение", добави Енико Дьори.

И в целия този диалог, в който се включиха почти всички български евродепутати, защитавайки единно (за което трябва да бъдат похвалени) позицията, че България е изпълнила всички критерии и не бива да й се поставят нови условия, все пак липсваше нещо. И това нещо липсваше осезаемо - липсваше ангажиментът на българските управляващи и на опозицията, впрочем, че доверието трябва да бъде заслужено най-накрая.

Ако не заради собствените граждани, които очевидно нямат проблем с това, поне заради гражданите на Европейския съюз, от чиито данъци бяха отделени не малко пари, за да може България да "облече" добрите си намерения в техническо оборудване. Както отбеляза и Сесилия Малмстрьом, ползата от късното приемане е, че имаш възможност да се оборудваш с най-новите технологии. Въпросът е, какво от това, ако пресичайки границата гледаш въпросително митничаря дали и колко пари ще ти поиска.

И пак да кажа - тук не става дума само за това кой ще спечели изборите и кого ще дават най-много по телевизията. Тук става въпрос за гарантирането на свободата и едно от основните права - правото на свободно придвижване. Както беше казано неколкократно по време на дебатите - какво по-хубаво от това да можеш да пътуваш с кола от Черно море до Атлантическия океан, без да се налага да си показваш паспорта или личната карта. Наистина, време е да се разбере, че влизането в Шенген или в еврозоната не е награда за успешен мандат на никое правителство.

Това е право, което имаме, но което трябва да заслужим. Затова, може би не е лошо да вземем пример от Португалия, където беше постигнато съгласие между всички политически сили за икономическата програма на страната, срещу която тя получи спасителен заем. Може би е време всички политически сили у нас да поемат отговорността за действията и бездействията си и да се обединят около общата цел Европа да спре да ни възприема само като цигани и гангстери.