euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Устремът за реформи вече е просто и ясно ангажимент - тази промяна в стилистиката ясно показва посланието на междиния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. Макар докладът да е „технически”, т.е. в него липсват политически оценки, отношението на Комисията по ключови въпроси е недвусмислено ясно: като страна-член на ЕС България има ясни ангажименти, а само политическата воля не е достатъчна за изпълнението им.

А какво се е случило с устрема за реформи? „За да запази реформаторския устрем, България следва да продължи да съсредоточава усилията си върху националната стратегия за съдебна реформа и да осъществява задълбочена реформа в съдебната система и в полицията.”

Това изречение е директен отговор на опитите на правителството да прочете годишния доклад от юли 2010 изцяло в своя полза и като критика само към съдебната власт. Деликатните намеци за полицейска реформа досега (миналата година пишеше „да продължи реформата на полицията”) очевидно не са били приети достатъчно сериозно, затова се налага да се каже ясно – реформата в съдебната система трябва да върви ръка за ръка със „задълбочена” реформа в полицията. И всякакво ослушване по този повод е меко казано несъстоятелно.

И още нещо, пак в ресора на вътрешния министър, което е пряк отговор на неговите коментари след миналогодишния доклад. Тогава euinside попита г-н Цветан Цветанов как МВР ще реагира на критиките към способността на полицията да събира качествени доказателства. В отговор вътрешният министър обясни, че се провеждат множество семинари за повишаване на компетентността на полицаите. 6 месеца по-късно в доклада пише:

„През последните шест месеца на служителите на полицията бяха предоставени редица обучения относно последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и специфичните отговорности на полицията в досъдебната фаза. Въпреки това е необходимо полицията допълнително да подобри събирането и обработването на доказателства”. А доказателство за тази необходимост е изводът, че въпреки продължаващата „активна политика за справяне с организираната престъпност чрез полицейски проверки и арести”, докладът отчита: „До този момент тези действия са довели до малко на брой повдигнати обвинения.”

Тази констатация би трябвало да звучи като deja vu за вътрешния министър. А в една нормална държава би била доста по-сериозен повод за край на кариерата му, отколкото броя на апартаментите му.

И още едно deja vu - създаването на специализирания съд. Докладът отбелязва приетите законодателни разпоредби, без разбира се да коментира това решение. Но добавя недвусмислено: „Необходимо е обаче да се положат усилия в цялата съдебна власт за въвеждането на специализация и подобряване на професионалните практики, по-специално по отношение на икономическите и финансовите престъпления.” Налага се да припомним, че както euinside отбеляза нееднократно и миналата година, специализацията продължава да се тълкува превратно от управляващите.

Ето как пределно ясно е обяснена тя в доклада от юли 2010: „Да се насърчава специалното обучение и специализацията на полицейските служби, прокурорите и съдиите, за да могат те да усъвършенстват експертните си знания и ефективността си при работата със сложни дела, по-специално по отношение на престъпленията от икономически и финансов характер и организираната престъпност.”

На два пъти в уж техническия доклад изрично се споменава „обществената тревога” по определени поводи. Единият от случаите е употребата на специалните разузнавателни средства. „След публикуване на съдържанието на звукозаписи от подслушване в началото на годината беше изразена известна обществена тревога във връзка с прилагането и контрола на използването на специалните разузнавателни средства.” След като изчерпателно припомня правилата за използване на СРС според българското законодателство, Комисията заключава: „Важно е България да гарантира строго съблюдаване на законовите разпоредби относно използването на специални разузнавателни средства.”

Вторият случай, когато Комисията се позовава на обществените тревоги е по повод работата на Висшия съдебен съвет. В обзорната част на доклада се отчита, че в последните 6 месеца ВСС е постигнал „по-добри резултати в дисциплинарната сфера.” Но: „Въпреки това в едно важно решение за назначаване ВСС не съумя да демонстрира необходимата ангажираност за гарантиране на отчетност и прозрачност”.

Кое е това важно решение? Отговорът е няколко реда по-надолу: „Във връзка с назначаването на председателя на Върховния административен съд през ноември бе изразена обществена тревога относно отчетността и прозрачността при назначенията на висши постове в съдебната система.” От ВСС се очаква „недвусмислен ангажимент .... за гарантиране на независимостта и качеството на тези назначения.”

Борбата с корупцията е онагледена чрез кратък отчет на оправдателните и осъдителните присъди, като ясно се прави уточнението, че оправдателните присъди са по емблематични дела. Посочени са присъдите срещу бившия шеф на НАП Мария Мургина и бившия шеф на ЦСКА и „Кремиковци” Александър Томов, както и обвиненията срещу бившите министри на труда и социалната политика (Емилия Масларова) и на здравеопазването (Божидар Нанев).

В същото време, съдът е издал оправдателните присъди „по емблематични дела за корупция по високите етажи, конфликт на интереси, измами и организирана престъпност”. Става дума за делата срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, бившия заместник-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа, бившия директор на Държавен фонд „Земеделие“ Асен Друмев и „председателят на политическа партия, представена в парламента” - Ахмед Доган, като се подчертава че Върховният административен съд е потвърдил оправдателната му присъда. (В деня на публикуване на доклада - 18.02.2011 - и Асен Друмев беше окончателно оправдан).

По повод стартирането на правителствения „широкомащабен проект за борба с корупцията (БОРКОР)”, Комисията отбелязва, че създаването на новото централно звено ще струва ”значителни финансови и човешки ресурси” - за 2011 г. България е отделила 4 млн. евро за проекта БОРКОР, като само в централното звено ще работят 40 постоянно назначени служители.

В рамките на борбата с корупцията, ЕК ясно указва България да изпълни препоръките в докладите на GRECO (Group of States against Corruption) във връзка с инкриминирането на корупцията и с финансирането на политическите партии и изборните кампании. Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, в новоприетия Изборен кодекс препоръките от доклада на GRECO за финансирането на партиите не са изпълнени последователно и в пълен обем.

По повод правната рамка за отнемане на имущество от престъпна дейност, Комисията продължава да настоява на препоръките си от миналата година. Въпреки че отбелязва, че проектозаконът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност е координирано с Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа по конституционни въпроси), Комисията смята: „Важно е окончателната версия на новия закон, при съблюдаване на основните права, да дава възможност за включване на принципа, според който отнемането може да бъде решено без присъда, както и да позволява предприемането на действия по анонимни сигнали.”

Изводите

Макар докладът да е сбит и лаконичен, той е красноречив по отношение на няколко основни точки:

Реформата в полицията е не по-малко важна от тази в съдебната власт и правителството не може да продължи да отиграва положението само в полето на съда. Неслучайно повечето от критиките този път не са към съдебната система, с изключение на генералната - за подобряване на съдебната практика.

Конкретните резултати от направените законодателни промени продължават да са малко.

България продължава да неглижира проблема с корупцията, особено по високите нива.

Финансирането на политическите партии е важен елемент от „изчистването” на държавата от сенчести интереси.

България трябва да гарантира спазването на собствените си закони за използването на специални разузнавателни средства.

Въпреки искреното ми любопитство как премиерът и вътрешния министър ще коментират тези изводи, официална реакция на доклада от страна на правителството нямаше до публикуването на този материал. Премиерът, очевидно е намерил време да се срещне с президента на Европейската тенис асоциация Жак Дюпре, но не и да коментира доклада публично.

Единственият коментар направи говорителят на министерството на външните работи Весела Чернева. Освен обичайната благодарност към Европейската комисия за „обективния и справедлив анализ на извършеното до сега”, от него става ясно че България приема препоръките на ЕК за продължаване на реформата в съдебната власт и полицията. Според г-жа Чернева, „има качествено натрупване на добри оценки по механизма”, което дава основания за убедеността на българското правителство, че „докладът на ЕК през лятото ще констатира окончателна необратимост на процесите.”

еuinside ще продължи да очаква коментара на министър- председателя Бойко Борисов за доклада, като ще проследим и всички други реакции на документа. Нашият личен прочит на доклада, обаче, показва много ясно, че в отсъствието на положителна политическа оценка, техническият доклад е безмилостно ясен. България трябва да спре да демонстрира устрем, а да изпълни поетите ангажименти. Защото залогът вече е не просто отпадането на Механизма (което изглежда все по-невъзможно), а членството в "Шенген".

Използването на "Шенген" като последна „предпазна клауза” ще продължи, докато на Механизма у нас се гледа като на формална процедура. В доклада има ясен знак, че оценката на българското обществено мнение е важна за Европейската комисия - позоваването на „обществените тревоги”. Крайно време е и правителството да се вслуша в тях.