Доверието и напредъка по CVM ще решат българското членство в Шенген

Ралица Ковачева, February 15, 2011

България направи още една стъпка към Шенген, но само по отношение на техническите критерии. „Работната група по въпросите на Шенген е одобрила доклада от оценката в областта на шенгенската информационна система ШИС/СИРЕНЕ, където е било констатирано, че България покрива необходимите изисквания. Одобрен е бил и докладът от допълнителната оценка на българо-турската сухопътна граница”, съобщи Министерството на външните работи.

Според съобщението, България е отговорила изчерпателно на всички допълнителни въпроси, поставени до момента от другите страни-членки. За да финализира техническата оценка на охраната на българо-турската сухопътна граница, обаче, работната група ще направи още едно посещение в страната ни през втората половина на март.

Това е всичко, което на този етап може да се каже официално по отношение на техническите оценки за българската готовност за Шенген. Докладите на работната група бяха засекретени, включително за Европейския парламент, което предизвика негодуванието на депутатите. По време на посещението си в София на 11 февруари, обаче, еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом съобщи, че документите са били разсекретени и вече са изпратени в Парламента.

Въз основа на тях депутатите ще приемат доклад относно присъединяването на България и Румъния към Шенгенската зона, който пък ще бъде обсъден от Съвета на министрите на вътрешните работи. Именно Съветът трябва да вземе окончателното решение за приемането на двете страни, при това с единодушие. Проблемът е, както отбеляза и еврокомисарят Малмстрьом, че „днес такова единодушие няма”.

Нещо повече, очевидно няма и доверие, ако съдим пак от думите на Сесилия Малмстрьом, че членството в Шенген е въпрос на доверие. Както знаете, най-напред Холандия, после Франция и Германия, а после и други страни-членки изразиха несъгласието си България и Румъния да бъдат приети в Шенген на този етап, защото това би било „преждевременно”. Сесилия Малмстрьом нееднократно призова страните-членки да изразят опасенията си по конкретен и измерим начин: „Ако имате проблеми с присъединяването на Румъния и България към Шенген, различни от техническите критерии, говорете открито за това, ясно и конкретно, за да имаме диалог за това, а не само общи политически изказвания”.

Всъщност, ако погледнем аргументите на страните-членки, известни до момента, те са доста конкретни и ясни в едно определено отношение: обвързването на членството в Шенген с напредъка по Механизма за сътрудничество и проверка. Това е записано в коалиционното споразумение на холандското правителство, това отбелязаха и вътрешните министри на Франция и Германия в общото си изявление в края на миналата година. Според Томас Де Мезиер и Брис Ортфьо, макар да няма пряка връзка между приемането в Шенген и Механизма, не е „реалистично или отговорно да се пренебрегнат установените дефекти”, а именно: „отсъствието на задоволителна административна и правна среда в областта на сигурността и правосъдието, феноменът на корупцията на различни нива и продължаващото съществуване на тревожна организирана престъпност”.

Запитана от euinside, г-жа Малмстрьом потвърди позицията на Европейската комисия, че между Шенген и Механизма няма правна връзка, но с важно политическо уточнение: „Те споделят едни и същи политически амбиции, но няма техническа или правна връзка между двата механизма”. Наличието на общи политически цели обаче е напълно достатъчно да бъде основата за политическото решение на Съвета на министрите дали да приемат България и Румъния в Шенген.

Защото, както обясни г-жа Малмстрьом, освен въпрос на изпълнение на техническите критерии, членството в Шенген е въпрос на доверие. При това доверие не само в техническата екипировка, но и хората които работят в системата. Затова е важно да се продължи с реформите, с борбата с организираната престъпност и корупцията, да се гарантира, че институциите, правната рамка и правосъдието са стабилни, ефективни, прозрачни и не са корумпирани.

В този смисъл, макар да не са технически обвързани, темите за членството в Шенген и Механизма не могат да бъдат разделени. Сесилия Малмстрьом съобщи, че успоредно с разговорите с премиера и вътрешния министър за Шенген, е обсъдила с министъра на правосъдието съдебната реформа, която трябва да върви успоредно с другите процеси. Българският премиер пък подчерта, че „неслучайно на срещата с г-жа Малмстрьом беше и правосъдния министър, който е запознат с всичко, което сме направили и по механизма за съотвествие. Очакваме тези дни да дойде и междинния доклад. Аз съм оптимист относно неговото съдържание.”

Очевидно под механизъм за съответствие премиерът визира мониторинговия механизъм на ЕК (Cooperation and Verification Mechanism), който малко по-късно нарече пък механизъм за присъединяване. Междинният доклад по механизма ще излезе в края на февруари и по традиция ще бъде предимно технически. Политическата оценка ще бъде направена в годишния доклад на Комисията през юли, който беше посочен от някои страни-членки като решаващ при оценката на готовността на България и Румъния за влизане в Шенген.

В крайна сметка обаче, както вече писахме и по повод мониторинговия механизъм, България трябва да започне да гледа и на присъединяването към Шенген не просто като на процедура, а като на цивилизационен избор. Защото Шенген е пространство на свобода и сигурност, в което всеки трябва да заслужи доверието на останалите, за да се възползва от свободата като изпълнява отговорността си по отношение на сигурността. България не просто страда от липса на доверие в този смисъл, тя има траен проблем с имиджа, който е неразделна част от доверието.

В този смисъл е напълно необяснима реакцията на премиера Бойко Борисов, който закри пресконференцията си със Селисия Малмстрьом, обвинявайки медиите, че "омаскаряват държавата". Едва ли някой в Европа взима решения само на базата на журналистическите статии. Но със сигурност подобни изказвания показват цивилизационния облик на една страна и имат значение, когато става дума за политическо доверие.